О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 88
София, 27.01.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №48/2012 година.
Производството е по чл.274, ал.2, изречение второ ГПК.
Образувано е по частна жалба от С. Р. С. от [населено място], [община], област Г. против определение №258/21.11.2011 г. по гр.д.№1585/2011 г. по описа на Върховния касационен съд, ІV г.о., с което е оставена без разглеждане касационната жалба на жалбоподателя в настоящото производство срещу решение №149/28.5.2011 г. по гр.д.№134/2011 г. по описа на Габровския окръжен съд, на основание чл.280, ал.2 ГПК.
Тричленният състав на ВКС, ІV г.о., е приел, че цената на предявения иск е в размер на 2191,10 лева, поради което следва да се приложи разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК.
В частната жалба се поддържа оплакване, че обжалваното определение е неправилно, тъй като цената на иска се определя при завеждане на делото – 14.01.2010 г., което предхожда изменението на чл.280, ал.2 ГПК/ДВ, бр.100 от 2010 г./, и нормата има действие занапред. Моли се за уважаване на частната жалба.
Ответникът по частната жалба – [фирма] – В., е депозирал отговор по смисъла на чл.276 ГПК. Претендират се разноски за настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложеното в частната жалба и взе предвид изложеното в отговора на ответника в настоящото производство намира, че същата е подадена в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна по следните съображения:
Обжалваното определение е правилно. Същото е съобразено изцяло с разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК/ДВ, бр.100 от 2010 г./, която предвижда, че не подлежат на касационно обжалване решенията по дела, по които цената на иска е до 5000 лева за граждански дела. В процесния случай цената на иска е 4377,62 лева, а не 2191,10 лева, както е посочено в обжалваното определение.
Неоснователно е оплакването на частния жалбоподател, че изменението на посочената норма – ДВ, бр.100 от 2010 г. е неприложимо, тъй като исковата молба е депозирана в съда на 14.01.2001 г. В случая се касае до процесуалноправна норма, която действа от влизането на изменението на закона в сила – 21.12.2010 г.
Ето защо частната жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение потвърдено.
Предвид направеното искане за разноски от страна на ответника по частната жалба, настоящият състав на ВКС, ІV г.о., намира, че такива не следва да се присъждат, тъй като липсват доказателства за извършването им.
Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №258/21.11.2011 г. по гр.д.№1585/2011 г. по описа на Върховния касационен съд, ІV г.о.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на [фирма] – В., за присъждане на разноски за производството по делото.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: