1
1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 413
гр.София, 27.09.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и пети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 3366/ 2019 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.1 пр.1 ГПК.
Образувано по частна жалба на К. К. М. срещу разпореждане на Софийски апелативен съд от 10.07.2019 г. по гр.д.№ 5228/ 2018 г., с което е оставена без уважение молба на процесуалния представител на частния жалбоподател за издаване на изпълнителен лист въз основа на невлязло в сила осъдително решение на въззивния съд против Прокуратура на Република България (ПРБ).
Жалбоподателят поддържа, че определението на апелативния съд е незаконосъобразно, тъй като се основава на разпоредбата на чл.243 ал.2 ГПК, която касаела предварително изпълнение на съдебните решения. Тази разпоредба не касаела възможността за принудителното изпълнение на невлезли в сила осъдителни въззивни съдебни решения, регламентирана в чл.404 т.1 ГПК. Освен това поддържа, че забраната за предварително изпълнение срещу държавни учреждения противоречала на чл.121 ал.1 КРБ и затова не следвало да се прилага от съда. Излага и доводи за очевидна несправедливост на процесуалното решение на въззивния съд и моли обжалваното разпореждане да бъде отменено.
Частната жалба е допустима, но разгледана по същество – неоснователна.
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на К. К. М., с която са предявени осъдителни искове за заплащане на обезщетение по чл.2б ЗОДОВ. С решение от 08.08.2018 г. по гр.д.№ 62/ 2017 г. Благоевградски окръжен съд уважил частично предявените искове, като осъдил ПРБ и Окръжен съд – Кюстендил да заплатят солидарно на ищеца 10 000 лв обезщетение за неимуществени вреди, като за разликата до пълния предявен размер отхвърлил исковете. Това решение било обжалвано от всички страни по делото и по жалбите било образувано въззивно гр.д.№ 5228/ 2018 г. по описа на Софийски апелативен съд. С решение от 04.07.2019 г. въззивният съд частично отменил и частично потвърдил първоинстанционния съдебен акт и като краен резултат искът срещу Кюстендилски окръжен съд бил отхвърлен изцяло, а претенцията на ищеца срещу ПРБ била уважена в размер 20 000 лв. С молба от 08.07.2019 г. процесуалният представител на ищеца поискал въз основа на въззивното решение да бъде издаден изпълнителен лист за сумата 20 010 лв срещу ПРБ. С обжалваното в настоящето производство разпореждане молбата била оставена без уважение по съображения, че ГПК не допуска предварително изпълнение срещу държавни учреждения.
Разпореждането е законосъобразно. Процесуалният закон е този, който регламентира кой актове са изпълнителни основания и условията, при които се осъществява принудителното им изпълнение. Невлезлите в сила осъдителни въззивни съдебни решения са предвидени като изпълнителни основания, въз основа на които се издава изпълнителен лист, но не и срещу лица, по отношение на които законът не допуска предварително изпълнение. Предварително е всяко изпълнение, което се основава на акт, по отношение на който не са изчерпани възможностите за обжалване и когато то е забранено, от систематичното място на забраната, не могат да се извеждат аргументи за неприложимостта й в други случаи. Разпоредбата на чл.243 ал.2 ГПК изрично забранява изпълнение на невлязло в сила съдебно решение по отношение на държавните учреждения, поради което въззивното осъдително съдебно решение, което не е влязло в сила и с което е осъдено държавно учреждение, не съставлява годно изпълнително основание по чл.404 т.1 ГПК. Въз основа на него не може да бъде издаден изпълнителен лист, такъв може да бъде издаден едва след влизане на решението в сила. Разпоредбата не противоречи на конституционния принцип за равенство на страните, тъй като в компетентност на законодателя е както да регламентира изпълнителните основания, чрез които осъществява защитната функция на правораздаването, така и да изключи прилагането на някои от тях по отношение на определени субекти с оглед специфичните им функции. Това няма отношение към равните права на страните в процеса, а само към реда за осъществяване на защитата на правоимащия с оглед особеното качество на длъжника. Такава диференциация законът може да предвиди, тя не съставлява нарушение на конституционния принцип за равенство на страните, ако се основава на определен критерий и на него отговарят всички от една група субекти. В този смисъл са мотивите на Решение на Конституционния съд № 10/ 29.09.2016 г. по к.д.№ 3/ 2016 г. и цитираните в него предходни решения на същия орган по тълкуването на чл.121 КРБ.
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане на Софийски апелативен съд от 10.07.2019 г. по гр.д.№ 5228/ 2018 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: