О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 755
София, 20.12.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети декември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №727/2011 година.
Производството е по чл.274, ал.2, изречение второ ГПК.
Образувано е по частна жалба от адв. Г. М. – процесуален представител на ответницата по исковата молба Р. И. К. от [населено място], област П., против определение №236/18.10.2011 г. по гр.д.№628/2011 г. по описа на Върховния касационен съд, ІІІ г.о., с което е оставена без разглеждане касационна жалба, вх.№18521/13.12.2011 г., срещу въззивно решение №1839/30.12.2010 г. по гр.д.№2514/2010 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, 9 граждански състав.
Т. състав на ВКС, ІІІ г.о., е приел, че в процесния случай е налице хипотезата на чл.280, ал.2 ГПК, тъй като цената на двата обективно съединени иска е под 5000 лева за всеки от тях. Изложени са изводи, че разпоредбата на § 25 от ПЗР на ГПК е приложим само когато касационната жалба е постъпила преди влизането в сила на изменението на ГПК, а процесната касационна жалба е подадена 11.02.2011 г.
В частната жалба се поддържа оплакване, че посоченото по-горе определение на тричленен състав на ВКС, ІІІ г.о., е неправилно, тъй като разпоредбата на § 25 от ПЗР на ГПК предвижда, че висящите производства се разглеждат по досегашния ред и производството по материалноправния спор е именно такова.
Моли се за отмяна на обжалваното определение и допускане на касационната жалба.
Ответницата по частната жалба Т. Г. Б. от [населено място] област П., не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложеното в частната жалба намира, че същата е подадена в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна по следните съображения:
Определението на тричленния състав на Върховния касационен съд, ІІІ г.о., е правилно. Същото е съобразено изцяло с разпоредбата на чл.280, ал.2, предложение първо ГПК, която предвижда, че не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с цена на иска 5000 лева по граждански дела. Законосъобразно е прието, че след като касационната жалба е подадена след влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на ГПК/ДВ, бр.100 от 21.12.2010 г., в сила от същата дата, то процесуалната норма следва да се приложи веднага.
Неоснователно е оплакването относно приложението на § 25 от ПЗР на ЗИДГПК. Действително разпоредбата предвижда че “Висящите производства се разглеждат по досегашния ред”, но касационното производство към момента на влизане в сила на визираната правна норма не е било висящо, тъй като касационната жалба е подадена на 11.02.2011 г., т.е. 1 месец и 20 дни след 21.12.2010 г.
Ето защо частната жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение потвърдено.
Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №236/18.10.2011 г. по гр.д.№628/2011 г. по описа на Върховния касационен съд, ІІІ г.о., с което е оставена без разглеждане касационна жалба, вх.№18521/13.12.2011 г., срещу въззивно решение №1839/30.12.2010 г. по гр.д.№2514/2010 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, 9 граждански състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: