О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 80
гр. София, 13.02.2020 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
като изслуша докладваното от съдия Галина Иванова ч.т.д. № 178 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 4278 от 18.09.2019 г. на „КМТ“ ЕООД, София, срещу определение № 237 от 17.07.2019 г. на Апелативен съд – Велико Търново по в.ч.гр.д. № 267/2019 г., с което е оставена без разглеждане, като недопустима, частната жалба, подадена от настоящия жалбоподател, срещу определение № 309 от 15.04.2019 г., постановено по в.гр.д. № 716/2017 г. на Окръжен съд – Ловеч, с което е оставена без уважение като неоснователна молбата на „КМТ“ ЕООД за спиране на производството по делото. С частната жалба се иска отмяна на определението като неправилно. Дружеството-жалбоподател сочи, че апелативният съд е постановил обжалваното определение, без да съобрази Тълкувателно решение № 5/2015 г. от 12.07.2018 г. на ОСГТК на ВКС, определение № 46 от 11.01.2013 г. по ч.т.д. № 852/2012 г. на ІІ т.о. на ВКС и определение № 261 от 30.05.2013 г. по гр.д. № 2819/2013 г. на І г.о. на ВКС.
Р. Т. Н. в качеството си на ЕТ „Търговия на едро – Р. Н.“, [населено място], заявява, че поддържа изцяло подадената частна жалба.
Ответникът „Интернешънъл Асет Банк“ АД, София, оспорва основателността на депозираната частна жалба. Претендира разноски за настоящето производство.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок – съобщение е връчено на 10.09.2019 г. частната жалба е подадена по пощата на 17.09.2019 г.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното определение № 237 от 17.07.2019 г., постановено по в.ч.гр.д. № 267/2019 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново е оставена без разглеждане частната жалба, подадена от „КМТ“ ЕООД срещу определение № 309 от 15.04.2019 г. по в.гр.д. № 716/2017 г. на Окръжен съд – Ловеч. Апелативният състав е приел, че обжалваното определение на Окръжния съд, с което е отказано спиране на образуваното пред него в.гр.д. № 716/2017 г. на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, не е преграждащо спрямо производството по делото, нито е посочено изрично в закона, че подлежи на обжалване. Поради това, въззивният състав е приел, че не са налице предпоставките на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК и е прекратил производството по делото, като е оставил частната жалба на „КМТ“ ЕООД без разглеждане като недопустима.
Производството пред Окръжен съд – Ловеч е приключило с решението от 16.11.2018 г. по реда на чл. 435 от ГПК, с което е отменено постановление за разпределение на постъпили суми от 17.10.2017 г. и е върнато изпълнително дело на ЧСИ за извършване на ново разпределение, вземайки предвид и отстранявайки пропуски в обстоятелствената част на решението и е отменено постановление в частта за разноските. Решението не подлежи на обжалване. С молба от 11.12.2018 „КМТ“ ЕООД, жалбоподател в настоящето производство, е поискал допълване на решението. С молба от 15.04.2019 г. „КМТ“ ЕОД и Р. Т. Н. са поискали спиране на производството по делото до произнасяне на жалбата им срещу решението по чл. 250 от ГПК, с което искането за допълване е оставено без уважение. Поискали са произнасяне на всички инстанции по жалбите им и едва тогава съдът да придвижи жалбата им срещу решението от 16.11.2018 г. С определение № 309 от 15.04.2019 г. Окръжен съд Ловеч е оставил без уважение искането. Именно срещу това определение е подадена частна жалба пред Апелативен съд Велико Търново, която e оставена без разглеждане.
Настоящият състав намира, че обжалваното определение е правилно. Неоснователно е твърдението в жалбата, че определението по чл. 229 ГПК за отказ за спиране на производството по делото подлежи на обжалване без това да е изрично посочено в закона. Заложените в чл. 274, ал. 1 ГПК критерии за допустимост на инстанционния контрол – преграждащ характер на определението или наличие на изрична разпоредба за обжалваемостта му, са част от реда, установен в ГПК относно обжалваемостта на определенията, като те в настоящия случай не са осъществени. Законодателят не е предвидил отказът за спиране на производството по делото на основание чл. 229, т. 4 от ГПК да бъде обжалван. Този отказ не е и преграждащ развитието на производството. Поради това не е налице нито една от хипотезите на чл. 274, ал. 1 от ГПК.
По изложените съображения ще следва да се потвърди обжалваното определение.
С оглед изхода на спора разноски на частния жалбоподател не се дължат. На основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ на ответника „Интернешънът асет банк“ АД следва да се заплатят разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство в настоящето производство.
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 237 от 17.07.2019 г. по в.ч.гр.д. № 267/2019 г. на Апелативен съд – Велико Търново.
ОСЪЖДА „КМТ“ ООД, ЕИК[ЕИК],София, [улица] да заплати на „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК“ АД, ЕИК [ЕИК], [населено място], [улица] сумата от 100 лв , на основание чл. основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 25 а, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: