О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 42
гр. София, 21.01.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети януари, две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 94 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/ срещу определение № 705/13.11.2019г. по ч.гр.д. № 530/2019г. на Варненски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане като недопустима подадената от КПКОНПИ частна въззивна жалба срещу определение от 02.10.2019г. по гр.д. № 403/2018 г. на Окръжен съд – Шумен, с което производството по делото е спряно до произнасяне на Съда на Европейския съюз по преюдициално запитване, отправено от състав на Софийски градски съд, по което е образувано дело № С-319/2019г..
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на обжалваното определение с искане за неговата отмяна. Твърди, че вследствие на извършено от съда нарушение на процесуалните правила, изразило се в необсъждане на наведените от страната твърдения и доводи за липса на идентитет между фактическата обстановка по настоящото дело и тази по делото на СГС, по което е отправено преюдициалното запитване до СЕС, Окръжен съд – Шумен неправилно е спрял исковия процес на основание чл. 631, ал. 1 ГПК, а Варненски апелативен съд неправилно е оставил без разглеждане частната жалба на КПКОНПИ срещу определението за спиране, като насочена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт.
Ответникът по частната жалба – Н. В. Й., не подава отговор в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване преграждащ съдебен акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество тя е неоснователна по следните съображения:
В открито съдебно заседание от 02.10.2019г. по гр.д. № 403/2018г. по описа на Шуменски окръжен съд, е констатирано, че ответникът в производството – Н. Й. е направил възражение за липсата на връзка между правонарушението и придобитото от него имущество, което възражение е част от предмета на делото и попада в обхвата на въпрос, поставен в преюдициално запитване, отправено от СГС по гр.д. № 704/2017г. по тълкуването на Директива 2014/42/ЕС и Хартата на основните права на Европейския съюз, по което е образувано дело С-319/2019г., все още висящо. Счел е, че тъй като решението на Съда на Европейските общности е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България (чл. 633 ГПК), са налице основания за спиране на производството на основание чл. 633, вр. с чл. 631, ал. 1, изр. 1 ГПК, макар и преюдициалното запитване да е отправено от друг национален съд /в този смисъл определение № 138/21.03.2019г. по ч.гр.д. № 631/2019г. на ВКС, ІV г.о./.
Горепосоченото определение за спиране на производството по гр.д. № 403/2018г. по описа на Окръжен съд – Шумен, е обжалвано от КПКОНПИ пред Апелативен съд – Варна, който, с определение № 705/13.11.2019г. по ч.гр.д. № 530/2019г., атакувано пред настоящата инстанция, е оставил жалбата без разглеждане като подадена срещу акт, неподлежащ на инстанционен контрол – такъв по чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК.
Обжалваното определение е правилно.
Подадената от КПКОНПИ частната жалба срещу определението за спиране по чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК е недопустима. Този извод не се променя от обстоятелството, че спирането е постановено не от националния съд, отправил преюдициалното запитване до СЕС, а от друг национален съд, който ще следва да съобрази при решаване на делото си даденото задължително разрешение от СЕС. С недопустимата частна жалба се атакува неподлежащ на обжалване съдебен акт – определение за спиране на производството по делото поради вече отправено преюдициално запитване от друг национален съд по въпрос, имащ значение за висящото пред Окръжен съд – Шумен първоинстанционно производство. Невъзможността за инстанционен контрол на определението по чл. 631, ал. 1, изр. 1 от ГПК е изрично регламентирана в изр. 2 на същата разпоредба, без разграничаване на хипотезата, в която вече е отправено преюдициално запитване от друг национален съд на държава членка или от национален съд на друга държава членка, или запитване от съда по висящото дело по въпроси, за правилното разрешаване на които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на Европейския съюз. В този смисъл е определение № 452/24.10.2019г. по ч.гр.д.3759/2019г. на ВКС, ІІІ г.о.. Неточното указание на окръжния съд за обжалваемост на постановеното определение по чл. 631, ал. 1, изр. 1 от ГПК, не би могло да създаде за страните по делото процесуални права, каквито не са предвидени в ГПК /определение № 587 от 24.09.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 2075/2019 г., II т. о., ТК; определение № 440 от 14.10.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 2001/2019 г., I т. о., ТК и др./. Поради това атакуваното определение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
На основание изложеното, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 705/13.11.2019г. по ч.гр.д. № 530/2019г. по описа на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.