1
1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 65
гр.София, 11.02.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
пети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 336/ 2020 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. Х. Т. срещу определение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о., № 438 от 20.11.2019 г. по гр.д.№ 2116/ 2018 г., с което е оставена без разглеждане, като подадена след изтичане на законоустановения срок и поради липса на непълнота, молбата на частния жалбоподател за допълване на постановеното по същото дело решение № 96/ 22.07.2019 г.
Частният жалбоподател поддържа, че определението на другия състав на Върховния касационен съд е неправилно, тъй като не отговаряло на доводите му за неразглеждане на заявения от него правен спор по същество. Твърди, че е потърсил искова защита срещу незаконно уволнение, каквато получил пред инстанциите по същество. Уволнението било отменено поради неспазване на правилата за извършването му. Другият състав на ВКС, постановявайки решение по същество на спора след отмяна на актовете на долустоящите съдилища, намерил процедурните правила за дисциплинарно уволнение за спазени от работодателя. Той обаче не се произнесъл по материалноправните предпоставки за уволнението, по-конкретно не обсъдил доводите за извършване на уволнителното волеизявление от лице без дисциплинарна власт. Според жалбоподателя такова произнасяне е дължимо, без искането за това да е обвързано със срок, тъй като не става въпрос за допълване на решението, а за непредвидена в ГПК процедура и за непълнота в правото. Поради това счита подадената от него молба за допустима, а определението на другия състав на ВКС, в което се приема обратното, моли да бъде отменено.
Ответната страна „НюКо ТП” ЕООД оспорва частната жалба като поддържа, че самият жалбоподател не твърди молбата да е подадена в законоустановения срок. Освен това според него с молбата се цели пререшаване на спора, което е невъзможно да стане по реда на допълване на постановен окончателен съдебен акт. Оспорва и твърдението на жалбоподателя, че е налице непълнота в правото, като според него действията на касационния съд са ясно регламентирани в разпоредбата на чл.293 ГПК. Поддържа още, че дори съдът да не се е произнесъл по някой от доводите на страната, това не прави акта му непълен, тъй като по реда на чл.250 ГПК не могат да се коригират мотивите на този акт. Моли жалбата да не бъде уважавана.
Частната жалба е допустима, но разгледана по същество, същата се явява неоснователна.
Производството, по което е постановено решение № 96/ 22.07.2019 г. на Върховен касационен съд, ІІІ г.о., по гр.д.№ 2116/ 2018 г., е образувано въз основа на искова молба на К. Х. Т. срещу „НюКо ТП” ЕООД, предявени са искове за отмяна на незаконно уволнение, извършено чрез налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”, за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставане без работа. Първата инстанция е уважила исковете поради това, че от ищеца не са взети надлежно обяснения преди налагането на наказанието, без да разглежда спора по същество. Въззивната инстанция потвърдила решението на първата при същите мотиви. С решението си от 22.07.2019 г. (в сила от същата дата) състав на Върховен касационен съд, ІІІ г.о., отменил акта на въззивния съд при извършени фактически констатации, че обясненията не са взети по вина на работника, поради което не се прилага разпоредбата на чл.193 ал.2 КТ. След като приел, че не се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия, съставът разгледал спора по същество, като приел, че уволнителното волеизявление е направено при наличие на предвидените в закона предпоставки за възникване на спорното потестативно право. На 08.11.2019 г. ищецът депозирал молба, с която сезирал другия състав с искане да се произнесе по материалноправните предпоставки за уволнението, с оглед непроизнасянето по довода му, че уволнителното волеизявление е извършено от лице без дисциплинарна власт. Тази молба е оставена без разглеждане по същество с обжалваното в настоящето производство определение като просрочена и поради липса на непълнота в решението от 22.07.2019 г.
Определението е законосъобразно. Съгласно чл.250 ал.1 изр.2 ГПК молба за допълване на решението може да бъде подадена в едномесечен срок от влизането му в сила. Този срок е изтекъл на 22.08.2019 г. и подадената на 08.11.2019 г. молба не подлежи на разглеждане по същество. Неоснователно жалбоподателят поддържа, че разпоредбата на чл.250 ГПК не е приложима, тъй като случаят е неуреден от процесуалния закон. Постановяването на съдебните актове, възможните техни пороци и способите за отстраняването им са уредени изчерпателно в ГПК. Веднъж формираната правораздавателна воля не може да бъде изменяна от съда, който я е формирал, освен в хипотезите на чл. 247 – чл.251 ГПК (чл.246 ГПК). Ако не се касае до неясно, непълно или постановено при очевидна грешка решение, пороците в съдебните актове се отстраняват единствено по реда на обжалването, доколкото подлежат на инстанционен контрол.
В настоящия случай жалбоподателят се оплаква от извършено от другия състав процесуално нарушение: необсъждане на довод, посочен в исковата молба като основание за незаконност на уволнението. Ако действително е налице такъв порок, той може да бъде констатиран само по реда на обжалването, а актът на другия състав не подлежи на такова. Както основателно поддържа ответната страна, по реда на допълването на решението не може да се променя формираната правораздавателна воля, която е пълна и ясна: уволнението е законно и не подлежи на отмяна, нито ищецът има право да бъде възстановен на работа и да получи обезщетение. Този резултат не може да бъде променен по реда на чл.250 ГПК, защото съгласно чл.296 т.1 ГПК решението на другия състав е влязло в сила. То не може да бъде предмет на инстанционен контрол, отмяната му процесуалният закон допуска само в ограничително изброени хипотези по специален ред (чл.303 и сл. ГПК). Не е възможно в производство по чл.250 ГПК съдът, който е формирал волята си, да я промени под формата на допълване на акта. Същото е прието в обжалваното определение и няма основание то да бъде отменено.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение на Върховен касационен съд, ІІІ-то гражданско отделение, № 438 от 20.11.2019 г. по гр.д.№ 2116/ 2018 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: