2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 63
гр. София, 10.02.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети февруари през две хиляди и двадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 304 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 2, изр. второ ГПК.
Образувано е по частната жалба на В. И. А., с адрес в [населено място], против определение № 379 от 7 октомври 2019 г., постановено по гр.д. № 2480/2019 г. по описа на III г.о., ВКС, с което молбата му за отмяна на влязлото в сила решение № 738 от 25 януари 2016 г., постановено по гр.д. № 63650/2014 г. по описа на районния съд в София, І г.о., 25 състав, не е допусната до разглеждане. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение.
В отговор насрещната страна В. С. М., с адрес в [населено място], представлявана от адв. А. Д., поддържа становище за неоснователност на частната жалба.
Производството гр.д. № 2480/2019 г. на ВКС, III г.о., е образувано по подадена, от А. молба за отмяна на влязло в сила решение № 738 от 25 януари 2016 г., постановено по гр.д. № 63650/2014 г. по описа на районния съд в гр.София, с което са били отхвърлени предявените от А. против В. С. М. иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор от 03.07.2007 г., и иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за заплащане на неустойка по чл. 4 от предварителен договор от 03.07.2007 г. в размер на 2000 лв. Към молбата е приложено копие от обезпечителна заповед, издадена по гр.д. № 4688/2002 г. по описа на районния съд в гр.София, към която предварителният договор препращал във връзка с индивидуализация на имотите, които били негов предмет. Сочи се, че тази заповед е била приложена по гр.д. № 63650/2014 г. по описа на районния съд в София, но по неизвестен за молителя начин изчезнала от кориците на делото.
Съдията докладчик е констатирал, че молбата за отмяна е подадена като копие, върху което е записано, че е вярно с оригинала, а за автор на изявлението е посочен адвокат Г. С.. С разпореждане от 06.08.2019 г., получено лично от А. на 26.08.2019 г., молбата е оставена без движене с указания същата да бъде подписана от молителя, а ако изхожда от адвокат – да се отрази, че се подава от пълномощник. Дадени са още указания за представяне на ясно и мотивирано изложение по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, като се обоснове връзката между цитираната обезпечителна заповед и изводите на съда. Със заявление вх. № 7517/28.08.2019 г. А. е уточнил, че подава молбата си за отмяна лично, а адвокат Г. С. ще го защитава в хода на производството пред ВКС. Молителят сочи, че обезпечителната заповед представлява ново доказателство, което не е било разгледано от съда поради обстоятелството, че е изчезнало от делото, както и че тази заповед има отношение към извода на районния съд, че имотите, предмет на предварителния договор, не са били надлежно индивидуализирани.
За да постанови обжалваното в настоящото производство определение, с което молбата за отмяна не се допуска до разглеждане, касационният съд е приел, че тя съдържа нередовности, които не са отстранени, въпреки дадените указания, доколкото соченото от молителя обстоятелство (обезпечителната заповед) няма правно значение за решаващите изводи на районния съд за отхвърляне на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, които са свързани с недоказване на собствеността върху процесните имоти и съдържащите се в предварителния договор противоречия относно цената.
Частната жалба е неоснователна.
Производството по молба за отмяна на влязло в сила решение е самостоятелно извънинстанционно производство, което е допустимо при строго определени в закона предпоставки. Основанията за отмяна на по чл. 303, ал. 1 ГПК са уредени в закона изчерпателно, поради което молбата следва да съдържа точно и мотивирано изложение на причините, въз основа на които се претендира отмяна на влязлото в сила решение – чл. 306, ал.1 ГПК. Когато молбата не отговаря на това изискване, на молителя се дават указания за отстраняване на нередовностите, а при неизпълнението им молбата се оставя без разглеждане. В случая молбата за отмяната, подадена от А., не отговаря на изискванията на чл. 306, ал. 1 ГПК – не съдържа изложение на поддържаното основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото не се обосновава довод, че обезпечителната заповед е ново доказателство от съществено значение за делото, което не е било известно при решаването му или с което страната не е могла да се снабди своевременно, а напротив – самият молител сочи, че въпросното доказателство е било приложено по делото, но е „изчезнало“. Не се обосновава наличие на друго основание от приложното поле на чл. 303, ал. 1 ГПК, като този недостатък не е бил отстранен от молителя с уточнителното заявление вх. № 7517/ 28.08.2019 г., а изложените оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт не могат да бъдат предмет на производството по отмяна. Поради това, съгласно чл. 306, ал. 1 ГПК, вр. чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК, производството по молбата е недопустимо, както правилно е приел и съставът на ВКС, III г.о.
Независимо от направеното от ответницата М. искане за присъждане на разноски за производството по отмяна, съдът не присъжда разноски поради липсата на доказателство за действително сторени такива.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 379 от 7 октомври 2019 г., постановено по гр.д. № 2480/2019 г. по описа на III г.о., ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: