4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 180
гр. София, 26.05.2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на дванадесети май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря Цветанка Найденова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 7686 по описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. Ц. Т. против решение от 28.05.2013 г., постановено по гр.д.№ 13402/2012 г., от ІІ-б състав на Софийски градски съд.
Ответниците по касационната жалба я оспорват, с писмен отговор.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 272/21.02.2014 г. на състава на ВКС. Правен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е относно тълкуването на писмен договор между страни, по реда на чл.20 ЗЗД, в който се съдържат всички елементи на договора за продажба, озаглавен е предварителен договор за продажба на недвижим имот, като в него е записано изрично, че страните ще подпишат друг предварителен договор, след настъпването на определени условия. Касационното обжалване по този правен въпрос е допуснато с оглед тълкуването, следва ли този договор да се счита за предварителен по смисъла на чл.19, ал.1 ЗЗД или се касае за преддоговорни отношения по сключването на такъв, както е приел и въззивния съд. Касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По отговора на правния въпрос, състава на ВКС приема следното:
Съществените елементи на предварителен договор за продажба са относно вещта и цената на същата, тъй като това са и съществените елементи на окончателния договор, целта към който е и сключването на предварителния договор. В случаи, при които страните са постигнали изрично съгласие да се подпише последващ договор, след сключването на предварителния, следва да се тълкува волята на страните, по реда на чл.20 ЗЗД относно това, какви са условията, при които и които налагат сключването на нов договор. Това тълкуване, свързано и с правнорелевантните към всеки един случай факти, следва да доведе до извод относно това, предварителния договор представлява ли такъв по смисъла на чл.19, ал.1 ЗЗД или е обективиране на преддоговорни отношения, насочени към сключването на предварителен договор. Във всеки различен случай, при наличието на оспорване от страна по предварителния договор относно неговия характер като такъв или като преддоговорни отношения, следва да се тълкува волята на страните, както и характера на поставените в договора условия за сключването на последващ договор.
По касационната жалба, съдът приема следното:
С обжалваното решение, състав на Софийски градски съд е приел, че предявения иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД е неоснователен. За да достигне до този извод, състава на въвзивния съд е приел, че представения с исковата молба договор не е предварителен по смисъла на чл.19 ЗЗД, а се касае за преддоговорни отношения между страните, независимо от обстоятелството, че в същия писмен договор /озаглавен „предварителен”/, са посочени всички съществени елементи на окончателния договор, както и е договорен срок за сключването на окончателен договор. Съдът е приел, чрез тълкуване волята на страните по реда на чл.20 ЗЗД, че страните са договорили изрично в чл.1.2 от договора, че ще сключат предварителен договор допълнително, като условие за сключването на този договор е заплащането на сумата от 3000 евро, която ще се смята за задатък по предварителния договор. Изрично предвидените в договора клаузи за отговорност, както и останалите договорки за отказ от договора, са довели съда до извод, че се касае за преддоговорни отношения, а не за сключен предварителен договор. Въз основа на горното, съдът е приел, че липсват предпоставките за обявяване на предварителен договор за окончателен, доколкото не е сключен предварителен договор по смисъла на чл.19, ал.1 ЗЗД.
Решението на въззивния съд е правилно.
Тълкуването на договора по реда на чл.20 ЗЗД, води до извод, че страните са постигнали съгласие относно всички съществени елементи на окончателния договор – вещта е индивидуализирана, посочена е и цената, както и начина и сроковете за нейното заплащане. Постигнато е и съгласие относно срока за сключване на окончателен договор. Действието на предварителния договор обаче, е поставено по условие за заплащане на определена сума като част от цената, в размер на още 3000 евро, освен заплатените 1000 евро при сключването на договора от 15.02.2008 г., представен по делото, за който ищцата твърди, че е предварителен по смисъла на чл.19, ал.1 ЗЗД. Заплащането на тази сума от 3000 евро, е обвързано с поето от страните задължение да се сключи нов договор, който да е предварителен договор по смисъла на чл.19, ал.1 ЗЗД. Посочването на нова дата, както за заплащането на сумата от 3000 евро – при сключването на предварителния договор и то в нов срок – до 29.02.2008 г., води извода, че страните са обвързали сключването на предварителен договор с това условие, като са договорили форма за това – писмена, предвид и вида на окончателния договор, чиято форма за действителност налага и писмената форма по отношение на изискването за действителност на предварителния договор. Този извод се налага и от тълкуването на разпоредбите на представения договор в раздел 6, озаглавен „Отговорност за неизпълнение”, в който страните са предвидили, че при несключването на последващия предварителен договор, страните не са включили правна възможност за предявяването на иск по чл.19, ал.3 ЗЗД. Това само по себе си не лишава която и да е от страните от правото на иск по чл.19, ал.3 ЗЗД, но в т.6.3 и 6.4 от договора е предвидено изрично, че при отказ на една от двете страни по договора да се сключи окончателен договор, но след подписването на втория предварителен договор, то всяка една от страните може да предяви иска по чл.19, ал.3 ЗЗД. Така формираната и обективирана воля на страните по представения договор, чрез тълкуването по реда на чл.20 ЗЗД, води до извод, че с представения договор по делото, страните са обективирали свои преддоговорни отношения, с поето задължение за сключването на предварителен договор за продажба на недвижим имот, при настъпването на определени условия за това – заплащане на сума, предвидена като капаро по предварителния договор. Липсата на предварителен договор по смисъла на чл.19, ал.1 ЗЗД, е довело до правилния и законосъобразен извод на въззивния съд, че не са налице предпоставките за основателност на предявения иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, в полза на ответниците по касационната жалба следва да се присъдят направените съдебни разноски за касационното производство, в размер на 2000 лева, представляващи заплатено от тях адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 28.05.2013 г., постановено по гр.д.№ 13402/2012 г., от ІІ-б състав на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Б. Ц. Т. от [населено място], [улица], ет.1 да заплати на София С. В. и В. Д. В. и двете със съдебен адрес [населено място],[жк], бл. , вх., ет., ап. чрез адв. В.С. сумата 2 000 лева, на основание чл.78, ал.3 вр. чл.81 ГПК.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.