3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 935
София, 15.12.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди и четиринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 3094 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. първо ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. Д. Й. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. В. Г., против определение № 838 от 20 март 2014 г., постановено по гр.д. № 2391 по описа на окръжния съд в гр. Пловдив за 2013 г., с която молбата на Й. за изменение на въззивно решение по същото гражданско дело в частта му за разноските е оставена без уважение. В частната жалба се сочи единствено, че решението е незаконосъобразно, и необосновано, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и в противоречие с практиката на ВКС, без да се излагат конкретни оплаквания срещу изводите в обжалваното определение.
Частната жалба се разглежда в рамките на производството по гр.д. № 3095/2014 г., ІV г.о., след присъединяване на частната жалба за разглеждане по делото с определение № 395 от 29 май 2014 г.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
С обжалваното определение въззивният съд приема подадената от частния жалбоподател молба за изменение на въззивно решение в частта му за разноските за неоснователна, защото по същността си тя представлява възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, което не е направено до приключване на съдебното дирене.
Частната жалба е неоснователна.
С въззивното решение съдът е осъдил жалбоподателката да заплати на ответника по въззивната жалба П. С. К. от [населено място] сумата от 3000 лева разноски. Искането за присъждане на разноски е заявено от процесуалния представител на К. в отговора на въззивната жалба, с който е представено и адвокатското пълномощно и договорът за правна защита и съдействие, удостоверяващ заплащането на сумата. В откритото съдебно заседание пред въззивния съд преупълномощеният процесуален представител на жалбоподателката не е заявил възражение за прекомерност на разноските при стореното от процесуалния представител на ответника искане за присъждането им.
Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Предвид направеното произнасяне от съда в решението по разноските, стореното искане от жалбоподателката е такова за изменение на решението в частта за разноските. При тази втора хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК, след като съдът е определил дължимите разноски, е налице искане от страната те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им, което искане не е за допълнително произнасяне, а за изменение в размера на вече присъденото. Това изменение обаче не е възражение за прекомерност на присъдените разноски, а искане за изменение с оглед неточното присъждане или пресмятане от страна на съда на заплатените разноски. Според обвързващата съдебна практика, намерила израз в определение № 167 по ч.т.д. № 119/2012 г., І т.о., ВКС, постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, искането по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение, заявено с молбата по чл. 248 ГПК, е преклудирано, ако за страната е съществувала процесуалната възможност да го заяви в откритото съдебно заседание, когато е бил представен списъка по чл. 80 ГПК. Безспорно представянето на списъка може да стане най-късно до приключване на устните състезания пред съответната инстанция. Обстоятелството, че противната на частната жалбоподателка страна не е представила списък на разноските, а единствено доказателство за извършения разход, не променя извода за възможността искането за намаляване на адвокатското възнаграждение да се заяви до приключване на устните състезания пред въззивния съд. Ето защо правилно въззивният съд е приел, че възможността на страната да възрази в процесния случай е преклудирана.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 838 от 20 март 2014 г., постановено по гр.д. № 2391 по описа на окръжния съд в гр. Пловдив за 2013 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: