О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 3
София, 05.01.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди и единадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 680 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 274, ал. 2, изр. първо ГПК.
Постъпила е частна жалба от И. К. И. от [населено място], против разпореждане без номер от 21 септември 2011 г., постановено по гр.д. № 682 по описа на апелативния съд в гр. София за 2010 г., с което е върната касационната жалба на И. против решение № 953 от 9 декември 2010 г., постановено по същото гражданско дело.
В жалбата се сочи, че разпореждането е неправилно, защото жалбоподателят депозирал своевременно искане за продължаване на срока по внасяне на държавна такса, апелативният съд е разпоредил удължаване, без жалбоподателят да бъде уведомен за това по предвидения ред, а също не се е произнесъл по молбата за освобождаване от такса.
Ответникът “И. х. с.” Л., О., Я., чрез процесуалния си представител адв. В. П., в отговор по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК сочи доводи за неоснователност на жалбата.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
С атакуваното разпореждане съдът приел, че в дадения едноседмичен срок и след това в продължения срок не бил представен документ за платена държавна такса.
Относимите обстоятелства са следните:
С разпореждане от 19 април 2011 г. въззивният съд оставил касационната жалба на частния жалбоподател без движение с указания в едноседмичен срок да представи доказателство за внесена държавна такса от 30 лева. Частният жалбоподател получил съобщение за разпореждането на 8 август 2011 г. С молба от 15 август 2011 г. поискал от съда удължаване с нов на срока по разпореждането. С ново разпореждане от 20 август 2011 г. съдът удължил срока с една седмица от същата дата, но в удължения срок документ за внесена държавна такса не бил представен.
Атакуваното разпореждане е правилно.
Съобразно правилото на чл. 63, ал. 1 ГПК, законните и определените от съда срокове могат да бъдат продължавани от съда по молба на заинтересованата страна, подадена преди изтичането им, при наличие на уважителни причини. Алинея 2 на същия текст сочи, че новоопределеният срок не може да бъде по-кратък от първоначалния и такъв срок е даден от въззивния съд – едноседмичен. Освен това законът сочи, че продължаването на срока тече от изтичането на първоначалния. Неоснователно е оплакването на частния жалбоподател, че продължаването на срока не му е съобщено. Правилно въззивният съд е приел, че няма задължение да уведомява частния жалбоподател за уважаване на молбата му за продължаване на срока, след като съгласно чл. 63, ал. 3 ГПК продълженият срок започва да тече от изтичането на първоначалния. В случая дори жалбоподателят е бил поставен в по-благоприятно положение, тъй като разпореждането на съда е постановено след изтичането на първоначалния срок. Жалбоподателят е следвало да прояви процесуална активност и да се информира за становището на съда по подадената от него молба. Защитата на правата си по липсата на произнасяне по искане за освобождаване от заплащане на такса частният жалбоподател следва да осъществи по друг ред, а не чрез обжалване на процесното разпореждане.
Мотивиран от изложеното, съставът на четвърто гражданско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане без номер от 21 септември 2011 г., постановено по гр.д. № 682 по описа на апелативния съд в гр. София за 2010 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: