О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 70
София, 11.02.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Бойка Стоилова ч.гр.д. № 379 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.278 във вр. с чл. 274 ал.2 ГПК по частната жалба на адвокат Л.М. като процесуален представител на „Елвеко” ЕООД срещу определението на ВКС ІІІ ГО от 10.ХІІ.2019г. по гр.д. № 4304/2019г. В частната жалба се иска да бъде взето под внимание, че ставало въпрос за фактическо узаконяване на противоправно и недобросъвестно поведение на ищеца относно действително положен от него труд, за обективна невъзможност страната да попълни делото с фактически и доказателствен материал, която не се дължи на процесуалното й поведение за грижливо водене на делото или на допуснати от съда процесуални нарушения – ответникът не можел да знае или да предполага встъпването на ищеца във фактическо трудово правоотношение с друг работодател и че би черпил права от собственото си противоправно и недобросъвестно поведение година и 5 месеца по-късно, че и двете съдебни инстанции не допуснали доказателственото искане за установяване на недобросъвестността поради преклузия, каквато в случая била неотносима, че въззивният съд не обосновал причините, поради които доказателственото искане е прието за несвоевременно заявено и неотносимо към спора.
Ответникът по жалбата К. Б. П. от [населено място] в отговора си чрез адвокат Т.П. е заел становище за нейната неоснователност. Претендира разноски, определени по реда на чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв. /материално затруднено лице/.
ВКС намира, че частната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок и от страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество, обаче, частната жалба е неоснователна.
С атакуваното определение, постановено в производство по чл.307 ал.1 ГПК, ВКС ІІІ ГО е оставил без разглеждане молбата на „Елвеко” ЕООД за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК на решението на СРС от 20.VІІ.2018г. по гр.д. № 2750/2018г., потвърдено с решение на СГС от 18.VІІ.2019г. по гр.д. № 12660/2018г., с които са уважени предявените от К. Б.П. срещу дружеството искове по чл.128 т.2, чл.224 ал.1 КТ и чл.86 ал.1 ЗЗД, и е допуснал разглеждането на молбата за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.5 ГПК. Съдът е приел, че молбата за отмяна, основана на твърдения, че в хода на инстанционното производство е установено соченото като ново обстоятелство – че ищецът е в трудовоправна връзка с друг работодател, а не с ответника -молител, не съдържа твърдения и не установява наличие на нови обстоятелства от съществено значение за делото съобразно предвидените в чл.303 ал.1 т.1 ГПК предпоставки. С оглед на това и позовавайки се на т.10 от ТР № 7/2014г. на ОСГТК съдът е приел, че молбата е недопустима.
Настоящият състав на ВКС напълно споделя изводите в атакуваното определение.
Отмяната по реда на чл.303 и следв. ГПК е средство за извънинстанционен контрол на влезли в сила решения при наличието на някое от изрично и изчерпателно предвидените в чл.303 ал.1 и чл.304 ГПК основания. Основанията са фактически твърдения на молителя, които според отделните хипотези в закона обосновават неправилност на решението. Фактическият състав на основанието по чл.303 ал.1 т.1 ГПК съдържа при условията на кумулативна връзка изисквания за откриване на нови обстоятелства или на нови писмени доказателства, те да са от съществено значение за делото, да са съществували по време на инстанционното разглеждане на делото, но да не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната да не е могла да се снабди своевременно, непълнотата на фактическия или на доказателствения материал да не се дължи на процесуалното поведение на страната, на допуснати от съда процесуални нарушения или неправилно приложение на материалния закон.
В разглеждания случай твърденията на молителя са, че по време на съдебното дирене пред първоинстанционния съд е открито „ново обстоятелство от съществено значение за делото, което не е могло да бъде известно при решаването му”, а именно, че ищецът независимо от трудовото му правоотношение с дружеството е бил във фактическо трудово правоотношение с друг работодател, като фактически не е полагал труд за молителя, а за другия работодател, че обстоятелство било открито по време на съдебното дирене, а не преди него, и не е могло да бъде известно при решаването на делото, че първоинстанционният и въззивният съдилища, позовавайки се неправомерно на преклузията, отхвърлили неправомерно, без проверка за наличието на основания за прилагане на преклузията, доказателственото искане на ищеца за установяване на това обстоятелство. Тези твърдения са, че посоченото обстоятелство е било открито от молителя по време на инстанционното производство, а не след влизането на решението в сила, и че поради допуснато от съдилищата процесуално нарушение доказателства за него не са събирани. Т.е. искането за отмяна не се основава на откриването на ново обстоятелство като един от елементите от фактическия състав на чл.303 ал.1 т.1 ГПК, а на процесуално нарушение на съда, при което и тъй като последното не е сред предвидените основания за отмяна, молбата за това е недопустима, както правилно е прието с атакуваното определение.
По изложените съображения съдебният акт в атакуваната му част следва да бъде потвърден.
На основание чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв., чл.7 ал.1 т.7 и чл.11 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на адвокат Т. С. П. от САК следва да бъдат присъдени 200лв. адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство по настоящото дело в тежест на жалбоподателя.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определението на ВКС ІІІ ГО № 461/10.ХІІ.2019г. по гр.д. № 4304/2019г. в частта, с която е оставена без разглеждане молбата на ЕЛВЕКО” ЕООД със седалище гр.Стара Загора за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК на влязло в сила решение от 20.VІІ.2018г. по гр.д. № 2750/2018г. на Софийския районен съд и производството по делото е прекратено в тази част.
ОСЪЖДА „ЕЛВЕКО” ЕООД гр.Стара Загора да заплати на адвокат Т. С. П. от САК 200лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
Делото да се изпрати на ВКС ІІІ ГО за продължаване на производството с разглеждане на молбата за отмяна в допуснатата й част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: