3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 582
гр. София, 14.11.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и дванадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
частно гражданско дело N 394/ 2012 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.1 ГПК.
Ж. – Р. Ги Б. Р. чрез пълномощника си адв. Н.Р. е обжалвал разпореждането на Софийския градски съд , ІІ въззивен брачен състав от 23.04.2012г. по гр. д. № 2135/2012г. , с което е върната подадената него касационна жалба вх.№ 25748 от 07.03. 2012г. на основание чл. 286 ал.1 т.2 ГПК.
Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима на основание чл.286 ал.2 ГПК.
Ответницата А. В. Д. чрез пълномощника си адв. Сн.С. изразява становище, че частната жалба е неоснователна.
С обжалваното разпореждане Софийският градски съд е приел, че не е отстранен в срок недостатъкът на касационната жалба, подадена срещу въззивното решение на Софийския градски съд № 543/2012г., постановено на 30.01.2012г. по гр.д.№ 2135/2011г. , поради което на основание чл. 286 ал.1 т.2 ГПК е върнал касационната жалба.
В частната жалба се прави довод за допуснато нарушение на процесуалните правила от въззивния съд. Поддържа се, че съобщението за необходимостта от внасяне на държавна такса е връчено на адвокат Р., който е бил упълномощен само за подаване на касационна жалба , но не и да получава призовки и съобщения по делото. Частният жалбоподател се позовава на практиката на ВКС – решение № 354 от 19.05.2020г. по гр.д.№ 4658/2008г., ІV г.о., според което упълномощаването е едностранна сделка, подчиняваща се на автономията на волята на лицето, учредяващо представителството, то винаги може да заяви до какви граници дава възможност да бъде обвързано от действията на представителя .
Частната жалба е неоснователна.
Призовките и съобщенията до страните се връчват по строго регламентирани правила в чл.37 и сл. ГПК. Те следва да бъдат връчени лично на страната /чл.43 ГПК/, на друго лице /чл. 46 ГПК/ , на адвокат /чл.51 ГПК/ , както и на съдебен адресат , ако страната е посочила такъв /чл.39 ал.1 ГПК/.
Пред въззивния съд по настоящото дело е представен договор за правна защита и съдействие, с който е възложено на Адвокатско дружество „Р., П. и А.” да осъществява процесуално представителство по гр.д.№ 2135/2011г. на СГС, 2 брачен състав с всички права по Закона за адвокатурата и ГПК като адвокат Р., който е подал въззивната жалба, е депозирал молба на 04.04.2011г. /лист 24 от въззивното производство/, в която е посочил изрично нов съдебен адрес, на който да му бъдат изпращани съобщенията и книжата по делото. Именно на този адрес е изпратено съобщението за отстраняване нередовността на касационната жалба, получено лично от адв. Р..
При тези данни е законосъобразен изводът на въззивния съд, че от момента на получаване на съобщението от лицето, посочено като съдебен адресат, е започнал да тече срока за отстраняване нередовността на жалбата на 04.04.2012г. и е изтекъл на 11.04.2012г. – сряда като до този момент не е внесена дължимата държавна такса, което обуславя прилагане на последиците на чл. 286 ал.1 т.2 ГПК. Наличие на валидно упълномощаване на адв. Р. към този момент не е решаващо за правилността на действията на въззивния съд. По делото са представени доказателства, че частният жалбоподател –ответник по делото – Ж. Р. Ги Б. Р. е френски гражданин. При разглеждането на делото в първоинстанционното производство той не е бил намерен на регистрирания адрес в С., както и на втория посочен адрес от ищцата като същевременно са представени доказателства, че е напуснал страната през 2009г. Това е мотивирало районния съдия да му предостави правна помощ под формата на процесуално представителство и да назначи служебен защитник, но междувременно по делото е подаден отговор на исковата молба от адв. Р. въз основа на пълномощни от 22.01.2010 и 28.01.2010г.
Съгласно разпоредбата на чл. 40 ал.1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията /съдебен адресат/, ако няма пълномощник по делото. Следователно дори да се приеме, че адв.Р. не е бил нито пълномощник, нито съдебен адресат, то съобщението е следвало да се приложи по делото и да се счита редовно връчено на основание чл.40 ал.2 ГПК като във всички случаи, срокът за отстраняване на нередовността е изтекъл до датата на връщане на касационната жалба. Ето защо не са налице основания за отмяна на обжалваното разпореждане и то следва да бъде потвърдено.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
П. разпореждането на Софийския градски съд , ІІ въззивен брачен състав от 23.04.2012г. по гр. д. № 2135/2012г. , с което е върната подадената от Ж. Р. Ги Б. Р. касационна жалба вх.№ 25748 от 07.03. 2012г. на основание чл. 286 ал.1 т.2 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: