О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№299
гр. София,31.05.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков ч.т.д.№1320 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на ЗАД [фирма] срещу разпореждане №1971 от 23.11.2017 г. по ч.т.д.№465/2017 г. на АС Пловдив. С обжалваното разпореждане е върната частна касационна жалба на ЗАД [фирма] срещу определение №399 от 02.11.2017 г. по ч.т.д.№465/2017 г. на АС Пловдив, с което след отмяна на определение №671 от 08.06.2017 г. по т.д.№49/20917 г. на ОС Стара Загора, е оставено без уважение възражението на ЗАД [фирма] за местна неподсъдност на делото.
В жалбата се излагат съображения за неправилност на разпореждането, като се посочва, че разясненията, дадени в т.9в от ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, не се отнасят до процесната хипотеза, а определението на въззивният съд подлежи на касационно обжалване.
Ответниците по частната жалба навеждат доводи за неоснователността й.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да постанови обжалваното разпореждане въззивният съд е приел, че предвид разрешенията в т.9в от ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, определението на въззивната инстанция, с което след отмяна на определение №671 от 08.06.2017 г. по т.д.№49/20917 г. на ОС Стара Загора, е оставено без уважение възражението на ЗАД [фирма] за местна неподсъдност на делото, не подлежи на касационно обжалване.
Разпореждането е правилно.
Определението на въззивния съд, с което след отмяна на първоинстанционното определение се оставя без уважение отвод за неподсъдност, не подлежи на касационно обжалване. Това определение не е от категорията на актовете, предвидени в чл.274, ал.3, т.1 и т.2 от ГПК – не потвърждава преграждащото първоинстанционно определение, а го отменя, респективно развитието на делото пред сезирания съд продължава, като от друга страна с въззивното определение не се разрешава по същество друго производство /под понятието друго производство по смисъла на чл.274, ал.3, т.2 от ГПК следва да се разбира това, което е свързано със съответното основно производство и е обусловено от него, като определенията, попадащи в тази група са тези, които по своята същност се доближават до решенията, тъй като разрешават материалноправен въпрос, свързан с предмета на съответното съдебно производство/, нито се прегражда развитието му.
С оглед изложеното обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено, поради което Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №1971 от 23.11.2017 г. по ч.т.д.№465/2017 г. на АС Пловдив.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.