О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 124
София, 14.05.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 09.11.2013 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 63 /2012 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1, във вр. с ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по частната жалба на ”П., Р. И О.”АД, гр.София против определение на Варненския апелативен съд № 372 от 08.07.2011 год., по възз.т.д.№ 140/ 2011 год., с което е оставено без уважение молбата на настоящия частен жалбоподател, основана на чл.248, ал.1 и сл. ГПК.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила- чл.78, ал.8 и ал.10 ГПК, поради което се иска отмяната му и постановяване на „друго решение”, с което искането на частния жалбоподател да бъде уважено.
Ответната по частната жалба страна не е заявила становище в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, във вр. с чл.248, ал.3, изр.2 ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежно легитимирана във въззивното производство страна и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, постановен за първи път от въззивния съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение Варненският апелативен съд е приел, че искането за присъждане на разноски за въззивното производство изхожда от лице, имащо качеството на подпомагаща ответника по спора страна, което по силата на изрично разпореденото от чл.78, ал.10 ГПК няма право на деловодни разходи и доколкото възнаграждението за осъщественото от ю.к.М. Т. процесуално представителство на АД – молител е съставна част от същите, то не следва да му бъде присъдено.
Определението е правилно и следва да бъде потвърдено.
По силата на чл.78, ал.10 ГПК на третото лице – помагач не се присъждат разноски, независимо дали е встъпило в процеса по своя инициатива реда на чл.218 ГПК, или е било привлечено от някоя от главните страни по делото, по реда на чл.219 ГПК.
Следователно, както правилно е счел и Варненският апелативен съд, възнаграждението на процесуалния представител на молителя ”П., Р. И О.”АД, осъществил защитата му във въззивното производство, като част от направените от същия, в качеството му на трето лице- помагач на страната на ответника по спора, деловодни разноски е обхванато от установената в чл.78, ал.10 ГПК забрана, поради което процесуалното правило на чл.78, ал.8 ГПК в разглежданата хипотеза е неприложимо.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС на осн.чл.278, ал.1 и сл. ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определението на Варненския апелативен съд № 372 от 08.07.2011 год., по възз.т.д.№ 140/ 2011 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: