– 2 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 382
гр. София 12.09.2019 година.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 10.07.2019 (десети юли две хиляди и деветнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, частно гражданско дело № 1738 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2 от ГПК и е образувано по повод на частна жалба с вх. № 1473/18.02.2019 година, подадена от „Демано” ООД [населено място], срещу разпореждане № 128/29.01.2019 година на Апелативен съд Пловдив, І-ви граждански състав, постановено по гр. д. № 602/2018 година.
С обжалваното определение съставът на Апелативен съд Пловдив е върнал подадената от „Демано” ООД [населено място], срещу определение № 7/09.01.2019 година на Апелативен съд Пловдив, І-ви граждански състав, постановено по гр. д. № 602/2018 година, частна жалба № 792/29.11.2018 година. С посоченото определение съставът на Апелативен съд Пловдив е оставил без уважение направеното от дружеството искане за спиране на производството по гр. д. № 602/2018 година по описа на Апелативен съд Пловдив, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, до произнасяне на СЕС по образуваните пред него дела с № С-180/2018 година, № С-286/2018 година и № С-287/2018 година, формулирано в молба с вх. № 9630/06.12.2018 година. Определението е било обжалвано от „Демано” ООД [населено място] с частна жалба № 792/29.11.2018 година. Съставът на Апелативен съд Пловдив е преценил, че определението не попада в кръга на подлежащите по обжалване определения по чл. 274, ал. 1 от ГПК, поради което не подлежи на обжалване, с оглед на което подадената срещу него жалба е била върната на „Демано” ООД [населено място].
В частната си жалба „Демано” ООД [населено място] оспорва този извод на състава на Апелативен съд Пловдив като излага съображения за това, че разпореждането е постановено в противоречие със закона и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което води и до неговата необоснованост. С оглед на това е направено искане обжалваното разпореждане да бъде отменено и делото да бъде върнато на Апелативен съд Пловдив за надлежно администриране на подадената срещу определение № 7/09.01.2019 година на Апелативен съд Пловдив, І-ви граждански състав, постановено по гр. д. № 602/2018 година, частна жалба № 792/29.11.2018 година.
„Демано” ООД [населено място] е било уведомено за обжалваното разпореждане на 13.02.2019 година, а подадената от него частна жалба е с вх. № 1473/18.02.2019 година. С оглед на това е спазен предвидения с разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Частната жалба е подадена от заинтересована страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това частната жалба е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Същественият въпрос, който е спорен по делото, е дали определението, с което съдът е отказал да спре производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК подлежи на обжалване или не.
По силата на с чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК на обжалване подлежат онези определения, за които това е предвидено в изрична законова разпоредба. В случая такава не е налице за определението, с което се отказва спиране на исковото производство, поради което възможността за обжалването му, а оттам и на допустимостта на подадената от „Демано” ООД [населено място] срещу такова частна жалба № 792/29.11.2018 година не може да бъде обоснована с разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК. Възможността за обжалване на такова определение не може да бъде обоснована и с разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК. По силата на посочената разпоредба на обжалване ще подлежат тези определения, които преграждат по-нататъшното развитие на делото. Определенията и разпорежданията, които преграждат по-нататъшното развитие на производството са очертани най-общо в т. 5 на ТР № 1/17.07.2001 година, постановено по тълк. д. № 1/2001 година на ОСГК на ВКС. Общото при тях е, че се с тях временно се прегражда хода на производството или същото се прекратява, без да се предостави търсената с иска защита на твърдените от ищеца права. Както е посочено в ТР № 1/09.12.2013 година, постановено по тълк. д. № 1/2013 година на ОСГТК на ВКС обжалването на определенията, преграждащи разглеждането на делото, е средство за защита на правото на иск, което би се оказало неосъществимо, ако отказът на съда да предприеме действия за правна защита не би могъл да бъде преодолян. С оглед на това следва да бъде счетено, че преграждащите определения са тези, които препятстват разглеждането на спора по същество и са пречка съдът да се произнесе с решение по съществото на спора. Определението, с което се отказва спирането на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК не попада в тази категория. Същото не препятства разглеждането на спора и по нататъшното развитие на производството, като по силата на чл. 253 от ГПК може да бъде изменено или отменено от постановили я го съд вследствие на изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск. Преграждащ характер, макар и временен такъв, би имало определението за спиране на производството по делото, вследствие на висящ преюдициален спор. Именно това определение ще подлежи на обжалване на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, За разлика от него определението, с което е отказано спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, не подлежи на обжалване, а евентуално грешната преценка на съда за липсата на основанието за спиране ще се отрази на постановеното от него решение и ще бъде предмет на проверка при обжалване на същото. Това следва от приетото с т. 1 от ТР № 1/09.07.2019 година, постановено по тълк. д. № 1/2017 година на ОСГТК на ВКС, а именно, че въззивно решение, постановено при наличие на основание за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК е недопустимо. Затова, независимо дали се касае за въззивно или за касационно обжалване, съдилищата са длъжни служебно да следят за този порок на обжалваното решение.
С оглед на горното правилно съставът на Апелативен съд Пловдив е приел, че определение № 7/09.01.2019 година на Апелативен съд Пловдив, І-ви граждански състав, постановено по гр. д. № 602/2018 година не подлежи на обжалване, поради което подадената от „Демано” ООД [населено място] срещу него частна жалба № 792/29.11.2018 година е недопустима. Затова обжалваното в настоящето производство разпореждане № 128/29.01.2019 година на Апелативен съд Пловдив, І-ви граждански състав, постановено по гр. д. № 602/2018 година е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 128/29.01.2019 година на Апелативен съд Пловдив, І-ви граждански състав, постановено по гр. д. № 602/2018 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.