– 3 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 80
гр. София 18.02.2019 година.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 19.12.2018 (деветнадесети декември две хиляди и осемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, частно гражданско дело № 4670 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2, изр. 2 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК и е образувано по повод на частна жалба с вх. № 10 068/22.11.2018 година, подадена от Е. Е. В., срещу определение № 398/07.11.2018 година на Върховния касационен съд, ГК, ІV г. о., постановено по ч. гр. д. № 3276/2018 година.
С обжалваното определение е върната на Е. Е. В. подадената от нея срещу определение № 460/05.10.2018 година, постановено по ч. гр. д. № 3276/2018 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., частна жалба с вх. № 8804/15.10.2018 година, която е била подадена по пощата на 12.10.2018 година.
В подадената срещу обжалваното определение частна жалба се излагат доводи за това, че същото е неправилно като е поискана отмяната му.
Е. Е. В. не е била уведомявана за обжалваното определение, поради което трябва да се приеме, че подадената от нея частна жалба с вх. № 10 068/22.11.2018 година е подадена в предвидения с разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Същата е подадена от заинтересована страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това частната жалба е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
За да постанови обжалваното определение съдебният състав на ВКС, ГК, ІV г. о. е приел, че с определение № 460/05.10.2018 година, постановено по ч. гр. д. № 3276/2018 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. е било потвърдено разпореждане № 125/13.07.2018 година, постановено по ч. гр. д. № 2464/2018 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., за връщане на подадената от Е. Е. В. срещу постановеното в същото производство определение № 268/06.07.2018 година, частна жалба с вх. № 6688/12.07.2018 година. Поради това обжалваното определение № 460/05.10.2018 година, постановено по ч. гр. д. № 3276/2018 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. било окончателно и не подлежало на последващ съдебен контрол, което правело подадената срещу него частна жалба недопустима и като такава подлежаща на връщане.
Законосъобразността на обжалваното от Е. Е. В. определение е в тясна връзка с това дали е предвидена законова възможност за обжалване на определение № 460/05.10.2018 година, постановено по ч. гр. д. № 3276/2018 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о.. Със същото съставът на ВКС, ГК, ІV г. о. се е произнесъл по законосъобразността на разпореждане № 125/13.07.2018 година, постановено по ч. гр. д. № 2464/2018 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. Последното е постановено на основание чл. 275, ал. 2 във връзка с чл.262, ал. 2, т. 1 от ГПК и затова подлежи на обжалване с частна жалба по силата на изричната разпоредба на чл. 262, ал. 3 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК. Съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 2 от ГПК компетентен да се произнесе по тази жалба е ВКС. При произнасянето си по подадената срещу разпореждането за връщане частна жалба съставът на ВКС извършва проверка и се произнася за законосъобразността на същото.
Законът не предвижда възможност за последващ инстанционен контрол на определение на ВКС, постановено по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК. Такава не може да бъде обоснована с правилото на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК, предвиждащо, че определенията по ал. 1, постановени от състав на ВКС, подлежат на обжалване пред друг състав на същия съд. Тази разпоредба дава възможност за обжалване на определенията по чл. 274, ал. 1 от ГПК на ВКС само в случаите когато са постановени за първи от състав на този съд и има предвид обжалването точно на тези определения. Видно от редакцията и същата не предвижда възможност за последващо обжалване на определение, с което ВКС се е произнесъл по жалба срещу определение по чл. 274, ал. 1 от ГПК, постановено от състав на въззивен съд. Обжалването на съдебните актове е строго регламентирано, поради което е недопустимо извън предвидените в закона случаи. По начало съдебното производство е уредено като триинстанционно такова и при положение, че при постояването на определението си по чл. 274, ал. 2 от ГПК съставът на ВКС действа като втора инстанция на постановилия преграждащото определение съд, подадената срещу това определение жалба ще трябва да бъде разглеждана по реда за разглеждане на частни жалби от третата инстанция, т. е. по реда на касационното производство. Възможността за касационно обжалване на определенията е уредена с разпоредбите на чл. 274, ал. 3 и ал. 4 от ГПК. С оглед на тях на касационно обжалване подлежат само посочените в чл. 274, ал. 3 от ГПК определения, а такова не се предвижда за останалите. Освен това от касационно обжалване са изключени и определенията по чл. 274, ал. 4 от ГПК. Тъй като определението на ВКС по подадена по реда на чл. 274, ал. 2 във връзка с чл. 274, ал. 1 от ГПК частна жалба се постановява в рамките на съдебното производство то не е такова по чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК. От друга страна разпоредбата на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК предвижда, че при наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 от ГПК на касационно обжалване с частна жалба пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото. От това следва, че тази разпоредба предвижда възможност за касационно обжалване на определенията на въззивните съдилища, каквито са окръжните и апелативните такива и то само на тези, с които те са потвърдили определение по чл. 274, ал. 1 от ГПК, постановено от първоинстанционния районен или окръжен съд. Определенията на ВКС, постановени по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК, с които той се е произнесъл по законосъобразността на определения по чл. 274, ал. 1 от ГПК, постановени за първи път от състав на въззивен не са въззивни такива. При обжалването на преграждащо определение ВКС действа като касационен, а не като въззивен съд. Предвид на това определенията, с които касационният съд се произнася по жалби срещу преграждащи определения на друг съд не попадат в кръга на тези посочени в чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. От изложеното следва, че постановяваните по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК определения на ВКС са окончателни и не подлежат на последваща проверка за законосъобразност.
Предвид горното не съществува законова възможност Е. Е. В. да обжалва определение № 460/05.10.2018 година, постановено по ч. гр. д. № 3276/2018 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., поради което подадената срещу него частна жалба с вх. № 8804/15.10.2018 година правилно е била върната. От това следва, че подадената от В. срещу определение № 398/07.11.2018 година на Върховния касационен съд, ГК, ІV г. о., постановено по ч. гр. д. № 3276/2018 година, частна жалба с вх. № 10 608/04.08.2015 година е неоснователна, поради което определението трябва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 398/07.11.2018 година на Върховния касационен съд, ГК, ІV г. о., постановено по ч. гр. д. № 3276/2018 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.