Определение №11 от по ч.пр. дело №719/719 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 11
София, 05.01.2012 г.

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети януари през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 719 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 278, ал. 1 във връзка с чл. 66, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частната жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от управителя Л. Д. Г., чрез процесуалния му представител адв. Д. Д., против определение № 380 от 13 октомври 2011 г., постановено по в.гр.д. № 1055 по описа на окръжния съд в гр. Велико Търново за 2010 г., с което е отказано възстановяване на срока за отстраняване на нередовност по подадена от частния жалбоподател касационна жалба.
В жалбата се сочи, че атакуваното определение е неправилно, защото въззивният съд констатирал две нередовности по подадената касационна жалба и в дадения срок бил представен платежен документ, но неправилно съдът не дал възможност в поискания срок частният жалбоподател да представи изложение и така да продължи срока, в който да отстрани допуснатата неизправност; пропускането на срока се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които частният жалбоподател не могъл да преодолее – повреда в твърдия диск, където се съхранява информацията по делото, както и изложение на касационните основания; в молбата за възстановяване на срока се съдържат всички обстоятелства, които я обосновават и не е имало начин да се представят писмени доказателства към момента на подаването на молбата; изложението на касационните основания се съдържа и в самата касационна жалба.
Ответникът Н. С. С. от [населено място] не представя отговор по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
С атакуваното определение въззивният съд приел, че в молбата не са посочени каквито и да е обстоятелства, които да я обосновават, не са представени и доказателства, че пропускането на срока се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее.
Относимите обстоятелства са следните:
С разпореждане от 9 февруари 2011 г. касационната жалба на частния жалбоподател била оставена без движение с указание в едноседмичен срок да се представят изложение на основанията за допускане на касационното обжалване с препис за другата страна и такса за производството по допускане на касационното обжалване. В последния ден от изтичането на срока по пощата частният жалбоподател изпратил молба с приложено банково бордеро за заплатена по сметка на ВКС държавна такса. В молбата е посочено, че допълнително в срок от два дена ще бъдат представени и копие от съдебна практика и преписи от жалбата, ведно с изложението на касационните основания. С разпореждане от 11 април 2011 г. въззивният съд върнал касационната жалба. С определение № 435 от 22 август 2011 г. по ч.гр.д. № 370 по описа на трето гражданско отделение на ВКС за 2011 г. касационният съд приел, че молбата от 6 април 2011 г., съдържащо изявлението, че в допълнителен срок от два дни ще представи изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, не представлява искане по чл. 63, ал. 1 ГПК за продължаване на срока. С молба, подадена по пощата на 28 април 2011 г., приложена към ч.гр.д. № 370 по описа на трето гражданско отделение на ВКС за 2011 г., частният жалбоподател поискал от съда възстановяване на срока с обяснението, че заявеното, че в срок от два дни ще се представи изложение на касационното основание, било продиктувано от проблем в твърдия диск на компютъра, на който се съхранявала цялата информация по делото, както и изложението на касационните основания, което не дало възможност последните да бъдат разпечатани и представени в срок.
Особеното непредвидено обстоятелство, което страната не е могла да преодолее, като предпоставка за възстановяване на законово установен, или определен от съда срок по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК, предполага наличие на обективни причини, които са настъпили за страната през времетраенето на срока и тя не е могла да преодолее, довели до пропускането на съответния срок. Според текста на цитираната разпоредба, страната трябва да докаже наличието на съответните причини. Твърдението, че са възникнали обстоятелства, препятствали извършването на съответното процесуално действие в срок, следва да бъде подкрепено със съответните доказателства, които да бъдат подложени на преценка от съда. В разглеждания случай частният жалбоподател се е позовал на особено непредвидено обстоятелство, без да подкрепи заявеното с каквито и да е доказателства. Затова правилно съдът е приел, че молбата е неоснователна.
В частната жалба още се излагат и доводи за това, че съдът е следвало да даде допълнителен срок за отстраняване на втората констатирана нередовност на касационната жалба, след като жалбоподателят е отстранил същата. На първо място, след като и двете нередовности са констатирани от съда и съответното разпореждане е съобщено на жалбоподателя, липсва уредена в закона възможност при отстраняване на едната, съдът да дава допълнителен срок за отстраняване на другата, извън случаите на чл. 63 ГПК. Освен това във вече цитираното определение на ВКС във връзка с обжалването на определението за връщане на касационната жалба, е прието, че дадените от съда указания за отстраняване на нередовността на касационната жалба са достатъчно ясни и пълни.
На последно място, на този етап от производството заявяването, че касационните основания се съдържали в касационната жалба и съответно връщането й представлява нарушение на правото на ефективни средства за правна защита, уредени в ЕКЗПЧОС, е напълно несъстоятелно. Своите възражения в тази насока частният жалбоподател е следвало да изложи при обжалване на разпореждането за връщане на касационната жалба. Пропускът от негова страна да извърши това не може да се вмени във вина на съда, за да се твърди, че е нарушено правото му на защита и справедлив процес.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 380 от 13 октомври 2011 г., постановено по в.гр.д. № 1055 по описа на окръжния съд в гр. Велико Търново за 2010 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top