4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 232
гр. София, 21.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при секретаря Даниела Цветкова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 4300 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Д. Б. Б., с адрес в [населено място], представляван от адв. Е. М., против решение № V-54 от 5 юни 2018 г., постановено по в.гр.д. № 587/2018 г. по описа на окръжния съд в [населено място], с което се потвърждава решение № 220 от 12 февруари 2018 г., постановено по гр.д. № 4037/2017 г. по описа на районния съд в [населено място], за прогласяване нищожността на сключения на 29.09.2011 г. договор за покупко-продажба на недвижим имот, предмет на нотариален акт /№/, том ІІІ, рег./ №/, нотариално дело /№//2011 г. на нотариус Б. К., вписана под/№/ в Нотариалната камара, с район на действие районен съд [населено място], и за приемане за установено по отношение на А. Д. Д., с адрес в [населено място], и касатора, че сделката прикрива дарение на недвижим имот в [населено място], от Ф. Г. Д., с адрес в [населено място], на нейната дъщеря А. Д., и в тежест на касатора са присъдени разноски.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 332 от 11 април 2019 г. по настоящото дело за проверка на твърдението за вероятна недопустимост на обжалваното решение, предвид заявената от касатора още с отговора на исковата молба позиция за липса на правен интерес у ищцата да установи претендираната от нея симулация и да иска да се приложат правилата на прикритото съглашение.
Легитимирано да предяви иска за установяване на симулативност на сделката е лицето, страна по нея. Страната по сделката предявява иска, за да може решението по делото да се отрази в правната й сфера. Правният интерес на продавача от предявяването на иска може да е непосредствен (когато имуществото ще се върне в патримониума на ищеца – при абсолютната симулация), но е достатъчно наличието и на евентуален интерес (например при възможност на ищеца да се възползва от други правни средства, посредством които да извлече облага за себе си), или дори на косвен такъв (например при възможност да се осигури защита на интерес на трето лице). В процесния случай въззивният съд приема предявените искове за допустими, защото ищцата е обосновала правния си интерес с възможността след като се разкрие симулацията, в случай на наличие на някоя от хипотезите по чл. 227 ЗЗД, евентуално да поиска отмяна на прикритата сделка дарение. Обжалваното решение е допустимо.
Касационната жалба е неоснователна.
Взети са предвид установените по делото факти: сключеният през 2011 г. между ищцата и ответницата (по време на брака й с касатора) покупко-продажба на поземлен имот в [населено място], при продажна цена от 5000 лева (за която е заявено в нотариалния акт, че е изцяло и в брой заплатено от купувачката) и запазено пожизнено и безвъзмездно право на ползване на имота, а в случай на бъдещо застрояване – само върху незастроената му част; бракът между касатора и купувачката е прекратен с влязло в сила решение от 04.01.2017 г., а процесната сделка е сключена по време на брака им; продавачката и купувачката са подписали документ, назован от тях „обратно писмо“, в който заявяват, че сключената от тях сделка е симулативна и всъщност представлява дарение, че посочената в нотариалния акт цена не е изплатена от купувача, независимо от посоченото в акта, и че единствената цел за сключване на сделката е даряване на имота от майка на дъщеря.
Неоснователни са твърденията на касатора за допуснати нарушения по чл. 269 ГПК от страна на въззивния съд. Съдът е дал отговор на възраженията на касатора за недопустимост на предявените искове. Не се е дължало произнасяне по твърдение за злоупотреба с права от страна на ответницата Д. (в касационната жалба се сочи, че след развода си с касатора тя очевидно е имала интерес да признае исковете, и така да получи облага в своя полза), тъй като подобно твърдение не е въведено в процеса.
Правилно е прието от въззивния съд, че документът, подписан между страните по сделката, не обвързва неучаствалия в сделката съпруг, поради което има значението на начало на писмено доказателство. Заключението е в съответствие с трайното разбиране в съдебната практика, че неучастващия в сделката съпруг, макар да не е страна по сделката, придобива права по нея по силата на закона (чл. 21 СК). Независимо от подчиненото му материалноправно и процесуалноправно положение спрямо съпруга-купувач, създаден от страните по сделката и подписан само от тях обратен документ, разкриващ съгласуване на волеизявленията на договарящите страни да сключат определен договор, без да желаят настъпването на правните му последици, респективно – желаят да настъпят други правни последици, не разпростира действието си и по отношение на неучастващия в сделката съпруг. Такъв документ няма обвързваща сила спрямо неучаствалия в сделката съпруг, но може да изпълни функцията на начало на писмено доказателство, а оттам – и като предпоставка за допустимостта на свидетелски показания по смисъла на чл. 165, ал. 2 ГПК, както е прието и в процесния случай.
В отношенията между страните привидността на договора, сключен в писмена форма, не може да се доказва свободно със свидетелски показания – обратното писмо доказва симулацията в отношенията помежду им и по тази причина доказването на симулацията със свидетели не е необходимо. Симулацията обаче може да бъде доказана пред съда със свидетелски показания при наличието на начало на писмено доказателство, каквото е процесното „обратно писмо“. Този документ не доказва симулацията, а вероятното й съществуване, и е основание да бъдат допуснати свидетелски показания, чрез които симулацията може да бъде доказана.
Правилно е прието, че обратният документ разкрива действителните отношения между страните – посочена е общата воля на сключващите договора в отношенията помежду им, както и че времето на съставянето на документа по отношение на времето на сключването на симулативната сделка е без значение, след като документът по несъмнен начин установява общата воля, при неоспорена негова автентичност. Невярно се твърди, че изводите за действителния характер на правоотношенията на страните по симулативната сделка са изградени само върху показанията на един свидетел, защото съдът подробно е анализирал всички свидетелски показания, както и че изводите на съда по отношение на прикритото споразумение са основани единствено на ниската цена по нотариалния акт и на неплащането й. Събраните доказателства за симулативността на покупко-продажбата са анализирани в съвкупност – съобразени са свидетелските показания за изявени от продавачката намерения и за съгласуване на желанията на страните по съглашението да прикрият действително целената сделка, и причините за това (съдът подробно е посочил защо дава или не дава вяра на показанията на свидетелите, доведени от страните), посочената в нотариалния акт продажбена цена – четирикратно по-ниска от данъчната оценка на имота, недоказаното плащане дори на тази цена, мотивирано са отречени твърденията на касатора за давани от ответницата Д. изявления в други съдебни производства за съсобствеността на процесния имот
Заявеното в процеса твърдение е за относителна симулация на покупко-продажбата, с искане за прилагане на правилата на прикритото съглашение. Липсата на съгласие между договарящите да бъдат обвързани с договор за продажба, се установява по категоричен начин от събраните доказателства. Въпреки формалното сключване на договора като покупко-продажба, страните изначално ясно са съзнавали, че не желаят правните му последици, а действителните им отношения се уреждат от договор за дарение. Изискванията за действителност на прикритото съглашение са налице. Въз основа на изложеното следва да се приеме, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора е основателно искането на ответницата Ф. Д. за присъждане на сторените за касационното производство разноски. Представени са доказателства за заплатени 2000 лева по договор за правна защита и съдействие. Касаторът своевременно е направил възражение за прекомерност на разноските. Минимално определеният размер на разноските съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата, е в размер на 1178,12 лева. Предвид разгледаните два иска, заплатеното адвокатско възнаграждение не е прекомерно.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № V-54 от 5 юни 2018 г., постановено по в.гр.д. № 587/2018 г. по описа на окръжния съд в [населено място].
ОСЪЖДА Д. Б. Б., ЕГН [ЕГН], с адрес за призоваване в [населено място], [улица], адв. В. Т. Т., да заплати на Ф. Г. Д., с адрес в [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата от 2000,00 (две хиляди) лева разноски за касационното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: