6
РЕШЕНИЕ
№ 468
София, 23.11.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря ЦВЕТАНКА НАЙДЕНОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №124/2011 година.
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано по касационна жалба от адв. П. И. – процесуален представител на ответника по исковата молба – [фирма] – Р., против въззивно решение №346/28.7.2010 г. по гр.д.№354/2010 г. по описа на Русенския окръжен съд, г.о.
С определение №915/05.7.2011 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение по процесуалноправния въпрос „Относно правомощието на въззивната инстанция да допуска събиране на нови доказателства, които не са поискани от страната, както и на доказателства, които страната не е посочила в жалбата си ?“, както и докъде са пределите на служебното начало съгласно чл.7 ГПК, във връзка с чл.266 ГПК при бързите производства ?“. Сочи се съдебна практика на ВКС и се твърди, че тя противоречи на извършените съдопроизводствени действия от окръжния съд, а освен това въпросът е от значение за развитие на правото.
В. решение е допуснато до касационно обжалване и по материалноправните въпроси: „Какво следва да е съдържанието на заповедта за прекратяване на трудов договор по чл.328, ал.1, т.5 КТ?“ и “Дали сравнението на качествата на отделните работници е елемент от фактическия състав на основанието по чл.328, ал.1, т.5 КТ ?“
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по поставените въпроси съобрази следното:
По първия от поставените въпроси, а именно въпрос „Относно правомощието на въззивната инстанция да допуска събиране на нови доказателства, които не са поискани от страната, както и на доказателства, които страната не е посочила в жалбата си, както и докъде са пределите на служебното начало съгласно чл.7 ГПК, във връзка с чл.266 ГПК при бързите производства ?” е налице съдебна практика по смисъла на чл.290 ГПК, опредметена в решение №149/08.6.2011 г. по гр.д.№1884/2009 г. на ВКС, ІV г.о., съгласно която отговорът на поставения въпрос е следния: “При действието на ограничения въззив, въведен с ГПК от 2007 г., във въззивното производство страните могат да сочат и представят само доказателства за нововъзникнали факти, както и такива, за които не са могли да узнаят, посочат и представят до подаване на жалбата, съответно в срока за отговор – чл. 266, ал. 2 ГПК. Законът предоставя възможност на страните да попълнят делото с относимите към спорното право доказателства в тази фаза на процеса, когато са съществували обективни пречки доказателствата да бъдат посочени и представени в срок при разглеждане на делото от първата инстанция. Съгласно чл. 266, ал. 3 ГПК, във въззивното производство страната може да иска и събиране на доказателства, които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения. Такива са не само доказателствата, които страната е поискала, но не са били събрани от съда в нарушение на съдопроизводствените правила, но и доказателствата, които страната не е представила поради пропуск на съда при изпълнение на служебните му задължения по чл. 146 ГПК да разпредели доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти и да укаже на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства. В този случай въззивният съд е длъжен да допусне доказателствата на основание чл. 266, ал.3 ГПК, когато с въззивната жалба, съответно с отговора или насрещната въззивна жалба, страната е поискала събирането им – чл. 260, т. 6 ГПК.
Съгласно чл. 312, ал.1 т. 2 и ал. 2 ГПК по делата, разглеждани по реда на бързо производство, съдът в закрито заседание в деня на постъпване на отговора на ответника или на изтичане на срока за това, изготвя писмен доклад по делото и указва на страните да вземат становище по дадените им указания, т.е. в закрито заседание съдът следва да укаже на страната кои са подлежащите на доказване факти и за кои от твърдяните от нея факти не са посочени доказателства. В бързото производство по трудов спор по чл. 344, ал.1, т.3 КТ, подлежащ на доказване от ищеца е фактът на оставане без работа в периода след незаконното уволнение, за установяване на който са допустими всички доказателствени средства. Когато първоинстанционният съд не е дал точни указания с доклада по делото – посочил е, че доказването на претенцията за обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ е в тежест на ищеца, без да определи кои са подлежащите на доказване факти, поисканите с въззивната жалба доказателства за установяване на оставането на ищеца без работа след уволнението следва да бъдат допуснати и събрани във въззивното производство”.
В посочения смисъл са и решение №284/21.7.2010 г. по гр.д.№378/2009 г. на ВКС, ІV г.о.; решение №326/03.8.2010 г. по гр.д.№1498/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение №268/24.3.2010 г. по гр.д.№1004/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение №79/03.02.2010 г. по гр.д.№56/2009 г. на ВКС, ІV г.о., и др.
По въпроса „Какво следва да е съдържанието на заповедта за прекратяване на трудов договор по чл.328, ал.1, т.5 КТ?“ ВКС, състав на ІV г.о., намира следното:
Въпросът, макар и формулиран бланкетно очевидно има предвид дали следва да бъде мотивирана заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ.
С решение №838/13.11.2009 г. по гр.д.№288/2009 г. на ВКС, ІV г.о., постановено по чл.290 ГПК, е прието, че заповед издадена на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ следва да бъде мотивирана, за да може работникът или служителят да се защити адекватно пред съда.
По третия въпрос, именно “Дали сравнението на качествата на отделните работници е елемент от фактическия състав на основанието по чл.328, ал.1, т.5 КТ ?“, касационният жалбоподател не представя противоречива практика, поради което на него следва да се отговори на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а именно чрез тълкуване на правната норма на чл.328, ал.1, т.5 КТ. Същата предвижда, че “Работодателят може да прекрати трудовия договор …при липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата”. Анализът на посочената разпоредба категорично сочи на индивидуална преценка на работодателя относно липсата на качества на работник или служител, поради които той не изпълнява работата си ефективно. Поради това сравняването на качествата на отделните работници не е елемент от фактическия състав на нормата на чл.328, ал.1, т.5 КТ.
По съществото на касационната жалба.
С въззивното решение Русенският окръжен съд е приел, че уволнението на ищцата е незаконосъобразно, тъй като от показанията на свидетелката Х. се установява, че ищцата е привлякла и е работила с най-много клиенти в сравнение с останалите служители, обстоятелство което е установено и от данните на приетата от съда експертиза. Освен това въззивната инстанция е стигнала до извод, че в заповедта не е посочено какви качества, необходими за ефективното изпълнение на работата, не притежава служителката – морални, делови, професионален капацитет и пр., или се касае за липса на умение и опит, сръчност и др., за да има незадоволителна оценка по критериите маркетингови умения, процент напуснали клиенти, поради което е невъзможна преценката за наличие или отсъствието им и съответно за законосъобразността на прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото основание. Въззивната инстанция е приела, че едва с отговора на исковата молба по чл.131 ГПК, работодателят е заявил, че се касае за липса на качествата по длъжностната характеристика, но тези качества не са отразени в заповедта за уволнение, нито в същата се препраща към длъжностна характеристика. Съдът е стигнал до извод, че работодателят следва да посочи в заповедта за уволнение точно и конкретно липсващите качества и причинната връзка между липсата им и неефективното изпълнение на работата и след като не е сторил това е незаконосъобразна заповед.
В касационната жалба от ответника по исковата молба [фирма] – Р., се навеждат оплаквания за нарушение на чл.266 ГПК, а именно че съдът е допуснал събиране на доказателства в нарушение на посочената разпоредба, без във въззивната жалба да са направени доказателствени искания, като това е сторено от въззивника една в съдебно заседание пред окръжния съд и данните от допуснатата и приета от съда експертиза са формирали решаващите мотиви на въззивната инстанция.Сочат се нарушения и на чл.236, ал.2, чл.164 и чл.271 ГПК. По съществото на спора се твърди, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328, ал.1, т.5 ГПК е мотивирана, като е съобразена с вътрешните правила в предприятието и е направена атестация въз основа на обективни критерии, определени от работодателя. Предвид данните от заключението на съдебно-икономическата експертиза се навежда оплакване, че същите сочат, че показателите на ищцата са били влошени. Твърди се, че неправилно е правена съпоставка между работата на ищцата и останалите служители в предприятието, които са заемали същата длъжност. Моли се за отмяна на въззивното решение и отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.
Ответникът по касационната жалба – З. П. Д., посредством процесуалния си представител – адв. Н. е депозирала отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид отговора на ответницата по касация по чл.287 ГПК и на основание чл.290 ГПК, становищата на страните намира за установено следното:
Решението на Русенския окръжен съд като краен резултат е правилно.
С оглед отговора на първия въпрос е налице нарушение на съдопроизводствените правила. Не са били налице основанията по чл.266 ГПК. Неправилни са изводите на съда относно по-добрите според него резултатите от работата на ищцата в сравнение с останалите служители, заемащи една и съща длъжност, с оглед отговора на третия въпрос.
Това нарушение обаче не се отразява върху решаващия извод на съда за незаконосъобразност на уволнението, който се основава на немотивираността на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Законосъобразно и обосновано въззивната инстанция е приела, че в заповедта не е посочено какви качества, необходими за ефективно изпълнение на работата, не притежава ищцата – морални, делови, професионален капацитет и др., или се касае за липса на умения и опит, сръчност и др., за да има незадоволителна оценка по критериите маркетингови, умения, процент напуснали клиенти, което прави невъзможна преценката за отсъствие им и съответно за законосъобразността на уволнението. Правилно е отчетено във въззивното решение, че работодателят несвоевременно, една в отговора по чл.131 ГПК и заявил, че се касае за липса на качества по длъжностна характеристика. Непосочването на липса на конкретни за уволнявания качества с фактическо тяхно описание, което да води до неефективно изпълнение на работата в заповедта за прекратяване на трудовия договор, сочи на незаконосъобразно издадена заповед за уволнение по чл.325, ал.1, т.5 КТ. Противното би значело работникът или служителят да бъде поставен в положение на изненада и липса на възможност за организира защитата си.
Поради това касационната жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение – в сила.
По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1, предложение първо ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №346/28.7.2010 г. по гр.д.№354/2010 г. по описа на Русенския окръжен съд, г.о.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: