РЕШЕНИЕ
№. 60
гр. София, 28.04.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на 21 април, две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
и при участието на секретаря Л. Златкова като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №3527/14 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск от Г. Ч. М. срещу О. Ч. М. с правно основание чл. 47 ал.1,т.2, т.3 и т.6 ЗМТА за отмяна на решение от 31.07.2014 г. по арб.дело №456/2014 на Арбитражен съд -В. .
Искането за отмяна на посоченото арбитражно решение е обосновано с твърденията на ищеца, че арбитражната клауза в т.2 от Анекс от 14.11.2011 г. към предварителен договор за продажба на недвижим имот от 21.04.2009 г. е нищожна, поради липса на съгласие от страна на Г. М.-продавач по този договор, тъй като цитираният анекс не е бил подписан от него , а от негов пълномощник , който не е бил изобщо упълномощаван да сключва от негово име арбитражна клауза. В ИМ ищецът се е позовал и на т.3 и т.6 от чл.47 ал.1, ЗМТА, т.е., че по тези съображения решението противоречи на обществения ред в РБ и образуването на арбитражно производство не е съобразено със споразумението между страните.
Ответникът в писмен отговор на ИМ оспорва иска като счита за неоснователни всички твърдения на ищеца за допуснати нарушения при постановяване на арбитражното решение.
Съдът, съобразно със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намери за установено следното:
Искът е предявен в срока по чл.48 ал.1 от ЗМТА.
С арбитражното решение, чиято отмяна се претендира, Г. Ч. М. е осъден да заплати на О. Ч. М. сумата от 55 519,56 евро-неплатена част от задатък в общ дължим размер на 80 000 евро, уговорен в предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот сключен между страните по спора на 21.04.2009 г.,ведно със законната лихва от датата на подаване на ИМ, а за остатъка до пълнопредявения размер е отхвърлен. А. съд е приел процесния спор за подведомствен нему, въпреки изричното възражение за това на ответника в отговора на ИМ, като се е позовал на съдържащата се в т.2 от анекс от 14.11.2011 г. към предварителния договор сключен на 21.04.2009 г. изрична арбитражна клауза. Отчетено е, че същият спор е бил предмет на разглеждане и решаване по арб.дело №3/2012 на АС-Варна, приключил с арб.решение от 03-10.-2012г. по частичен иск за останалата част от размера на предвидения в същия предварителен договор задатък, уговорен за връщане в двоен размер при неизпълнение от страна на Г. М. на задължението му да прехвърли на О. М. своята 1/3 ид.част от описания в предварителния договор недвижим имот. С оглед така постановеното решение по частичния иск за дължимостта на останалата част от размера на предвидения в същия предварителен договор задатък, съставът на арбитража по настоящото дело е счел, че е обвързан от породената като последица от арб.решение от 03.10.2012г по арб.дело №3/2012 на АС-Варна сила на пресъдено нещо/СПН/, която обхващала изцяло основанието на цялата искова претенция, а изключен оставал единствено размерът на непредявената с частичния иск част от съответното спорно вземане. Ето защо, според арбитражния орган, страните и съдът са обвързани/чл.298 ал.1 ГПК/ от СПН на предходното арбитражно споразумение, относно валидността на договорното основание, неговото съдържание/съответно: и арбитражната клауза и тази, предвиждаща задатък/, неизпълнението на задълженията на продавача по предварителния договор-ответник по двата частични иска. По отношение на размера на исковата претенция по настоящия иск, решаващият орган е приел за доказано плащането на сумата от 27 759,78 евро от ищцата на ответника като задатък чийто двоен размер е и присъден с арбитражното решение.
По оплакванията в исковата молба за наличие на пороци в арбитражното решение като основания за отмяната му,съгласно чл.47 ЗМТА:
Твърди се, че липсва надлежно сключено арбитражно споразумение, доколкото представителят по пълномощно за продавача Г. Ч. М.-неговия баща Ч. М. не е бил упълномощен за сключването на подобна клауза. Това обаче се опровергава от съдържанието на самото пълномощно от 04.05.2007, с което Ч. М. е изрично и недвусмислено овластен от страна на упълномощителя Г. М. с възможно най-широк широк кръг правомощия във връзка с действия по управление и разпореждане с недвижимия имот-предмет на предварителния договор. В тази връзка следва да се има в предвид, че въпреки самостоятелния си характер и специфично съдържание арбитражната клауза се сключва винаги във връзка с евентуален спор по конкретно правоотношение и липсва правна норма, която да изисква изрично упълномощаване поотделно за едното и другото. Действителността на сключената арбитражна клауза, материализирана като част от анекса, сключен на 14.11.2011 г. към предварителен договор за продажба на недвижим имот от 21.04.2009 г. се обхваща от обективните предели на силата на пресъдено нещо като последица от арбитражното решение, постановено по спора между същите страни по предходното арбитражно дело с предмет друга част от същото вземане възникнало от същото правопораждащо основание.
Без значение е и обстоятелството, че по настоящето дело анексът от 14.11.2011 г. към предварителен договор за продажба на недвижим имот от 21.04.2009 г., съдържащ и арбитражната клауза е изискан и приет като доказателство-част от преписката по арб.дело № 3/12 на АС-Варна, от страна на арбитражния съд постановил атакуваното решение, след насрочването за разглеждане в отрито съдебно заседание. От значение е обективното съществуване на арбитражната клауза, уреждаща подведомствеността на спора на АС-Варна през време висящността на арбиражното производство и към датата на постановяване на решението по него.
В исковата молба се навежда оплакване, че решението на арбитражния съд противоречи на обществения ред: Общественият ред обхваща основни принципи на правопорядъка в РБ , чието зачитане следва да се обезпечи на всяка цена. Въпросът, дали в конкретния случай решаващият орган правилно е приложил нормата в чл.93 ЗЗД се свежда до правилното прилагане на материалноправна норма, който не засяга обществения ред, а се отнася конкретно към спора, предмет на решаване от арбитражния орган. Същото се отнася и за обосноваността на изводите на съда относно съществуването на отделните релевантни за спора факти. В производството по иск по чл.47 ЗМТА, , обаче, ВКС не действа като инстанция по същество, за да навлиза във фактическата конкретика на правния спор, нито като касационна такава по отношение на правилността на решението на АС, а е обвързан изцяло само от наведените в исковата молба по този иск и предвидени чл.47 ЗМТА изчерпателно изброени основания за отмяна на арбитражното решение, които не се установява да са налице в случая.
С оглед изложеното, съдът намира, че искът за отмяна на арбитражното решение се явява неоснователни и следва да се отхвърли. Ищецът следва да заплати на ответника разноските по делото, представляващи адвокатско възнаграждение заплатено изцяло, съгласно приложения договор за правна помощ и отбелязването в его на самото плащане. Последното в размер на 5000 лева следва да бъде и редуцирано на основание чл.78 ал.5 ГПК, съобразно изричното искане в тази насока, направено от пълномощника на ищеца в открито заседание и действителната фактическа и правна сложност на делото до минималния размер по чл.7 ал.2,т.4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адв.
възнаграждения или до размера на сумата от 4 130 лева.
Водим от горното, ВКС, ІІ т.о.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на Г. Ч. М. срещу О. Ч. М. О. Ч. М. с правно основание чл. 47 ал.1,т.2, т.3 и т.6 ЗМТА за отмяна на решение от 31.07.2014 г. по арб.дело №456/2014 на Арбитражен съд -В.
ОСЪЖДА Г. Ч. М. да заплати на сумата от 4130 лева-разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: