О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 301
гр. София, 20.04.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети април през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 251 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 1, изр. второ ГПК.
Образувано е по частната жалба на П. Х. Н.-У., чрез процесуалния й представител адв. М. Ц., против определение № 124 от 15 март 2012 г., постановено по гр.д. № 137 по описа на трето гражданско отделение на ВКС за 2012 г., с което е оставена без разглеждане молба с вх. № 115860 от 15 декември 2011 г. за отмяна на решение без номер от 12 декември 2011 г., постановено по ч.гр.д. № 14866 по описа на Софийския градски съд за 2011 г. за отмяна на извършения на 10 септември 2010 г. от ЧСИ И. Ч. въвод във владение в полза на И. Н. М. и други взискатели на недвижим имот в [населено място].
В жалбата се сочи, че определението е неправилно и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила; по делото няма ответници, посочени в определението като Р. С., В. С., Н. С., А. Я., тъй като те са починали преди образуване на изпълнителното дело; съдът е приел, че в конкретния случай се иска отмяна на съдебно решение, с което е уважена жалба на молителя срещу действие на ЧСИ – извършен въвод във владение на недвижим имот и последният е отменен като незаконосъобразен поради нередовното уведомяване на длъжника Н.-У. за датата и часа на извършването на въвода във владение; съдът не е взел предвид, че е налице и друго основание – това по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК и не го е обсъдил изобщо, а това е вече приключилият въвод във владение и че молителката доброволно е освободила имота, за което е съставен протокол от 10 ноември 2010 г.; не е зачетена и волята на Н.-У. за неподдържане на жалбата срещу действията на частния съдебен изпълнител и вместо да прекрати делото, частният съдебен изпълнител е използвал превратно закона и е изпратил в съда неподдържана вече жалба; неправилно съдът е приел, че мотивите на ТР № 3/2005 г. ОСГК, относими за въззивното обжалване, се отнасят и за въпроса за допустимостта на отмяната; именно защото решението е окончателно и не подлежи на касационен контрол, е допустимо да се иска отмяната му по реда на чл. 303 ГПК при наличие на основание за това; за да насрочи делото в открито съдебно заседание, съдът е трябвало да извърши преценката по чл. 307, ал. 1 ГПК; съдебният акт не е мотивиран и не са обсъдени всички наведени доводи.
Ответниците Л. И. М. и И. Н. М. лично и като пълномощник на Т. Н. Е., Л. М. Т., И. Г. С., А. Х. Я., П. Д. С., М. В. С. и Р. В. С., чрез процесуалния си представител адв. А. Д., в отговор по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК сочат доводи за неоснователност на жалбата.
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
С определението си касационният съд приел, че с ТР № 3/2005 г., незагубило действието си и при новата процесуална уредба, ОСГК приема, че производството по обжалване действията или отказите на съдебния изпълнител да извърши определено изпълнително действие е двустранно, спорно и правораздавателно по своя характер; с постановеното по него решение съдът отменя правните последици на извършеното от съдебния изпълнител действие; с този съдебен акт със сила на присъдено нещо не се решава материалноправен въпрос, поради което тези решения не подлежат на отмяна.
Частната жалба е неоснователна.
Допълнително към изложеното от състава на трето гражданско отделение на ВКС, настоящият съдебен състав намира за нужно да отбележи, че на отмяна по реда на чл. 303 ГПК подлежат само актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо – задължителни са за страните, техните правоприемници и наследници и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани. По реда на отмяната, аналогична като разпоредба с тази по чл. 231 ГПК (отм.), съгласно ППВС № 2/1977 г. на отмяна подлежат и съдебните актове, които поради даденото с тях разрешение по материалноправни въпроси са приравнени по правни последици на влезлите в сила решения и за които законът не предвижда защита по друг ред. В случая с решението на въззивния съд не е дадено разрешение по материалноправен въпрос, а е разрешен процесуалният въпрос относно законосъобразността на действието на съдебния изпълнител по извършен въвод във владение на недвижим имот.
След като атакуваното решение не подлежи на отмяна, то без значение са основанията, на които молителката търси тази защита. Освен това не могат да бъдат предмет на разглеждане в производство по чл. 303 и сл. ГПК и каквито и да било съображения, касаещи правилността на решението на въззивния съд, каквито са изложени в частната жалба.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 124 от 15 март 2012 г., постановено по гр.д. № 137 по описа на трето гражданско отделение на ВКС за 2012 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: