– 3 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 74
гр. София 18.02.2020 година.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 12.02.2020 (дванадесети февруари две хиляди и двадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, частно гражданско дело № 432 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2, изр. 2 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК и е образувано по повод на частна жалба с вх. № 177/09.01.2020 година, подадена от Ж. Д. В., действаща като малолетна чрез нейната майка и законна представителка З. Щ. Н., против определение № 541/13.12.2019 година на Върховния касационен съд, ГК, ІІІ г. о., постановено по ч. гр. д. № 3684/2019 година.
С обжалваното определение е оставена без разглеждане подадената от Ж. Д. В., действаща като малолетна чрез нейната майка и законна представителка З. Щ. Н. срещу определение № 213/20.06.2019 година на Окръжен съд Ямбол, постановено по ч. гр. д. № 183/2019 година, частна касационна жалба с вх. № 4287/23.07.2019 година, като е прекратено образуваното въз основа на нея производство. В частната жалба се излагат доводи за това, че определението е неправилно като е поискана отмяната му като делото се върне на предишния състав на ВКС за произнасяне по частната касационна жалба против въззивното определение на Окръжен съд Ямбол.
Ответникът по частната жалба ДКЦ „Ел Масри” ООД гр. Бургас не е подал отговор на същата, както и не е изразил становище по допустимостта и основателността й.
Ж. Д. В., действаща като малолетна чрез нейната майка и законна представителка З. Щ. Н. е била уведомена за обжалваното определение на 06.01.2020 година, а подадената от нея частна жалба е с вх. № 177/09.01.2020 година, като при това е подадена по пощата на 07.01.2020 година. Поради това частната жалба е подадена в предвидения с разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Същата е подадена от заинтересована страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това частната жалба е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
С определение № 213/20.06.2019 година на Окръжен съд Ямбол, постановено по ч. гр. д. № 183/2019 година, частна касационна жалба с вх. № 4287/23.07.2019 година е потвърдено определение № 31/13.05.2019 година на Районен съд Тополовград, постановено по гр. д. № 59/2019 година, с което е прекратено първоинстанционното производство.
Горепосоченото въззивно определение е било обжалвано от Ж. Д. В., действаща като малолетна чрез нейната майка и законна представителка З. Щ. Н., с частна касационна жалба с вх. № 4287/23.07.2019 година като е било образувано ч. гр. д. № 3684/2019 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. По същото е била извършена проверка на допустимостта на подадената от Ж. Д. В. частна касационна жалба. При този проверка съставът на ВКС, ГК, ІІІ г. о. е констатирал, че обжалваното определение на Окръжен съд Ямбол е такова по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. С оглед на това е прието, че съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК не подлежат на касационен контрол решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000.00 лева-за граждански дела, и до 20 000.00 лева-за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. В случая съдебното производство, във връзка с което била постъпила частната касационна жалба било образувано по искова молба, с която ищцата претендирала, на основание чл. 50 от ЗЗД, заплащане на обезщетение за неимуществени вреди-болки и страдания, претърпени от нея в следствие на нападение и ухапване от куче, собственост на хотелски комплекс „Галина Палас” с. Срем, включен в активите на ДКЦ „Ел Масри” ООД гр. Бургас, който бил конституиран по делото като ответник. Претенцията по чл. 50 от ЗЗД, с която бил сезиран съдът, възлизала на сумата от 4000.00 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането. С оглед на това, цената на предявения деликтен иск се явявала под предвидения в закона минимум за граждански дела от 5000.00 лева. Липсата на създадена от законодателя процесуална възможност за касационен контрол на въззивните решения, постановени по искове с цена под посочената сума, обуславял двуинстанционно разглеждане и на въззивните определения, постановени в тези производства, тъй като съгласно чл. 274, ал. 4 от ГПК не подлежали на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежали на касационно обжалване. Ето защо подадената частна касационна жалба била процесуално недопустима като постъпила срещу определение, неподлежащо на последващ съдебен контрол, както правилно било посочено и в диспозитива му, поради което следвало да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото-прекратено.
Въз основа на горното правилно съставът на ВКС, III г. о. е приел, че определението на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване с оглед разпоредбата на чл. 274, ал. 4 от ГПК, като постановено по дело, решението по което не би подлежало на касационно обжалване. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по граждански дела с цена на иска до 5000.00 лева. В случая цената иска по чл. 50 от ЗЗД е 4000.00 лева., определена съобразно нормата на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК, поради което касационният контрол против евентуално постановеното по този иск решение не би бил допустим.
Касационното обжалване на постановените в съдебното производство определения е уредено в разпоредбите на чл. 274, ал. 3 и ал. 4 от ГПК. Съгласно първата от тях, за да е допустимо касационно обжалване на определенията, те трябва да отговарят на изискванията на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК и за тях да са налице предвидените в разпоредбата на чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на това обжалване. Не всички, отговарящи на тези изисквания, определения обаче подлежат на касационно обжалване. С разпоредбата на чл. 280, ал. 3 от ГПК законът е изключил от касационното обжалване определен кръг въззивни решения. Затова тези решения по силата на чл. 296, т. 1 от ГПК влизат в сила от момента на обявяването им от въззивния съд, а споровете, по които те са постановени подлежат на разглеждане в двуинстанционното производство. Предвидената за тези спорове двуинстанционност се отразява и на възможността за касационно обжалване на постановените по тях определения. Съгласно чл. 274, ал. 4 от ГПК не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Следователно, ако въззивното решение, което ще бъде постановено по конкретния спор няма да подлежи на касационно обжалване по силата на чл. 280, ал. 3 от ГПК, то на такова няма да подлежат и постановените в производството по този спор въззивни определения. В случая както се посочи, ако по предявения от Ж. Д. В., действаща като малолетна чрез нейната майка и законна представителка З. Щ. Н., иск бъде постановено въззивно решение то не би подлежало на касационно обжалване, тъй като попада в приложното поле на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, доколкото цената му е под 5000.00 лева. Посочената необжалваемост на евентуалното въззивно решение влече след себе си и необжалваемост на постановените в производството по този иск въззивни определения, каквото е и определение № 213/20.06.2019 година на Окръжен съд Ямбол, постановено по ч. гр. д. № 183/2019 година, частна касационна жалба с вх. № 4287/23.07.2019 година.
Предвид горното определение № 213/20.06.2019 година на Окръжен съд Ямбол, постановено по ч. гр. д. № 183/2019 година, частна касационна жалба с вх. № 4287/23.07.2019 година не е подлежало на касационно обжалване и затова подадената срещу него частна касационна жалба с вх. № 4287/23.07.2019 година правилно е била оставена без разглеждане от състава на ВКС, ГК, ІІІ г. о. От това следва, че подадената от Ж. Д. В., действаща като малолетна чрез нейната майка и законна представителка З. Щ. Н. срещу определение № 541/13.12.2019 година на Върховния касационен съд, ГК, ІІІ г. о., постановено по ч. гр. д. № 3684/2019 година, частна жалба с вх. № 177/09.01.2020 година е неоснователна, предвид което определението трябва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 541/13.12.2019 година на Върховния касационен съд, ГК, ІІІ г. о., постановено по ч. гр. д. № 3684/2019 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.