3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 738
София, 14.12.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети декември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №706/2011 година.
Производството е по чл.274, ал.2, изречение второ ГПК.
Образувано е по частна жалба от адв. Г. Д. – процесуален представител на П. Г. П. от [населено място] против определение №1086/05.10.2011 г. по гр.д.№426/2011 г. по описа на Върховния касационен съд, ІІІ г.о., с което е оставена без разглеждане касационна жалба, вх.№839/13.01.2011 г., подадена от частния жалбоподател в настоящото производство срещу решение №1693/01.12.2010 г. по гр.д.№365/2010 г. по описа на Пловдивския окръжен съд.
Т. състав на ВКС, ІІІ г.о., е приел, че в процесния случай е налице хипотезата на чл.280, ал.2 ГПК, тъй като цената на двата обективно съединени иска по чл.26, ал.1 ЗЗД, с оглед разпоредбата на чл.69, ал.1, т.4 ГПК е 798,40 лева, а освен това цената с оглед продажбената сделка, чиято нищожност се претендира, възлиза на сумата 1000 лева, съгласно нот.акт №40/2007 г., а тази на дарствената сделка, предмет на нот.акт №39/2007 г. е още по-ниска, тъй като е прехвърлена по-малка идеална част от процесния имот. Съдът е приел, че цената на претенциите е не по-висока от 1000 лева, и при подадена на 13.01.2011 г. следва да се има предвид изменената разпоредба на 280, ал.2 ГПК.
В частната жалба се поддържа оплакване, че посоченото по-горе определение на тричленен състав на ВКС, ІІІ г.о., е неправилно, тъй като не е съобразено, че цената на исковете и значително по-голяма от тази, която е приел съда в атакуваното определение. Навежда се довод, че цената на иска е 33520, 97 лева.
Моли се за уважаване на частната жалба.
Ответниците по частната жалба не заявяват становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложеното в частната жалба намира, че същата е подадена в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна по следните съображения:
Определението на тричленния състав на Върховния касационен съд, ІІІ г.о., е правилно. Същото е съобразено изцяло с разпоредбата на чл.280, ал.2, предложение първо ГПК, която предвижда, че не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с цена на иска 5000 лева по граждански дела. В процесния случай цената на всеки предявените искове е под посочената сума, както законосъобразно е приел тричленният състав на ВКС, ІІІ г.о. Изводът му изцяло е съобразен с разпоредбата на чл.69, ал.1, т.4, във връзка с т.2, предложение първо ГПК, тъй като по делото са налице данни за данъчна оценка. При това положение хипотеза на чл.69, ал.2, предложение второ ГПК не е приложима.
Ето защо частната жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение потвърдено.
Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №1086/05.10.2011 г. по гр.д.№426/2011 г. по описа на Върховния касационен съд, ІІІ г.о., с което е оставена без разглеждане касационна жалба, вх.№839/13.01.2011 г., подадена от частния жалбоподател в настоящото производство срещу решение №1693/01.12.2010 г. по гр.д.№365/2010 г. по описа на Пловдивския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: