О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 153
гр.София, 02.06.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и пети май две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
след като изслуша докладваното от съдия Теодора Гроздева ч.гр.д.№ 2194 от 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№ 4289 от 21.04.2016 г., подадена от Ц. Н. Д. срещу определение № 179 от 12.04.2016 г. на Върховния касационен съд, ГК, Четвърто г.о, постановено по ч.гр.д.№ 900 от 2016 г., с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на Ц. Н. Д. против определение № 77 от 22.01.2016 г. по ч.гр.д.№ 23 от 2016 г. на Смолянския окръжен съд. С последното определение са били потвърдени определение № 774 от 11.12.2015 г. на Смолянския районен съд за прекратяване на гр.д.№ 834 от 2015 г. поради липса на международна компетентност на Смолянския районен съд да разгледа предявения пред него иск с правно основание чл.59, ал.9 СК и определение № 797 от 29.12.2015 г. на Смолянския районен съд по същото дело за допълване на определението от 11.12.2015 г. в частта за разноските.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт и се моли същият да бъде отменен.
Ответникът по жалбата Ц. Д. Г. не взема становище по нея.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на Първо отделение приема следното: Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна, в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 от ГПК и срещу акт на ВКС, който подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС на основание чл.274, ал.2, изр.2 ГПК във връзка с чл.274, ал.1, т.2 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, поради следното: Производството пред Смолянския районен съд е било образувано по предявен от Ц. Н. Д. срещу Ц. Д. Г. иск по чл.59, ал.9 СК за изменение на мерките относно упражняването на родителските права върху детето им Надежда Ц. Д., режима на лични контакти и издръжката на детето, определени със съдебна спогодба по гр.д.№ 985 от 2013 г. на Смолянския районен съд. По него първоинстанционният съд е приел, че не е международно компетентен да разгледа и разреши този гражданскоправен спор, поради което е прекратил производството по делото. В. решение по това дело не би подлежало на касационно обжалване с оглед изменението на чл.280, ал.2, т.2 ГПК, обн. ДВ, бр.50 от 03.07.2015г., в сила от 07.07.2015 г., предвиждащ че не подлежат на касационно обжалване въззивните решения по искове за издръжка, по брачни искове и искове по чл.322, ал.2 ГПК, какъвто е иска по чл.59, ал.9 СК. Поради това и предвид изричната разпоредба на чл.274, ал.4 ГПК не подлежи на касационно обжалване и въззивното определение, с което е потвърдено първоинстанционното такова за прекратяване на делото по предявения от Ц. Д. иск с правно основание чл.59, ал.9 СК. Ето защо, правилно в обжалваното определение съставът на ВКС, ГК, Четвърто г.о. е приел, че подадената частна касационна жалба срещу определението на Смолянския окръжен съд е процесуално недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане, а производството по нея- да се прекрати.
Неоснователно е твърдението в частната жалба на Ц. Д., че определението на Смолянския окръжен съд подлежи на касационно обжалване, тъй като по делото пряко следва да се приложи Регламент /ЕО/ № 2201/2003 на Съвета от 27.11.2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност. Този регламент не предвижда задължение на страните- членки да предвидят във вътрешното си законодателство касационно обжалване на брачните дела и делата, свързани с родителска отговорност. Чл.68, на който се позовава касаторът, въвежда задължение на всяка страна- членка да уведомява Комисията за измененията в процедурите по обжалване, но не по всички дела, а само на делата по чл.21, 29, 33 и 34 от регламента. Това са делата по признаване и допускане изпълнение на решения по брачни дела, постановени в една държава- членка, в друга държава- членка. Настоящото дело обаче не е за признаване и допускане на изпълнение на решение по брачно дело, а за изменение на мерките за упражняване на родителските права.
Воден от горното, Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 179 от 12.04.2016 г. на Върховния касационен съд, ГК, Четвърто г.о, постановено по ч.гр.д.№ 900 от 2016 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.