– 4 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 19
гр. София 15.01.2020 година.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 13.11.2019 (тринадесети ноември две хиляди и деветнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, частно гражданско дело № 4089 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2, изр. 2 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК и е образувано по повод на частна жалба с вх. № 6670/24.07.2019 година, подадена от Р. М. Н., срещу определение № 268/09.07.2019 година на Върховния касационен съд, ГК, ІV г. о., постановено по гр. д. № 558/2019 година.
С обжалваното определение е била върната подадената от Р. М. Н. молба с вх. № 5 009 620/21.01.2019 година за отмяна на влязло в сила определение № 29 053/13.12.2018 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІІ-в състав, постановено по ч. гр. д. № 15 298/2018 година. В частната жалба се излагат доводи за това, че определението е неправилно като е поискана отмяната му и връщането на делото на първоначалния тричленен състав на ВКС за разглеждане на молбата.
Жалбоподателят е бил уведомен за обжалваното определение на 13.07.2019 година, а частната му жалба е с вх. № 6670/24.07.2019 година, като е подадена по пощата на 22.07.2019 година, а 20.07.2019 година и 221.07.2019 година са неприсъствени дни. Предвид на това и с оглед разпоредбите на чл. 60, ал. 6 и чл. 62, ал. 2 от ГПК е спазен установения с разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Жалбата е подадена от заинтересована страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Съставът на ВКС, ГК, ІV г. о. е посочил, че с молба с вх. № 5 009 620/21.01.2019 година Р. М. Н. е поискал отмяна на определение № 29 053/13.12.2018 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІІ-в състав, постановено по ч. гр. д. № 15 298/2018 година. С последното било потвърдено определение № 463 849/03.08.2018 година на Софийския районен съд, ІІ-ро гражданско отделение, 66-ти състав, постановено по гр. д. № 5917/2916 година, с което е оставено без уважение молбата на нанков за освобождаването от заплащане на държавна такса за въззивно обжалване на постановеното по същото дело решение № 411 449/21.05.2018 година. С разпореждане № 33/26.02.2019 година на съдията докладчик производството по делото било оставено без движение като на Н. е указано да представи точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна на влязлото в сила определение. Препис от това разпореждане бил връчен на молителя на 14.03.2019 година. С молба вх. № 2804/25.03.2019 година Н. поискал да му бъде предоставена правна помощ във връзка с подадената молба за отмяна, което искане било оставено без уважение с определение № 149/10.04.2019 година на Върховния касационен съд, ГК, ІV г. о., постановено по гр. д. № 558/2019 година. Отказът да бъде предоставена правна помощ бил потвърден с определение № 310/03.07.2019 година на Върховния касационен съд, ГК, ІV г. о., постановено по ч. гр. д. № 2365/2019 година. Производството по молба за отмяна на влязло в сила определение било самостоятелно извънинстанционно производство, което било допустимо при строго определени в закона предпоставки. Основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1 от ГПК били уредени в закона изчерпателно, поради молбата следвало да съдържа точно и мотивирано изложение на причините, въз основа на което се претендирала отмяната на влязлото в сила определение-чл. 306, ал. 1 от ГПК. Когато молбата не отговаряла на това изискване, до молителя се изпращало съобщение за отстраняване на нередовностите, а при неизпълнение на указанията молбата се оставяла без разглеждане. Подадена от Р. М. Н. молба с вх. № 5 009 620/21.01.2019 година за отмяна на влязло в сила определение № 29 053/13.12.2018 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІІ-в състав, постановено по ч. гр. д. № 15 298/2018 година не отговаряла на изискванията на чл. 306, ал. 1 от ГПК-не съдържала изложение на основания за отмяна от кръга на визираните в чл. 303, ал. 1 от ГПК, който недостатък не бил отстранен от молителя в указания му срок-седмичен срок от постановяване на определение № 149/10.04.2019 година на Върховния касационен съд, ГК, ІV г. о., постановено по гр. д. № 558/2019 година, поради което и съгласно чл. 306, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 286, ал. 1, т. 2 от ГПК, производството по молбата било недопустимо.
В подадената от него молба вх. № 5 009 620/21.01.2019 година за отмяна на влязло в сила определение № 29 053/13.12.2018 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІІ-в състав, постановено по ч. гр. д. № 15 298/2018 година Р. М. Н. е посочил, че не е в състояние да внесе държавната такса за въззивно обжалване, тъй като има два апартамента-в С. и в Пловдив, като от три години неуспешно се опитвал да продаде първия от тях. Единствените средства, с които преживявали той и баща му били парите от пенсията на втория в размер на 910.00 лева. Самият Р. М. Н. бил безработен от близо две години. На 05.09.2018 година баща му претърпял инфаркт, а впоследствие и две тежки сърдечни операции, като от 2011 година бил с пожизнена инвалидност 72 % и за последващото му лечение било необходимо да се ипотекира един от двата апартамента. Тези обстоятелства по съществото си представляват оплаквания за незаконосъобразност на определението по чл. 83, ал. 2 от ГПК, чиято отмяна е поискана от Н., но не покриват нито едно от изчерпателно изброените в чл. 303, ал. 1 от ГПК основания за отмяна. С оглед на това съставът на ВКС, ГК, ІV г. о. правилно и съобразявайки се с т. 10 от ТР № 7/31.07.2017 година, постановено по тълк. д. № 7/2014 година на ОСГТК на ВКС е оставил молбата без движение, като е дал на Н. едноседмичен срок за отстраняване на констатираната нередовност. Жалбоподателят е бил уведомен за тези указания на 14.03.2019 година, като от тази дата е започнал да тече срока за отстраняване на констатираните нередовности, като е изтичан на 21.03.2019 година. В рамките на този срок на 21.03.2019 година Н. е подал по пощата молба с вх. № 2804/25.03.2019 година, с която е поискал прпавна помощ за отстраняване на нередовностите, по съображения идентични с посочените в молбата за отмяна. Подаването на тази молба прекъсва срока за отстраняване на нередовностите (чл. 259, ал. 2 от ГПК), като от влизане в сила на отказаза предоставяне на правна помощ—03.07.2019 година започва да тече нов срок (чл. 259, ал. 3 от ГПК). До изтичането на този срок Р. М. Н. не е отстранил нередовностите на молбата за отмяна, поради което същата е недопустима и трябва да бъде оставена без разглеждане. Действително срокът е изтичал на 10.07.2019 година, а обжалваното определение е постановено на 09.07.2019 година, но това не може да доведе до отмяната му, тъй като и до настоящия момент Н. не е отстранил нередовностите на подадената от него молба за отмяна. В тази връзка този срок е изтекъл преди подаването на жалбата, въз основа на която е образувано настоящето производство и съгласно чл. 259, ал. 4 от ГПК не може да бъде прекъснат с направеното в нея искане за предоставяне на правна помощ. Това искане не трябва да се разглежда внастоящето производство, тъй като се отнася до помощ за изготвяне на основанията за отмяна на определението на Софийски градски съд нуждата, от която ще възникне едва при евентуална отмяна на обжалваното определение.
Освен посоченото определението, чиято отмяна се иска е постановено по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК, поради което съгласно т. 5 от ТР № 1/17.07.2001 година, постановено по тълк. д. № 1/2000 година на ОСГК на ВКС, в което е посочено, че отказът да се освободи ищеца от внасянето на държавна такса, препятства упражняването на правото на иск, може да се приравни на прекратително такова. В т. 6 от ТР № 7/31.07.2017 година, постановено по тълк. д. № 7/2014 година на ОСГТК на ВКС обаче изрично е посочено, че не подлежат на отмяна определенията преграждащи по-нататъшното развитие на делото, с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска. По аргумент на обратното всички останали определения не подлежат на отмяна. От това следва, че определение № 29 053/13.12.2018 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІІ-в състав, постановено по ч. гр. д. № 15 298/2018 година не подлежи на отмяна. Това прави попадената молба за отмяната му недопустима, поради което същата трябва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство подлежи на прекратяване.
С оглед на горното обжалваното определение № 268/09.07.2019 година на Върховния касационен съд, ГК, ІV г. о., постановено по гр. д. № 558/2019 година е правилно и трябва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 268/09.07.2019 година на Върховния касационен съд, ГК, ІV г. о., постановено по гр. д. № 558/2019 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.