1
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 55
гр. София, 30.01.2020 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
при участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Галина Иванова ч.т.д. № 2977 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК.
Е. И. И. чрез адвокат Д. З. обжалва определение № 211 от 10.10.2019 г. по ч.т.д. 2028/19 г., с което е прекратено производството по делото. По първоначално подадената от Е. И. И., Е. К. С., С. И. Н., Г. Е. Т. и Б. С. молба по чл. 303, т. 1 от ГПК за отмяна на влязло в сила съдебно решение производството било продължено само от един от молителите Е. И. И.. Излага съображения, че изводът на съда, че броят на работниците и служителите е от значение, незаконосъобразен. Според жалбоподателката установено е, че всички 150 работници имат неизплатени трудови възнаграждения повече от два месеца. Броят на служителите не бил условие да бъде разглеждана молбата, нито предпоставка да бъде уважена. Такава предпоставка била подаването от легитимирана страна и наличието на нови доказателства, които не са били известни на съда. Броят на служителите сам по себе си не бил условие за разглеждане на молбата по чл. 303, ал.1, т.1 от ГПК. Молителката Е. И. И. била присъединен кредитор и като такава била участник в производството по чл.303, ал.1, т. 1 от ГПК. Поради това и легитимирана да е молител по чл. 303, ал.1 т. 1 от ГПК. Молител е ИА „Г.“, но тя упражнявала правата на първоначалните молители. Счита, че Е. И. притежава правата по чл. 613а , ал.1 от ТЗ. Определената от съда начална дата на несъстоятелност от 1.7.2017 г. преграждала пътя на работниците и служителите да получат неизплатени трудови възнаграждения. Обосновава правния си интерес с правата да получи обезщетение от Фонда за гарантирани вземания на работници и служители при несъстоятелност на работодателя. НОИ бил установил, че дружеството е регистрирано на 4.7.2016 г. , а според решението на съда началната дата на несъстоятелност била 1.7.2017 г. и това не обосновавало спазване на изискването да има плащане към фонда 12 месеца преди нессътоятелността. Повечето служители на „Фиеста ентартеймънт“ АД, които са подали заявление до НОИ били получили откази само на това основание.Моли да се отмени определението.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба е в срок. Съобщение с препис от определението е връчен на частния жалбоподател чрез адвокат Д. З. на 28.10.2019 г. Частната жалба е подадена по пощата на 31.10.2019 г., видно от датата на пощенското клеймо, като следва да се приеме, че на основание чл. 62, ал. 2 от ГПК е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК.
С определение № 211 от 10.10.2019 г. по т.д. 2028/19 г. Върховният касационен съд на Р България е прекратил производството по делото , приемайки че Е. И. И., Е. К. С., С. И. Н., Г. Е. Т. и Б. С. са молители и са предявили искане за отмяна по чл. 303 от ГПК. Съдът е приел, че са изложили твърдения за това ,че молителите са работници и служители на дружеството, за което е открито производство по несъстоятелност, за което е постановено решението, чиято отмяна се иска. Приемайки това, е прието, че чл. 303, ал. 1 от ГПК съдържа лимитативно изброени основания за отмяна. Прието е, че сезиращия ВКС следва да има правен интерес от отправеното искане. Не може по реда на чл. 303 от ГПК да се търси защита на чужди права или на лице, което не е бил участник в процеса. В случая молителите били обосновали интереса си с това, че са работници и служители и по силата на § 6, т. 4 от ЗР на ЗИДКТ към кръга на легитимираните да подадат молба по чл.625 от ТЗ са включени не конкретен работници и служител, а ИА „Главна инспекция при труда“ при условие, че има изискуеми и неизпълнени повече от два месеца задължения за трудови възнаграждения към най-малко 1/3 от работниците или служителите. Това дерогирало приложението на чл. 26, ал. 4 от ГПК. А молители от 5 лица, от общо посочените от тях 150 работници и служители не изпълнявали този минимум. Това е обусловило извод за недопустимост на молбите и прекратяване на производството по делото.
Настоящият съдебен състав установи, че е подадена молба, наречена жалба от посочените лица, с която заявяват, че обжалват решение № 113 от 7.11.2018 г. на ОС Хасково по т.д. 84/18 г. , с която е определена начална дата на неплатежоспособност 01.07.2017 г. Позовават се на това, че са били в трудови правоотношения с дружеството, което е имало казино. Излагат съображения, че не са страна в производството по делото. Узнали за постановеното решение след иск на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда. Но сочат, че временният синдик им е предоставил справка за извършвани плащания от дружеството за месеците май 2017 и юни 2017 г. Предвид това считат, че датата на неплатежоспособност не е 1.7.2017 г. Моли да се отмени решението за определяне начална дата на неплатежоспособност на дружеството и моли съда да отмени решението в обжалваната му част и да се върне делото на ОС Хасково. Приложили са извлечения от сметка за извършените твърдени плащания.
Установява се, че ИА „Главна инспекция по труда“ е предявило иск с правно основание чл. 625 от ТЗ. Видно от данните по делото страни в процеса са само ИА „Главна инспекция по труда“ и „Фиеста ентъртеймънт“ АД.
С решение от 07.11.2018 г. е открито производство по несъстоятелност на дружеството, на основание чл. 630 от ТЗ. На същата дата решението е обявено в търговския регистър.
След тази дата работници и служители, сред които и молителите Е. И. И., Б. С., Е. С., С. Н., Г. Е. Т. са подали молби за изплащане на трудови възнаграждения, които им се дължат до Окръжен съд Хасково.
Молбата за отмяна по чл. 303, т. 1 от ГПК, наречена жалба е подадена на 21.01.2019 г. посочено е, че е срещу решението за откриване на производството по несъстоятелност и е подадена до Върховния касационен съд на Р България. Позоваването на чл. 613 а от ТЗ от жалбоподателката Е. И. И. е неоснователно. Нормата на чл. 613 а от ТЗ предвижда, че право на жалба пред съответния апелативен съд имат само определени лица в нормата на чл. 613 а от ТЗ. Сред тях не са работници и служители на длъжника за когото е открито производство по несъстоятелност. Следователно не би могло да се приеме, че молителите биха могли да бъдат счетени като жалобоподатели на основание чл. 613а от ТЗ. Макар и да са предявили вземанията си чрез съда по несъстоятелността до длъжника, те не са били страна в производството за откриване на несъстоятелност на длъжника. Страна в производство е бил ИА „Главна инспекция по труда“, която е изрично оправомощена по силата на закона да предяви иск на основание чл. 625 от ТЗ. Доколкото страни в процеса са само тези лица от чието име и срещу които се предявяват исковете, то не може да се приеме, че частната жалбоподателка има право на жалба. Законодателят в чл. 613а, ал. 2 от ТЗ изрично е определил кръга на лицата, които имат право на въззивна жалба – трети лица, неучаствали в производството пред първата инстанция, които имат вземане, произтичащо от влязло в сила съдебно решение или по влязъл в сила акт, установяващ публичноправно задължение, както и трети лица, които имат вземане, обезпечено със залог или ипотека, вписани в публичен регистър преди датата на подаване на молба за откриване на производството по несъстоятелност. В случая молителите работници и служители, в частност частния жалбоподател, нямат такова качество. Следователно не са легитимирани да обжалват решение. Освен това, правилата за обжалване на първоинстанционното решение, са неприложима за подадено искане за отмяна на влязло в сила съдебно решение за откриване на производство по несъстоятелност. Производствата имат различен характер. Обжалването е свързано с правото на проверка на първоинстанционното, невлязло в сила съдебно решение, подлежащо на предварително изпълнение. А отмяната е извънреден способ за отмяна на влезли в сила съдебни решения. Правото на жалба по чл. 613 а от ТЗ бе разгледано доколкото в частната жалба изрично е посочено позоваване на тази норма. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не може да се приеме подадената молба за отмяна, макар и наречена жалба, като въззивна жалба по чл. 613 а от ТЗ.
По отношение на искането за отмяна, подадено на основание чл.303, ал.1, т.1 от ТЗ настоящият съдебен състав намира, че то не е подадено от страна-участник в производството по делото. Макар и Е. И. да е кредитор на длъжника, чието вземане подлежи на приемане като основано на трудово правоотношение, то тя не е страна-присъединен кредитор на основание чл. 629 , ал. 2 от ТЗ. Поради това не е легитимирана на посоченото основание да иска отмяна.
Следва да се отбележи, че не може да иска отмяна и като трето лице на основание чл. 304 от ТЗ, макар и решението за откриване на производство по несъстоятелност да действа спрямо всички, включително и частния жалбоподател, на основание чл. 630, ал. 3 от ТЗ. На основание чл. 304 вр. чл. 216, ал. от ГПК отмяна могат да искат само лица, спрямо които се простира силата на пресъдено нещо. Кредиторите нямат качеството на необходими другари, защото не са участници в спорно неделимо правоотношение. Между всеки кредитор и длъжника могат да съществуват независими правоотношения, ето защо не са необходими другари, което да налага участието им в процеса. Тяхното участие е обезпечено по реда на приемане на вземания за удовлетворение след откриване на производство по несъстоятелност, както в случая при вече открито производство по несъстоятелност. Ето защо като правилно, постановено в съответствие със закона, следва изцяло да се потвърди определението на Върховния касационен съд I ТО.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II ТО
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение № 211 от 10.10.2019 г. по ч.т.д. 2028/19 г., I ТО, с което е прекратено производството по делото по молбата на Е. И. И..
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: