Определение по ч. гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 194
София, 07.11.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 09.10.2019 година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йоданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело № 1548 /2019 г.
Производство по чл.274,ал.2 вр. чл.248 ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. М. С. срещу определение № 50 от 23.01.2019 г. по възз. гр. д. № 721 /2017 г. на Ловешкия окръжен съд, г.о., с което е изменено въззивно решение № 243 от 16.11.2018 г. по възз. гр. д. № 721 /2017 г. на Ловешкия окръжен съд, г.о., в частта за разноските, като А. М. С. е осъдена да заплати на С. Й. Симос съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното и касационното производство още в размер на 600 лева или общо 1200 лева. Частната жалбоподателка иска обжалваното определение да бъде отменено, като бъде отхвърлено искането на С. Й. С. за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред предходната касационна инстанция.
Насрещната страна С. Й. С. не е подал писмен отговор на частната жалба.
По основателността на частната жалба:
С въззивното решение № 243 от 16.11.2018 г. по възз. гр. д. № 721 /2017 г. на Ловешкия окръжен съд, г.о. въззивният съд при ново разглеждане на делото е потвърдил решение на Тетевенския районен съд в обжалваната пред него част, с която срещу жалбоподателката на Тетевенския районен съд в частта, с която срещу жалбоподателката А. М. С. са уважени искове на С. Й. С., гражданин на Република Гърция, по чл.19,ал.1 ЗН за прогласяване на нищожността на нотариално завещание и за съдебна делба и е осъдил А. М. С. да заплати на С. Й. С. съдебно-деловодни разноски в размер на 805 лева, от които 600 лева адвокатско възнаграждение.
С обжалваното определение № 50 от 23.01.2019 г. по възз. гр. д. № 721 /2017 г. на Ловешкия окръжен съд, г.о., въззивният съд по молба на С. Й. С. е осъдил А. М. С. да му заплати съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното и касационното производство още в размер на 600 лева или общо 1200 лева. Въззивният съд е изложил мотиви, че съгласно чл.8 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения за проведените допълнително заседания във въззивната инстанция следва да присъди още 100 лева и на основание чл.294,ал.2 ГПК следва да присъди разноски за частта, с която делото е върнато за ново разглеждане и като е съобразил общо платените 1500 лева и частта, върната за ново разглеждане е приел, че трябва да присъди възнаграждение в размер на 500 лева (т.е. приел е, че следва да присъди още 100 лева за въззивното производство и още 500 лева за първото касационно производство, общо 600 лева).
Като основание на частната си жалба частната жалбоподателка А. М. С. излага два довода. Твърди, че е налице противоречие между мотивите и диспозитива на определението по чл.248 ГПК, като в мотивите е направен извод, че се дължи допълнително адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, а в диспозитива е присъдено възнаграждение в размер на 600 лева. Твърди също, че е обжалвала поради това, че е подала касационна жалба против въззивното решение и очаква при уважаването и да има право да и бъдат присъдени всички разноски.
Първият довод съдържа твърдение за наличие на очевидна фактическа грешка в обжалваното определение и искане за поправянето му на основание чл.247 ГПК. Това искане не подлежи на разглеждане в настоящото производство. По него следва да се произнесе въззивният съд, постановил определението по чл.248 ГПК, в процедура по чл.247 ГПК. Едва след това А. М. С. ще има право да обжалва.
Вторият довод се отнася до законосъобразността на обжалваното определение, но е неоснователен, тъй като подадената от А. М. С. касационната жалба не е довела до промяна на изхода от спора: по касационната жалба на А. М. С. е образувано гр.д. № 1549 /2019 г. по описа на ВКС, I г.о., разпределено на настоящия съдебен състав, който със свое определение, постановено в производство по чл.288 ГПК, не е допуснал касационно обжалване. Това определение е окончателно и не подлежи на обжалване, поради което и изходът от спора по въззивното дело остава непроменен. А от това следва, че соченото основание за отмяна на обжалваното определение не е осъществено.
Поради което частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
В настоящото производство не е направено искане за присъждане на разноски, поради което разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното настоящият състав на съда
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 50 от 23.01.2019 г. по възз. гр. д. № 721 /2017 г. на Ловешкия окръжен съд, г.о.
Връща на Ловешкия окръжен съд молбата на А. М. С. за поправка на очевидна фактическа грешка в определение № 50 от 23.01.2019 г. по възз. гр. д. № 721 /2017 г. на Ловешкия окръжен съд, г.о., съдържаща се в нейната частна жалба, по която е образувано ч.гр.д. № 1548 /2019 г. по описа на ВКС, I г.о., за произнасяне на основание чл.247 ГПК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.