Определение №78 от 20.2.2020 по ч.пр. дело №403/403 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 78

София, 20.02.2020 година

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : БОЯН ЦОНЕВ
ЛЮБКА АНДОНОВА

като разгледа докладваното от съдия Любка Андонова частно гражданско дело № 403 по описа на Върховния касационен съд за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 5855/17.01.2020 г., подадена от адв. П. 27900/26.11.2019 г., постановено от Софийски градски съд по в.гр.д. № 6423/2018 г., с което е оставена без уважение молбата му с вх. № 19400/13.02.2019г. за изменение на решение № 7416 от 28.11.2018г. постановено по в.гр.д. 6423/2018г. по описа на СГС в частта на разноските.В частната жалба се подържа, че обжалваното определение е неправилно и иска неговата отмяна.Подържа се, че когато трудовият спор е с определен материален интерес, минималното възнаграждение за всички искове се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 вр. с чл.7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и не се присъжда отделно възнаграждение в размер на минималната работна заплата по исковете по чл. 344, ал.1, т. 1 и т.2 КТ. Счита, че материалният интерес, въз основа на който следва да бъде изчисляван хонорара е в размер на 37 828 лева, като хонорарът следва да бъде определен в размер на ѕ от възнаграждението за първа инстанция.Твърди, че минималната работна заплата към датата на сключване на договора за правна помощ е в размер на 560 лева, а не 612 лева, като върху присъденото адвокатско възнаграждение не следва да се начислява ДДС.
Ответникът по жалбата „Вилокс груп“ ЕООД я оспорва като неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК приема за установено следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна с правен интерес да обжалва постановеното определение.
Жалбата срещу определение е процесуално допустима, но неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че адвокатското възнаграждение по исковете по чл. 344, ал.1, т. 1 и т. 2 КТ е в размер на една минимална работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ- в конкретния случай 612 лева.Прието е, че по отношение на иска по чл. 344, ал.1, т. 3 КТ, възнаграждението следва да бъде определено по правилата на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 2004г. върху материалния интерес по делото. С оглед направеното възражение за прекомерност, съдът е приел, че възнаграждение в размер на 3 000 лева съответства на действителната фактическа и правна сложност на делото.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира следното :
Постановеното определение е правилно и съобразено със задължителната съдебна практика на ВКС, обективирана в определение № 821 от 23.12.2015г. на ВКС по ч.гр.д. 5438/2015г., ІV г.о., постановено по реда на чл. 274, ал.3, т. 2 ГПК, с което е прието, че при обективно съединени искове по чл. 344, ал.1, т. 1 и т. 2 от КТ адвокатското възнаграждение е в общ размер на една минимална работна заплата съгласно чл. 7, ал.1, т. 1 от Наредба № 1 от 2004г., а възнаграждението по иска по чл. 344, ал.1, т.3 КТ за обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ се определя върху материалния интерес по реда на чл. 7, ал. 2 от Наредбата, независимо дали е предявен самостоятелно или при условията на обективно съединяване с исковете по чл. 344, ал.1, т. 1 и т. 2 КТ. В този смисъл, въззивният съд правилно е приложил разпоредбите на Наредбата за определяне на минималния размер на адвокатското възнаграждение по предявените обективно съединени искове.
По отношение на размера на адвокатското възнаграждение по исковете по чл. 344, ал.1, т. 1 и т. 2 КТ, възраженията на жалбоподателя са неоснователни. Видно от приложения от ответника по жалбата договор за процесуално представителство (лист 51-53 от въззивното дело №6423/2018г., СГС), същият е сключен на 16.02.2018г. С постановление на МС №316/20.12.2017г., минималната работна заплата (МРЗ) за 2018г. е нормативно определена в размер на 510лв. Следователно, законосъобразно въззивният съд е определил минималния размер на адвокатското възнаграждение за тези искове в размер на 612 лв. (МРЗ 510 лв., ведно с начисленото ДДС).
По отношение размера на адвокатското възнаграждение по иска по чл. 344, ал.1, т. 3 от КТ, определеният от въззивния съд минимален размер е в размер на 1664,86 лв., като съдът в съответствие в §2 от Наредба №1 от 2004г. е начислил върху тази сума и дължимото ДДС в размер на 332,97 лева и правилно е приел, че минималният размер на възнаграждението по този иск е в размер на 1 997,83 лева.Съгласно §2а от ДР на Наредба № 1 от 2004г., за регистрираните адвокати дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност, поради което и това възражение е неоснователно.
Посочената от жалбоподателя разпоредба на чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1 от 2004г. в случая е неприложима, доколкото същата касае хонорар за въззивно производство без процесуално представителство, какъвто обаче не е настоящия случай с оглед проведено открито съдебно заседание на 06.11.2018г. съгласно протокол (лист 56 – 60 от въззивно дело № 6423/2018г., СГС).
На основание чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът е свободен в преценката си да намали възнаграждението до предвидения в цитираната Наредба № 1/2004 г. минимален размер като вземе предвид фактическата и правна сложност на делото, каквато преценка правилно е извършена от въззивния съд при присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 3 000 лева.
Предвид изложените съображения, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 27900/26.11.2019 г., постановено по в.гр.д. № 6423/2018 г. по описа на Софийски градски съд.

Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/.
2/

Scroll to Top