О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 59
София, 18.01.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 756 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 274, ал. 2, изр. второ ГПК.
Постъпила е частна жалба от Д. С. М. и С. М. М. – двамата от [населено място], чрез процесуалния им представител адв. Р. В., против определение № 189 от 16 септември 2011 г., постановено по гр.д. № 1502 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2010 г., с което е върната касационната жалба на Д. и С. М. против въззивното решение № 808 от 17 юни 2010 г., постановено по в.гр.д. № 496 по описа на окръжния съд в гр. София за 2010 г.
В жалбата се сочи, че определението е неправилно, защото е налице нередовно уведомяване за задължението на жалбоподателите да внесат държавна такса, поради което не е възможно началото на течение на срока да се обвърже с датата 28 юни 2011 г.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
С атакуваното определение съдът приел, че съобщението за представяне на доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса било получено от касаторите на 28 юни 2011 г., но нередовността не била отстранена.
Относимите обстоятелства са следните:
С определение № 774 от 30 май 2011 г. съставът от четвърто гражданско отделение допуснал касационно обжалване на въззивното решение. С определението било дадено указание на касаторите в едноседмичен срок от съобщението да представят доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса от 103,34 лева, като в противен случай жалбата им подлежи на връщане. Препис от определението е получено на 28 юни 2011 г. на адреса на касаторите, посочен в отговора на исковата молба, от касатора Д. М. – върху съобщението е положен подпис и връчителят на призовката е отразил “лично Д.”.
При тези обстоятелства следва да се приеме, че преписът от определението на касационния съд е получен от касатора на 28 юни 2011 г. на адреса по смисъла на чл. 38 ГПК, посочен от самите касатори в отговора на исковата молба. Твърдението на касаторите е, че уведомяването е нередовно, без да са посочили в какво се изразява сочената нередовност. След като преписът от определението на касационния съд е достигнал до касатора и посоченото в него указание не е спазено, то правилно касационната жалба е върната.
Мотивиран от изложеното, съставът на четвърто гражданско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 189 от 16 септември 2011 г., постановено по гр.д. № 1502 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2010 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: