О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 554
Софя, 05.10.2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на втори октомври, две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
като разгледа докладваното от съдия Марков ч.т.д.№2023 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу разпореждане от 13.03.2015 г., постановено по гр.д.№972/2015 г. на СГС, ГО, с което е върната въззивна жалба на [фирма], вх.№1047582/24.11.2014 г. срещу решение на СРС, 62 с-в по гр.д.№44828/2014 г.
В жалбата се излагат съображения, че разпореждането е неправилно. Посочва се, че в срок и съобразно указанията на съда е била депозирана молба, в изпълнение на тези указания, като към молбата са били приложени две платежни нареждания – №197028/09.02.2015 г., с което е преведена по сметка на СРС, допълнителна държавна такса по насрещна искова молба и №197027/09.02.2015 г., с което е заплатена допълнителна държавна такса по въззивната жалба. Поддържа се, че поради техническа грешка в последното платежно нареждане, сумата е отнесена по сметка на СРС. Навеждат се доводи, че съдът е следвало да даде повторно указание за отстраняване на нередовността на молбата, но тъй като такива не са дадени, се иска отмяна на обжалвания съдебен акт.
Ответната страна по жалбата – [фирма] изразява становище за неоснователността й.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
Производството по гр.д.№972/2015 г. на СГС, ГО, е образувано по подадена от [фирма] въззивна жалба, срещу постановеното по гр.д.№44828/14 г. на СРС, решение.
С разпореждане от 26.01.2015 г. по гр.д.№972/2015 г. на СГС, ГО, въззивната жалба е оставена без движение, като на жалбоподателя са дадени указания в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на СГС, допълнителна държавна такса по жалбата в размер на 11.42 лв., както и за внесена по сметка на СРС, допълнителна държавна такса в размер на 22.84 лв., дължима за разгледан от първоинстанционния съд насрещен иск.
С молба вх.№17803 от 11.02.2015 г., [фирма] е посочило, че прилага доказателства за довнесена по сметка на СГС, държавна такса в размер на 11.42 лв., както и за довнесена държавна такса по сметка на СРС в размер на 22.84 лв., като към молбата е било приложено платежно нареждане №197027/09.02.2015 г., в което е отразено, че се заплащат 22.84 лв. по сметка на СРС, представляващи държавна такса по гр.д.№972/2015 г. II бс.
С разпореждане от 13.02.2015 г., съставът на СГС е констатирал, че не е приложен вносния документ за внесената по сметка на СГС държавна такса по въззивната жалба, като е дал нов едноседмичен срок за представянето му и отново е указал последиците от неизпълнението на това задължение в срок.
С молба вх.№31672 от 11.03.2015 г., [фирма] е посочило, че прилага доказателство за внесена по сметка на СГС държавна такса в размер на 22.84 лв., като към молбата отново е приложено платежно нареждане №197027/09.02.2015 г.
С обжалваното разпореждане въззивната жалба е върната, като съдът е изложил мотиви, че не са изпълнени указанията в цялост, тъй като не е представен документ, установяващ внасянето по сметка на СГС, на допълнителна държавна такса по въззивната жалба.
Разпореждането за връщане на въззивната жалба е правилно.
Въпреки двукратно дадената възможност, жалбоподателят не е отстранил нередовността на въззивната жалба, като не е представил доказателства за внасяне по сметка на СГС на изцяло дължимата държавна такса за разглеждане на жалбата, поради което следва да бъде обвързан от неблагоприятните правни последици, настъпващи при проявеното от него процесуално бездействие. Следва да се посочи, че наличието на множество дела, по които страна е жалбоподателя, може да се приеме за наличие на извинителна причина за некоректното изпълнение на първоначалните указания на съда, но по никакъв начин не обяснява неизпълнението на дадените от съда повторни указания.
В този смисъл, наведените в частната жалба доводи не могат да се споделят, а обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 13.03.2015 г., постановено по гр.д.№972/2015 г. на СГС, ГО, с което е върната въззивна жалба на [фирма], вх.№1047582/24.11.2014 г. срещу решение на СРС, 62 с-в по гр.д.№44828/2014 г.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.