О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 5
гр. София, 05.01.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети декември през две хиляди и единадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 642 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 2, изр. първо ГПК.
Образувано е по частната жалба на О. д. на МВР [населено място] чрез главния юрисконсулт И. С., против определение № 496 от 11 октомври 2011 г., постановено по в.ч.гр.д. № 522 по описа на окръжния съд в Шумен за 2011 г., с която е върната частната жалба с вх. № 14525 от 1 август 2011 г. на ОДМВР против определение без номер от 22 юли 2011 г. по гр.д. № 1329 по описа на районния съд в Шумен за 2010 г.
В частната жалба се сочи, че атакуваното определение е неправилно, защото съдът приема, че държавата и държавните учреждения не следва да заплащат държавни такси само за спорове относно обекти, които са публична държавна собственост или са свързани с публични вземания на държавата; в случая ищецът претендира заплащане на суми за извънреден труд и е налице вземане на физическо лице срещу държавно учреждение, поради което не е налице основание по чл. 84, т. 1 ГПК за внасяне на държавна такса, независимо от фазата на делото; вземането на физическото лице не може да се приравни на вземане на държавата, тъй като евентуалното уважаване на иска на физическото лице би създало изпълнителен титул за задължение на държавата спрямо ищеца, но не и държавно вземане; съдът не е направил разграничението между понятията държавно вземане и държавно задължение. Приложено е и изложение на основания за допускане на касационното обжалване, което не е било необходимо предвид обстоятелството, че атакувания съдебен акт е такъв по смисъла на чл. 274, ал. 2, изр. първо ГПК.
Ответникът А. Д. Х. от [населено място], чрез представителя си Й. А. Х., в отговор на частната жалба по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК изтъква доводи за нередовност на частната жалба, защото отново не е платена дължимата такса; жалбата е и недопустима, защото решението по съществото на спора е по претенция под 5000 лева, поради което атакуваното определение не подлежи на касационно обжалване; жалбата е и неоснователна.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Обжалването по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК е допустимо, тъй като ограничението по чл. 274, ал. 4, вр. чл. 280, ал. 2 ГПК е относимо към определенията по чл. 274, ал. 3 ГПК.
За да постанови определението си съдът приел, че привилегията за неплащане на държавни такси от държавата и държавните учреждения се отнася само до спорове относно обекти, които са публична държавна собственост или са свързани с публични вземания на държавата по смисъла на чл. 162, ал. 2 ДОПК, а във всички останали случаи се дължи заплащане на държавна такса; съдебно предявеното право не е от публичен характер и жалбоподателят дължи заплащане на държавна такса за производството.
Атакуваното определение е правилно.
Относимите обстоятелства са следните:
С определение без номер от 22 юли 2011 г. по гр.д. № 1329 по описа на районния съд в гр. Шумен за 2010 г. е допуснато изменение на основанието на предявения от А. Х. против МВР иск от иск за заплащане на обезщетение за неизплатени суми, дължими за извънреден труд, в иск за заплащане на имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи, вследствие действие на административен орган, производството по делото е прекратено и делото е изпратено на административния съд в гр. Шумен. О. д. на МВР в [населено място] обжалва определението на районния съд. Въззивният съд оставил частната жалба без движение с указание към жалбоподателя да представи документ за внесена държавна такса от 15 лева. Препис от разпореждането е получено от частния жалбоподател на 28 септември 2011 г.
К. съд приема, че съобразно правилото на чл. 84, т. 1 ГПК, държавата и държавните учреждения се освобождават от заплащане на държавна такса, освен по искове за частни държавни вземания и права върху вещи – частна държавна собственост. Освобождаването следователно е само по отношение на исковете за публични държавни вземания и за вещи публична държавна собственост. Когато предявеното искане не касае публично държавно вземане (от кръга на посочените в чл. 162, ал. 2 ДОПК) или не е претенция за вещ публична държавна собственост, то държавата и държавните учреждения не са освободени от заплащане на държавна такса.
В разглеждания случай предмет на делото е претенция за имуществени вреди, претърпени вследствие на действията на административен орган. Претенцията няма характер на публично държавно вземане и частният жалбоподател не е освободен от задължението за внасяне на държавна такса. Неизпълнението на указанията на съда в този смисъл са дали и основание на въззивния съд да приложи последиците на чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК.
Частният жалбоподател следва освен това да бъде осъден да заплати и държавна такса за настоящото производство в размер на 15 лева.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 496 от 11 октомври 2011 г., постановено по в.ч.гр.д. № 522 по описа на окръжния съд в гр. Шумен за 2011 г.
ОСЪЖДА О. д. на МВР [населено място] да заплати по сметка на ВКС сумата от 15,00 (петнадесет) лева държавна такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: