2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 254
гр. София, 06.04. 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в публично съдебно заседание на четвърти ноември през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретаря Даниела Цветкова, като разгледа гр.д. № 1403 по описа за 2019 г., докладвано от съдия Фурнаджиева, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Н. Р. С. и Р. Й. С. – двамата с адрес в [населено място], представлявани от адв. В. Б., против въззивното решение № 1975 от 21 ноември 2018 г., постановено по в.гр.д. № 1506/2018 г. по описа на окръжния съд в гр.Варна, с което е отменено изцяло решение № 1493 от 10 април 2018 г., постановено по гр.д. № 17616/2017 г. по описа на районния съд в гр.Варна, за отхвърляне на предявените от Р. Ж. Ж., с адрес в [населено място], против С. искове по чл. 189, ал. 1, предл. второ, вр. чл. 188 ЗЗД, и вместо него С. са осъдени да заплатят на Ж. сумата от 14500 лева, представляваща платена от него, като купувач, цена по договор за покупко-продажба на моторно превозно средство от …… г. на нотариус Р. К., рег. № .. на Нотариалната камара, развален с отправено едностранно изявление до продавачите, поради това, че продадената вещ принадлежи изцяло на трето лице, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на искова молба.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 626 от 23 юли 2019 г. по настоящото дело, за да се провери нарушена ли е практиката на ВКС, изразена в решение № 141 по гр.д. № 15/2016 г., III г.о.; решение № 245 по гр.д. № 585/2017 г., IV г.о.; решение № 217 по гр.д. № 367/2009 г., II г.о.; т. 4 и т. 9 от ТР № 1/17.07.2001 г., ОСГК, по въпроса допустимо ли е ищецът да посочи за пръв път във въззивното производство, че разваля двустранен договор с исковата си молба, след като в хода на първоинстанционното производство е поддържал, че договорът вече е бил развален извънсъдебно поради осъществени други юридически факти, настъпили преди предявяването на иска, и поради значението за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото на въпроса за формата за разваляне на двустранни договори, сключени с нотариална заверка на подписите.
В сочената съдебна практика, възприемана и от настоящия съдебен състав, се поддържа разбирането, основано на изходната позиция за недопустимост на изменението на иска или на предявяването на нов иск пред въззивния съд, като се подчертава, че ищецът не би могъл да изтъкне във въззивната инстанция нов юридически факт като ново основание на иска си в сравнение с този, посочен в исковата му молба. Съдопроизводството според действащия процесуален ред съобразява редица преклузии за извършване на процесуалните действия от страните – предприемането на изменение на основанието на иска е ограничено до първото по делото заседание в първоинстанционното производство, а пред въззивния съд са наложени рестрикции за ползването на нови защитни средства, в т.ч. нови твърдения от ищеца във връзка с основанието на иска са недопустими пред въззивния съд.
По силата на чл. 144, ал. 2 от Закона за движение по пътищата, за прехвърлянето на собствеността на регистрирани автомобили обикновената писмена форма на договора не е достатъчна, а е необходима нотариална заверка на подписите на страните. Императивното законово изискване е свързано с регистрационния режим на автомобилите и произтичащите от регистрирането им последици, включително съответните данъчни задължения. Според правилото на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, предупреждението, отправено от кредитора до длъжника за разваляне на двустранния договор, следва да е писмено, когато договорът е сключен в писмена форма. Формата на изявлението за разваляне на договора по този начин е обвързана от законодателя с формата на договора, като изрично за договорите за прехвърляне, признаване, учредяване или прекратяване на вещни права върху недвижими имоти е предвидено разваляне по съдебен ред. Договорите за покупко-продажба на движими вещи по правило се развалят извънсъдебно. Договорите за покупко-продажба на регистрирани автомобили по смисъла на чл. 144, ал. 2 ЗДвП не са включени в изрично посоченото изключение за специален ред за разваляне на договора, респективно – не е предвидена друга форма, освен писмена, в която изявлението за разваляне да бъде отправено до длъжника. В случаите, в които изявлението за разваляне на договор за покупко-продажба на моторно превозно средство е заявено пред съд с искова молба, няма причина исковата молба да няма характер на предупреждение по смисъла на чл. 87, ал. 1 ЗЗД.
Касационната жалба е неоснователна.
По делото е безспорно установено, че на 16.05.2012 г. между касаторите, и ответника Ж. е сключен договор в предвидената от закона форма за покупко-продажба на лек автомобил, закупен от касаторите по време на брака им от третото лице – помагач Г. Д., действително уговорената и заплатен по договора цена не е записаната в него от 6000 лева, а е 14500 лева, към момента на сключване на договора Ж. не е знаел, че правото на собственост върху автомобила не принадлежи на продавачите, а при опит за регистрацията му в МВР на 17.05.2012 г. автомобилът е задържан от полицейските органи с протокол за доброволно предаване на вещ по чл. 69а, ал. 2 ЗМВР /отм./ заради издирването му. С постановление от 08.03.2013 г. по пр.пр. № 3228/2009 г. по описа на районната прокуратура в гр.София е отказано на застраховател да се върне приобщения като веществено доказателства към досъдебното производство автомобил, образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 346, ал. 1 НК; в постановлението се сочи, че при трасологична експертиза на закупения от Ж. автомобил е установена интервенция върху съдържанието на номера на рамата на автомобила, като първоначалното съдържание на номера на рамата е идентично на това на автомобил, отнет от владението на трето лице. С влязло в сила решение по в.гр.д. № 714/2017 г. по описа на окръжния съд в гр.Варна е отхвърлен предявеният от Ж. срещу касаторката С. иск с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за заплащане на сумата 14500 лева, представляваща преведена без основание сума по нейна банкова сметка с платежно нареждане от 16.05.2012 г.
Неоснователно се твърди от касаторите, че не са установени предпоставките на чл. 189, ал. 1 ЗЗД за основателността на иска. Безспорно е установено въздействието върху рамата на процесния автомобил, при което е заличено първоначалното му съдържание, съответно на съдържанието на номер на рама на автомобил, притежание на трето за спора лице, както и безспорно автомобилът не е придобит по силата на правна сделка на касаторите с това трето лице или на сделка между това трето лице и лицето, от което те са закупили автомобила, нито пък се установява това трето лице да се е разпоредило със собствеността на вещта чрез каквато и да е правна сделка. Касаторите, чиято е била доказателствената тежест за това, не са установили пълното изпълнение на своето задължение да прехвърлят собствеността като страна по процесната сделка. Вследствие неизпълнението на това задължение, предвид установения регистрационен режим, за купувача е невъзможно да използва закупената вещ по предназначение. Изпълнение не може да се осъществи, тъй като вещта принадлежи на друго лице. Знанието, че съответната вещ е придобита неправомерно от праводателя им, е без значение за отговорността на продавачите. Както съдебната практика последователно приема, за уважаването на иска е без значение дали третото лице е предявило правата си и купувачът е отстранен от вещта, или купувачът не е отстранен от вещта, защото към предявяването му е налице висящ спор, или третото лице въобще не е предявило претенциите си по съдебен ред, но съществува възможност за това. Това е така, защото и в двата случая става въпрос за пълно неизпълнение или неточно изпълнение на задължението да се прехвърли правото на собственост. Купувачът може да развали договора и да търси обезщетение за вредите и когато вещта все още не му е отнета, но съществува реална заплаха от това. Такава заплаха е налице винаги когато трето лице притежава правото на собственост върху продадения му имот, защото то може по всяко време да поиска вещта си. В процесния случай, при приключване на досъдебното производство, автомобилът ще бъде върнат на съответния застраховател, изплатил обезщетение на собственицата му по застрахователния риск „кражба“.
Касационният съд приема, че ищецът е упражнил правото си по чл. 87 ЗЗД да развали продажбата чрез исковата молба. Макар в нея да не е използван изразът „развалям договора“, е ясно, че се претендират последиците именно от подобно изявление, в полза на което следва да се съобразят и предходни негови действия по търсене на платената цена, включително по съдебен ред, както и стореното с писмените бележки пред първата инстанция (а не с въззивната жалба, както се твърди от касаторите) пояснение в тази връзка, поради което следва да се приеме, че изявлението за разваляне на договора имплицитно се съдържа в исковата молба. Заявеното в исковата молба и уточнението към нея, че договорът е развален с устно изявление или с нотариална покана (неполучена от адресатите), респективно – по право поради невъзможността договорът да породи своето действие, следва да бъде преценявано като излагане на фактите, довели до предявяването на иска. Затова правилно в процесния случай е прието от въззивния съд, че в исковата молба се съдържа и изявление за разваляне на договора, а твърдението за допуснато съществено процесуално нарушение е неоснователно. Изявлението е достигнало до другата страна чрез връчване на препис от исковата молба, в необходимата според закона форма. Изявлението е сторено в срока по чл. 87, ал. 5 ЗЗД, тъй като исковата молба, видно от пощенското клеймо, е подадена на 16.05.2017 г. В случая се претендира само връщане на заплатената за вещта цена. След като договорът за покупко-продажба е развален, платената цена (за което няма спор) следва да бъде върната. Ето защо обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора е основателно искането на ответника за присъждане на сторените по договор за правна защита и съдействие разноски от 1500 лева.
Мотивиран от изложеното, Върховния касационен съд, състав на IV г.о.,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 1975 от 21 ноември 2018 г., постановено по в.гр.д. № 1506/2018 г. по описа на окръжния съд в гр.Варна .
ОСЪЖДА Н. Р. С., ЕГН [ЕГН], и Р. Й. С., ЕГН [ЕГН], двамата с адрес в [населено място], [улица], ет. 1, ап. 3, да заплати на Р. Ж. Ж., със съдебен адрес в [населено място], [улица], вх. Г, ет. 2, адв. П. П., сумата от 1500,00 (хиляда и петстотин) лева разноски за касационното производство.
Решението е постановено с участието на Г. А. Д., ЕГН [ЕГН], като трето лице помагач на страната на Н. и Р. С..
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: