3
определение на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение по ч.гр.д.№ 541 от 2011 г.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 580
гр.София, 25.11.2011 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д. № 541 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Л. П. Д. срещу определение № 280 от 15.09.2011 г. на Върховния касационен съд, Първо г.о. по гр.д.№ 841 от 2011 г., с което е оставена без разглеждане подадената от него касационна жалба вх.№ 2420 от 10.06.2011 г. срещу решение № 90 от 02.05.2011 г. по в.гр.д.№ 56 от 2011 г. на Смолянския окръжен съд и е прекратено производството по делото.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт и се моли той да бъде отменен.
Ответникът по частната жалба М. Д. Д. не взема становище по нея.
Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото приема следното: Частната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна /ответник по делото/, в срока по чл.275, ал.1 от ГПК /частният жалбоподател е бил уведомен за обжалваното определение на ВКС на 19.09.2011 г., а частната жалба е подадена по пощата на 26.09.2011 г./ и срещу съдебен акт, който съгласно чл.274, ал.2, изр.2 от ГПК във връзка с чл.274, ал.1, т.2 от ГПК във връзка с чл.286, ал.2 от ГПК подлежи на обжалване пред ВКС.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна поради следното: Касационна жалба вх.№ 2420 е подадена на 10.06.2011 г. Тоест, касационното производство е образувано след влизане в сила на ЗИД на ГПК, публ. в ДВ бр.100 от 21.12.2010 г., в сила от тази дата. Поради това и по аргумент за противното от пар.25 от ПЗР на ЗИД на ГПК, публ. в ДВ бр.100 от 2010 г., за тази касационна жалба важат правилата за касационно обжалване, предвидени в редакцията на ГПК след изменението на закона с ДВ бр.100 от 2010 г. А съгласно чл.280, ал.2 от ГПК в горепосочената редакция не подлежат на касационно обжалване въззивни решения по дела с цена на иска до 5000 лв. Към настоящия момент е утвърдена трайна практика на ВКС, че цената на иска се определя към момента на завеждане на делото, а не към момента на подаване на касационната жалба. По дела с предмет недвижим имот, образувани при действието на отменения ГПК, като настоящото дело, цената на иска съгласно чл.55, ал.1, б.”б” от ГПК /отм./ е 1/4 от данъчната оценка на процесния имот, а ако няма такава- 1/4 от пазарната цена на имота. Видно от удостоверение изх.№ М.-735 от 20.10.2005 г. на Общинска администрация З., издадено за същия имот повече от 1 година след завеждане на настоящото дело, процесният имот е с данъчна оценка 39,80 лв. Следователно цената на иска за претендираната от М. Д. 1/2 ид.ч. от този имот е 1/2 от 1/4 от 39,80 лв., тоест много под 5 000 лв. Поради това правилно с обжалваното определение съставът на Върховният касационен съд, Първо г.о. е оставил без разглеждане подадената касационната жалба срещу въззивното решение, касаещо този имот.
Неоснователно е твърдението в частната жалба, че разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК касае само дела по парични искове, но не и вещни искове. Цитираните от частния жалбоподател определения на ВКС в този смисъл касаят разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК в редакцията й преди изменението й с ДВ бр.100 от 2010 г., която предвиждаше необжалваемост на въззивни решения по граждански дела с обжалваем интерес до 1000 лв. Както бе изложено по-горе, в настоящия случай обаче е приложима разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК след изменението с ДВ бр.100 от 2010 г., която предвижда необжалваемост на въззивни решения по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. А видно от разпоредбите на чл.55, ал.1, б.”б” от ГПК /отм./ и чл.69, ал.1, т.2 от ГПК, в сила от 01.03.2008 г. вещните искове също са оценяеми и тяхната цена зависи от данъчната оценка на имота- предмет на исковата претенция. Следователно разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК в настоящата й редакция касае и решенията по вещни искове.
С оглед на гореизложеното обжалваното определение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 280 от 15.09.2011 г. на Върховния касационен съд, Първо г.о. по гр.д.№ 841 от 2011 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.