2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 359
гр. София, 31.07.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми юли през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 2739 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 2, изр. първо, предл. първо ГПК.
Образувано е по частната жалба на Д. Ч. Ч., с адрес в [населено място], против определение № 1810 от 11 юни 2018 г., постановено по ч.гр.д. № 1580/2018 г. по описа на апелативния съд в [населено място], с което е оставена без разглеждане частна жалба на Ч. против разпореждане № 7373 от 28 февруари 2018 г., постановено по гр.д. № 2542/2018 г. по описа на Софийския градски съд в частта му, с която на Ч. е указано да внесе държавна такса от 340060 лева.
В частната жалба се оспорва изводът на съда за необжалваемост на разпореждането за внасяне на държавна такса, тъй като поради заплахата жалбоподателят като ищец да бъде санкциониран с връщане на исковата молба в случай на невнасяне на указаната от съда такса, разпореждането всъщност прегражда развитието на делото и на това основание подлежи на обжалване с частна жалба. Твърди се, че разпореждането, с което в рамките на правомощията по чл. 129 ГПК първата инстанция указва на ищеца да внесе държавна такса върху предявения иск и определя размера на дължимата такса, носи белезите на съдебен акт от кръга на визираните в чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГК, поради което подлежи на самостоятелно обжалване.
С обжалваното определение се приема, че частната жалба срещу разпореждането на първоинстанционния съд за внасяне на държавна такса е процесуално недопустима, защото на самостоятелно обжалване подлежат разпорежданията, които преграждат развитието на делото и тези, за които това е изрично предвидено в закона. Разпореждането, с което се дават задължителни указания по движението на производството, не попада в категорията съдени актове, посочени в чл. 274, ал. 1 ГПК, и това разпореждане по своя характер не е преграждащо по-нататъшното развитие на делото. Освен това процесуалният закон не предвижда изрично възможност за обжалване на акта, с който се дават указания за внасяне на държавна такса за първоинстанционното производство, а на самостоятелно обжалване подлежи актът, с който се връща исковата молба, в случай, че в срок не са отстранени нередовностите.
Жалбата е неоснователна.
Предявената от частния жалбоподател искова молба против С. за заплащане на сумата от 8501500 лева е оставена без движение от първоинстанционния съд с указание в едноседмичен срок да се представи доказателство за внесена 340060 лева държавна такса (4% от цената на иска), като при неизпълнение на указанието исковата молба ще бъде върната. Със заявление от 9 март 2018 г. ищецът сочи, че определеният размер на таксата е незаконосъобразен. В частната жалба срещу разпореждането се твърди, че в периода 1948 г. до настоящия момент е имало многократни парични реформи и деноминации, поради което левове от 1948 г. не са равностойни на днешни български лева, а и таксата била финансово непосилна за ищеца, и ако не бъде редуцирана, тя да бъде удържана и приспадната от размера на главницата по предявения иск, в случай, че делото бъде спечелено.
Съдебните такси се внасят предварително, затова представянето на документа за внасянето им е изискване за редовност на процесуалните действия. Докато не бъде внесен точно пълният размер на дължимата държавна такса, съдът не следва да дава ход на делото. Разпореждането на съда за оставяне на исковата молба без движение по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК не подлежи на самостоятелно обжалване, тъй като не попада сред посочените в ал. 1 на чл. 274 ГПК съдебни актове, а е определение по движение на делото. То не прегражда по-нататъшното развитие на процеса (исковата молба още не е върната), а осигурява законосъобразното му протичане. Законът не предвижда изрично и такова разпореждане да подлежи на обжалване с частна жалба. По правилността на разпореждането ще се вземе становище в случай на обжалване на последващо определение за връщане на исковата молба, респективно –за прекратяване на производството.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1810 от 11 юни 2018 г., постановено по ч.гр.д. № 1580/2018 г. по описа на апелативния съд в [населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: