1
1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 531
гр.София, 12.12.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
единадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 4687/ 2019 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на П. П. С. срещу определение на Върховен касационен съд, ІV г.о., № 241 от 04.11.2019 г. по гр.д.№ 2017/ 2018 г., с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за възстановяване на пропуснатия от него срок за представяне на писмени доказателства относно искането му за присъждане на разноските по делото.
Частният жалбоподател поддържа, че другият състав на Върховния касационен съд неправилно приел отсъствие на особени непредвидени обстоятелства, които да обосновават възстановяване на срок. Твърди, че към момента, когато е направил отказ от иска по висящото касационно производство е бил в чужбина, извън територията на Европейския съюз, и нито той, нито представителят му са били в състояние да представят доказателства за сторените по това производство разноски. Поддържа, че добросъвестно е направил отказа от иск веднага, след като е узнал за определението на другия състав, с което се допуска касационното обжалване, за да не въвлича в разноски за такси жалбоподателите. Преди да предприеме пътуването обаче нямало как да знае за допускането, което му попречило заедно с отказа да представи доказателства за разноските. Това намира за особено непредвидено обстоятелство, което обуславя възстановяването на срока за представяне на тези доказателства и моли определението, с което това е отказано, да бъде отменено.
Ответните страни И. Е. Д. и Р. А. Ш. – П. оспорват частната жалба. Според тях жалбоподателят е адвокат, ръководител на дружество със седем партньори и предположението, че за всички тях е имало непреодолими пречки да представят доказателства за разноските, е лишено от логика. Считат още, че ищецът е могъл да се откаже от иска на различен етап от касационното производство, а не едва след като е предприел пътуване в чужбина. Поради това молят обжалваното определение да бъде потвърдено.
Частната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
П. П. С. е предявил против И. Е. Д. и Р. А. Ш. – П. иск за обявяване за недействителен спрямо него на договор за дарение между ответниците на сумата 49 900 лв. С решение на Пловдивски апелативен съд по гр.д.№ 411/ 2017 г. този иск е уважен. Решението е обжалвано от И. Е. Д. и Р. А. Ш. – П. и по техните жалби е образувано гр.д.№ 2017/ 2018 г., ІV-то гражданско отделение на Върховния касационен съд, друг състав. С определение от 22.11.2018 г. съдът спрял производството по делото, а с определение от 15.07.2019 г. го възобновил и допуснал касационно обжалване. С молба вх. № 6445/ 16.07.2019 г., подадена от адвокат С. А., като пълномощник на ищеца, П. С. е направил отказ от иска и е поискал присъждане на разноски, без да представи доказателства за извършването им. С молба с вх. № 6626/ 22.07.2019 г., подадена лично от ищеца, действията на пълномощника са потвърдени, също без да са приложени доказателства за разноски. С определение № 295/ 25.07.2019 г. другият състав прекратил производството по делото поради отказ на ищеца П. П. С. от предявения иск и осъдил същия да заплати на ответниците направените разноски по делото. В мотивите към определението си съдът посочил, че ищецът не е представил доказателства в подкрепа на твърденията си, че отказът е извършен поради погасяване в хода на касационното производство на паричното задължение, станало повод за предявяването на иска. С молба от 05.08.2019 г. ищецът поискал изменение на прекратителното определение в частта за разноските и възстановяване на пропуснатия срок за представяне на доказателства за извършването им. С обжалваното в настоящето производство определение другият състав на Върховния касационен съд отхвърлил искането за възстановяване на срока. Посочил, че намира за установени твърденията на ищеца, че в деня на подаването на първата молба за отказ е бил трансфериран и е извършил полет от летище „В.“ в [населено място] до летище „П.“ в [населено място], но че това не представлява особено непредвидено обстоятелство, което да не е могъл да преодолее. Той е имал пълномощник – адвокат, който сам е избрал и пропускът на пълномощника да представи писмените доказателства не се дължи на извинителни обстоятелства. Пътуването на ищеца също е предвидимо обстоятелство, а с последваща молба от 22.07.2019 г. той лично е потвърдил процесуалните действия на пълномощника си, но и тогава не е представил писмени доказателства за претендираните разноски.
Така постановеното определение е законосъобразно. Според установената практика, особени непредвидени обстоятелства са такива факти от обективната действителност, които стоят извън волята на страната, върху чието възникване тя не може да повлияе и които обичайно не могат да бъдат предвидени. Необходимо е те обективно да са лишили страната от възможността в срок да упражни предоставеното й от закона процесуално право, а също така тя да не е имала възможност да поиска продължаване на срока. Не е особено непредвидено обстоятелство пътуване, което страната е предприела по своя воля с цел туризъм, още повече когато тази страна има пълномощник по делото и краят на течението на съответния срок зависи единствено от нейното волеизявление. Ищецът, който прави отказ от иска, сам решава кога да го направи и дали да го стори, ако към същия момент не е в състояние да представи и доказателства за сторените от него разноски в производството. Дори да се възприеме доводът на ищеца, че е побързал да се откаже от иска, за да намали разноските на ответниците, не е имало никаква пречка заедно с молбата, с която се е отказал от иска и е поискал присъждане на разноски, да поиска и продължаване на срока за представяне на доказателства за извършването на такива. Поради това не са налице предпоставките за възстановяване на пропуснатия срок, както правилно е прието в обжалваното определение и няма основания то да бъде отменено.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение на Върховен касационен съд, ІV г.о., № 241 от 04.11.2019 г. по гр.д.№ 2017/ 2018 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: