О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 4
София, 05.01.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди и единадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 672 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 274, ал. 2, изр. второ ГПК.
Постъпила е частна жалба от Р. Д. М. и А. Д. С. – двамата от [населено място], против разпореждане без номер от 29 юли 2011 г., постановено по гр.д. № 784 по описа на трето гражданско отделение на ВКС за 2011 г., с което е върната частната жалба на М. и С. против определение № 164 от 20 юни 2011 г., постановено по същото гражданско дело, с което е оставена без разглеждане касационната им жалба против решение № 283 от 28 февруари 2011 г. по в.гр.д. № 62 по описа на окръжния съд в гр. Пловдив за 2011 г. поради недопустимостта на касационното обжалване във връзка с чл. 280, ал. 2 ГПК.
В жалбата се сочи, че разпореждането е неправилно, защото касационният съд вероятно не е взел предвид молба, с която е поискано удължаване на срока във връзка с частната жалба против прекратяване на делото; частната жалбоподателка лично депозирала в деловодството на ВКС молба за снабдяване с материали по делото и поискала удължаване на срока с времето до явяването й в деловодството на ВКС. Излага се искане, в случай на уважаване на частната жалба, жалбоподателите да се възползват от по-благоприятния за тях закон – действащият към момента на завеждане на иска.
Ответницата Н. Т. Б. със съдебен адрес в [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Р. И., в отговор по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК сочи доводи за неоснователност на жалбата.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
С атакуваното разпореждане съдът приел, че частната жалба е просрочена – подадена е по пощата на 15 юли 2011 г., а препис от определението е връчен на жалбоподателите на 30 юни 2011 г.
Относимите обстоятелства са следните:
Препис от определението за прекратяване на касационното производство било връчено на роднина на частните жалбоподатели на 30 юни 2011 г. На 4 юли 2011 г. жалбоподателката М. подала в деловодството на ВКС молба с вх. № 6278 с искане за издаване на фотокопие на документ по делото. Поискано е и да бъде спрян срокът за обжалването. Частната жалба срещу определението е подадена по пощата на 15 юли 2011 г.
Атакуваното разпореждане е правилно.
Съобразно правилото на чл. 63, ал. 1 ГПК, законните и определените от съда срокове могат да бъдат продължавани от съда по молба на заинтересованата страна, подадена преди изтичането им, при наличие на уважителни причини. Този ред обаче изрично е изключен в ал. 3 на посочения текст за сроковете за обжалване. Тъй като не са налице основанията на чл. 229, ал. 1 ГПК, а и жалбоподателката не е посочила никакво обстоятелство, даващо основание за спиране на производството по делото, то следва да се приеме, че е искано продължаване на срока за обжалване на определението на касационния съд, което е недопустимо по смисъла на цитираната разпоредба.
Ответницата претендира заплащане на разноски пред касационния съд, но доказателства за сторени такива в частното производство не се представят, поради което съдът не присъжда разноски.
Мотивиран от изложеното, съставът на четвърто гражданско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане без номер от 29 юли 2011 г., постановено по гр.д. № 784 по описа на трето гражданско отделение на ВКС за 2011 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: