О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 99
гр. София, 25.02.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети февруари, две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 486 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на Държавата, представлявана от Министъра на финансите срещу определение № 4056/06.12.2019г., постановено по в.т.д. № 4874/2019г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е отменено определение от 20.11.2019г., с което е даден ход по същество на спора и производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК до приключване на к.д. № 5/2019г. по описа на Конституционния съд на Република България.
Касаторът излага доводи за неправилност на обжалваното определение. Поддържа, че изложените от САС мотиви са изцяло бланкетни, че не са налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК за спиране на исковото производство, тъй като тази разпоредба се отнася само до хипотезите на допускане до разглеждане по същество от Конституционния съд на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим по делото закон, а не на разпоредби от самата конституция. Поддържа, че доколкото съгласно ТР № 8/2013г. на ОСГТК на ВКС, първата и втората инстанция нямат правомощия да спрат производството по висящо дело при образувано тълкувателно дело пред ВКС, то същото следва да се отнася и до образуваните дела пред Конституционния съд на Република България. Сочи, че допуснатият до тълкуване въпрос, във връзка с който апелативният съд е спрял делото, няма значение за изхода на спора, тъй като процесните материални и процесуални правоотношения не касаят заварени отношения или висящи съдебни производства. Моли атакуваното определение да бъде отменено като неправилно, а делото – върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
В установения от закона преклузивен срок ответникът по частната касационна жалба /ищец в исковото производство/ – „Грийн Енержди 2010“ ЕООД не подава отговор.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по смисъла на чл. 274, ал. 2 ГПК, т.е. тя е допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.
Първоинстанционното производство по гр.д. № 3095/2018г. по описа на Софийския градски съд е образувано по предявен от „Грийн Енержди 2010“ ЕООД срещу Държавата, представлявана от Министъра на финансите, иск по чл. 7 КРБ вр. с чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата 36 437.67 лв., представляваща удържани от ищеца и внесени в държавния бюджет такси за производство на електрическа енергия за периода: 01.01.2014г. – 09.08.2014г. на основание разпоредбите на чл. 35а – чл. 35в Закона за енергията от възобновяеми източници, обявени за противоконституционни с влязло в сила на 10.08.2014г. решение № 13, постановено по к.д. № 1/2014г. на Конституционния съд на Република България, както и по предявен при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на същата парична сума. СГС е отхвърлил предявените искове с решение № 5117/08.07.2019г., което е било обжалвано от ищеца пред САС.
Апелативният съд е приел, че с определение от 17.09.2019г. по к.д. № 12/2019г. /присъединено за съвместно разглеждане и решаване към к.д. № 5/2019г./, Конституционният съд на Република България е допуснал до разглеждане по същество отправеното от пленума на Върховния административен съд искане за даване на задължително тълкуване на чл. 151, ал. 2, пр. трето Конституцията на Република България /КРБ/ във връзка с отговора на въпроса какво е действието на решението на Конституционния съд, с което се обявява противоконституционност на закон, по отношение на заварени правоотношения и висящи съдебни производства, с оглед разпоредбата на чл. 151, ал. 2, изр. трето КРБ. С оглед на това, САС е счел, че е налице основанието по чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК за спиране на производството по делото, тъй като отговорът на посочения въпрос е от значение за произнасянето по въззивната жалба на „Грийн Енержди 2010“ ЕООД и за решаване на спора по същество.
Обжалваното определение е правилно.
Въззивният съд разполага с правомощие да спре делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК, тъй като тази процесуална норма е приложима за всяка съдебна инстанция, пред която делото е висящо. Неотносимо към случая е соченото от касатора ТР № 8/2013г. на ОСГТК на ВКС, касаещо приложението на различна разпоредба /чл. 292 ГПК/, тъй като спирането на производството по в.т.д. № 2985/2019г. по описа на Софийски апелативен съд е постановено на основание чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК, а не на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК или чл. 292 ГПК.
Доводите на частния жалбоподател, че чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК въвежда като основание за спиране на производството само оспорването на конституционосъобразността на закон, но не и образуване на дело за тълкуване на разпоредба на Конституцията, са неоснователни. Релевантна за настоящото дело е разпоредбата на чл. 151, ал. 2, пр. трето КРБ, на която ответникът изрично се е позовал в отговора на исковата молба и на която са основани изводите на първоинстанционния съд за неоснователност на предявените искове. Доколкото спорен по делото е именно въпросът относно правните последици за страните по процесуалното правоотношение на обявен за противоконституционен закон от момента на приемането му до обявяването му за противоречащ на основния закон, в случая въззивният съд правилно е приел, че са налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК за спиране на производството до приключването на к.д. № 5/2019 г., по което Конституционният съд ще даде задължително тълкуване на разпоредбата на чл. 151, ал. 2, изр. трето КРБ. В горепосочения смисъл са и определение № 71/12.02.2020г. по гр.д. № 23/2020г. на ВКС, определение № 376/03.10.2019г. по гр.д. № 3812/2018г., ІІІ г.о. на ВКС, определение № 23/16.01.2020г. по гр.д. № 1886/2019г., ІІІ г.о. на ВКС, определение № 30/06.02.2020г. по гр.д. № 1732/2019г., ІV г.о. на ВКС и определение № 375/24.10.2019г. по гр.д. № 2686/2019г., ІV г.о. на ВКС.
На основание изложеното, атакуваното определение на Софийски апелативен съд като правилно следва да бъде потвърдено, поради което съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 4056/06.12.2019г., постановено по в.т.д. № 4874/2019г. по описа на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: