3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 556
гр. София, 19.12.2019г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети декември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 4289 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. И. Т. против определение № 20134 от 29.08.2019г. по ч.гр.д. № 7519/2018г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-В състав, с което е оставена без уважение подадена от страната молба по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото въззивно решение № 2586/10.04.2019г. в частта досежно разноските.
Жалбоподателката поддържа, че обжалваното определение е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон. Моли то да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което да му бъдат присъдени претендираните разноски в пълен размер.
Ответникът по частната жалба – И. Й. Г., не подава отговор.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 3 ГПК, с оглед на което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С определение № 20134/29.08.2019г. по гр.д. № 7519/2018г. на Софийски градски съд, постановено по реда на чл. 248 ГПК, е оставена без уважение подадената от Д. Т. молба за изменение на постановеното по делото въззивно решение в частта за разноските. Съдът е приел, че макар претенцията за присъждане на разноски да е своевременно заявена, по делото не са налице доказателства за реалното им осъществяване. Уточнил е, че страната е представила единствено пълномощно в полза на упълномощения по делото адвокат, но не й договор за правна защита и съдействие, от който да произтича мандатно правоотношение. Посочил е, че липсват твърдения от молителката, че е извършила за своя сметка разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение, а от доказателствата по делото се установява, че разноските за заплатения хонорар са сторени от трето за делото лице – работодателя на Т., съгласно приложен по делото договор между него и адвокатското дружество, като фактурата за извършеното плащане е издадена отново на юридическото лице. При така установените по делото факти, съдът е приел, че не са налице доказателства за реалното извършване на разноски за сметка на страната по делото, поради което претенцията се явява недоказана и подлежи на отхвърляне.
Определението е правилно.
Съгласно ТР 6/13 – т. 1 на ОСГТК на ВКС само, когато е доказано извършването на разноски от страната в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Ето защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин – например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане от страната, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Изискването, страната да е направила реално разноските, които претендира да й бъдат заплатени от противната страна, е в основата и на задължителната практика на ВКС по чл. 274, ал. 3 ГПК: Определение № 14/7.01.2014 г. по ч. т. д. № 3082/14 на ВКС Първо т. о. и Определение № 110 от 25.02.2016 г. по ч. т. д № 311/2016 . на Второ т. о., с които е отречена възможността като съдебни разноски да се присъжда платено от трето лице възнаграждение за адвокат, осъществил процесуално представителство на страната, доколкото такова плащане не може да се приеме, че е за сметка на последния, за да е налице основание за присъждането му като реален разход за страната. Този правен извод не се променя от обстоятелството, че между третото лице и страната или между третото лице и процесуалният представител е налице договор, който да урежда вътрешните им отношения /в този смисъл – решение № 30/28.04.2017 г. по т. д. № 2334/15 на ВКС, Второ т. о., в частта за разноските в касационното производство/. Съдът дължи преценка дали по делото са налице доказателства, от които да е видно, че страната реално, чрез разходване на свои средства, е извършила заплащането на претендираните разноски. В конкретния случай, по делото нито се твърди, нито се доказва такова действително разходване на средства от името и за сметка на молителката Т., поради което не са налице основания за присъждане на разноски в полза на тази страна на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, за сметка на насрещната страна.
С оглед на това, подадената от Д. И. Т. частна жалба вх. № 122089/08.10.2019 г. следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение на Софийски градски съд – потвърдено като правилно.
На основание изложеното, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 20134 от 29.08.2019г. по ч.гр.д. № 7519/2018 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: