О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 47
София, 03.02.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Бойка Стоилова ч.гр.д. № 280 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.278 във вр. с чл. 274 ал.2 ГПК по частната жалба на адвокат Ьл.М. като процесуален представител на П. Л. Г. от [населено място], [община], срещу определението на ВКС ІV ГО от 13.ХІ.2019г. по гр.д. № 4022/2019г. В частната жалба се сочи, че действително сроковете за допълване на решение по иска по чл.108 ЗС /чл.55 ал. ал.1 ЗЗД/ са изтекли, но и че било налице изключението по чл.280 ал.3 т.1 ГПК, тъй като искът за разваляне на алеаторния договор е съединен с иск за собственост, цената на който не е от значение за допустимостта на касационната жалба.
Ответницата по частната жалба И. Г.Х. е заела становище за нейната неоснователност. Сочи, че още в първоинстанционното производство е оттеглила претенцията си по чл.108 ЗС /чл.55 ал.1 предл.3 ЗЗД/ и в тази част делото било прекратено. Изложени са и съображения за липса на основанията по чл.280 ал.1 т.3 и ал.2 предл.3 ГПК.
Частната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С определението от 13.ХІ.2019г. ВКС е върнал касационната жалба на П. Л.Г. срещу въззивното решение на ОС Разград от 04.VІ.2019г. по гр.д. № 115/2019г., с което е потвърдено решението на РС Разград от 07.ІІ.2019г. по гр.д. № 1223/2018г., с което е развален до претендирания размер 4/6 ид.части сключеният между И. Г.Х. и Л. Г.Х., от една страна, и П. Л.Г., от друга страна, алеаторен договор за прехвърляне собствеността върху дворно място и построените в него полумасивна жилищна сграда, паянтова постройка, плевня и сайвант, находящи се в [населено място], и е прекратил касационното производство. К. съд е приел, че предявеният иск е с цена под 5000лв., поради което и по силата на чл.280 ал.3 ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. Прието е, че по втория предявен иск „за връщане на имота в патримониума на ищеца” първоинстанционния и въззивния съдилища не са се произнасяли и сроковете за допълване на решение са изтекли. Освен това неразгледаният иск не е по чл.108 ЗС, а по чл.55 ал.1 предл.3 ЗЗД, от което следва, че не е налице изключението по чл.280 ал.3 т.1 ГПК – петиторен иск не е предявен и няма произнасяне по такъв.
ВКС намира за правилен обжалвания съдебен акт. Цената на иска за разваляне до 4/6 ид.части на алеаторния договор е в размер на 4528лв. с оглед данъчната оценка на целия имот в размер на 6792.70лв. /удостоверение на л.10 от преписката по първоинстанционното дело/, което по силата на чл.280 ал.3 предл. първо ГПК изключва касационния контрол на въззивното решение. Законосъобразен е и изводът, че предмет на въззивното и касационното производства е само този иск, но не и претенцията за връщане на имота в патримониума на ищцата. Пред първоинстанционния съд тя е заявила, че оттегля този иск, но определение за прекратяване на делото в тази му част не е постановено. Първоинстанционният съд не се е произнесъл по иска, а молба за допълване на решението не е подадена в предвидения в закона срок за това. При тези обстоятелства не може да се сподели виждането на жалбоподателя, че допустимостта на касационната жалба следва да се прецени и с оглед съединяването на този иск с разгледания такъв.
По изложените съображения частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определението на ВКС ІV ГО № 817/13.ХІ.2019г. по гр.д. № 4022/2019г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: