О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 663
гр. София, 04.11.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия Марков ч.т.д.№2394 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” срещу определение №1908 от 11.06.2019 г. по в.т.д.№4717/2018 г. на САС, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на решение №836 от 10.04.2019 г. по в.т.д.№4717/2018 г. на САС в частта за разноските.
В жалбата се излагат съображения, че определението е неправилно. Посочва се, че претендираното от „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” адвокатско възнаграждение в размер на 6 000 лв. е реално заплатено, като с оглед извършените от процесуалния му представител процесуални действия по предявения иск по чл.25, ал.4 от ЗЮЛНЦ и преценката на съотношението между цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото /които не са поставени в пряка зависимост от броя на извършените процесуални действия, а кореспондират с усилията да се обосноват фактическите и правни твърдения/, това възнаграждение не се явява прекомерно. Иска се отмяна на определението и постановяване на ново, с което се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в пълен размер.
Ответникът по частната жалба – ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД не заявява становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното:
За да постанови обжалваното определение, с което е оставена без уважение молбата по чл.248 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, намалени поради прекомерност от 6000 лв. на 600 лв. по възражение по чл.78, ал.5 от ГПК, въззивният съд е изложил съображения, че в случая е предявен неоценяем иск, за който в чл.7, ал.1, т.4 от Наредба №1/2004 г. е предвиден минимален размер на адвокатското възнаграждение от 300 лв. Посочил е, че производството пред въззивната инстанция е развито в едно съдебно заседание, с участието и на двете страни, като по делото не са налице множество факти, по които страните да спорят, не са назначавани и допускани експертизи, нито е извършван разпит на свидетели, не са приемани нови фактически констатации и правни изводи от съдебния състав. В този смисъл и отчитайки невисоката фактическа и правна сложност на делото и обстоятелството, че преценката за сложността на спора не е обвързана от факта какво е било качеството на осъществената адвокатска защита /което е недопустимо да бъде преценявано от съда/, въззивният съд е достигнал до извод, че адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв., е адекватно на характера на спора.
Определението е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, съдът може по искане на насрещната страна, да намали заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, ако то не съответства на фактическата и правна сложност на делото, като според дадените в ТР №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, когато съдът е сезиран с такова искане, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, т.е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай – например задължителната практика, разрешаваща основните спорни въпроси определя сложност в по-ниска степен. След тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар.
В случая делото не се отличава нито с фактическа /не може да се приеме, че в съдебното производство са изследвани и установени широк кръг обстоятелства, като релевантни към правния спор – спор по фактите не е съществувал/, нито с правна сложност /формираните от въззивния съд правни разрешения и обосноваването на поддържаното от процесуалния представител на жалбоподателя становище за липсата на основания за отмяна на атакуваното първоинстанционно решение, не могат да доведат до такъв извод/, респективно осъществената от въззивния съд преценка е изцяло в съответствие с дадените в посоченото ТР разяснения. В този смисъл и с оглед установената ниска фактическата и правна сложност на делото и предвидения в разпоредбата на чл.7, ал.1, т.4 от Наредба №1/2004 г. минимален размер на адвокатско възнаграждение от 300 лв., настоящият състав намира, че присъденият с решението размер на адвокатско възнаграждение от 600 лв., е адекватен на осъществената адвокатска защита, до какъвто извод е стигнал и въззивният съд с определението по чл.248 от ГПК, което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение №1908 от 11.06.2019 г. по в.т.д.№4717/2018 г. на САС.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.