4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 687
С., 28.11.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети октомври, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело №636/2011 г.
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, [населено място], подадена от пълномощника и юрисконсулт Д. П., срещу определение №158 от 11.10.2011 г. по ч. гр.дело №156/2011 г. на Софийския апелативен съд. С него е отменено определение от 26.08.2011 год. по ч. гр. дело №311/2010 г. на Пернишкия окръжен съд и е разрешено извършване на плащане от [фирма] чрез банков превод в полза на Столична община – дирекция „Приходи и администриране на местни данъци и такси” на сумите 4 774.58 лв. – дължими местни данъци и такси от [фирма], в полза на [община] – Дирекция „Местни приходи” 1 512.44 лв., дължими от В. Й. Й. и 8 490.21 лв., дължими от [фирма] за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци; разрешено е извършване плащане в брой на В. Й. Й. на сумата 5000 лв., представляваща хонорар по договор за правна помощ по нохд №43/2010 г. на ОС – Перник. Със същото определение е потвърдено първоинстанционното определение в частта, с която е разрешено извършване на плащане от [фирма] чрез банков превод в полза на НАП на сумите 2 108.03 лв., 30 808 лв. и 5004.26 лв. дължими социални и здравни осигуровки, както и плащане в брой на молителя на 300 лв. – адвокатско възнаграждение за извършване на справка по ч. гр. дело №311/2010 г. на Пернишкия окръжен съд. Според въззивния съд в производството по чл.23, ал.4 ЗОПДИППД в тежест на К. за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност е посочване на имуществото, извън това което е предмет на обезпечението, от което тя твърди, че може да се погасят процесните задължения. По чл.23, ал.4, т.7 ЗОПДИППД се дължи заплащане на разноски като адвокатско възнаграждение не само по този закон, но и по наказателното производство, което е процесуална предпоставка за предявяване на искането по чл. 28 ЗОПДИППД.
Жалбоподателят излага доводи за произнасяне в определението по процесуалноправни и материалноправни въпроси относно това дали в производството по чл.23, ал.4 ЗОПДИППД молителят трябва да докаже, че не притежава друго имущество, освен това което обезпечава бъдещия иск на К. за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, от което могат да бъдат изпълнени съответните задължения; съставляват ли разноски във връзка със производството по ЗОПДИППД адвокатските хонорари на защитниците на проверяваното лице по наказателното дело, което е основание за образуване на производство по отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност; длъжен ли е съдът при всеки случай на налично задължение да издаде разрешение по чл.23, ал.5 ЗОПДИППД или трябва да извърши преценка по целесъобразност и в кои случаи съдът може да разреши плащане на възнаграждение за положен труд по чл.23, ал.4, т.4 ЗОПДИППД. Тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Изложени са и доводи за неправилност на определението.
Ответниците по частната жалба не са заявили становище.
По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира следното:
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима. Съобразно разпоредбите на чл.274, ал.3, т.2 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие и в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Касационно обжалване трябва да бъде допуснато, защото формулираните по-горе въпроси, с изключение на последния, който е извън предмета на делото, отговарят на тези критерии, тъй като имат значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
По въпросите, които обуславят допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: В производството по чл. 24, ал. 4 ЗОПДИППД съдът може да разреши извършване на плащане или на други разпоредителни действия с имущество, върху което са наложени обезпечителни мерки по този закон, когато това е необходимо за посрещането на изчерпателно изброени нужди на заинтересованото лице. Разрешението на съда се дава при невъзможност на молителя да заплати съответния разход с друго имущество. При твърдения на К. за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност за наличие на такова друго имущество, тежестта за установяване на съществуването му е нейна, тъй като в това специално производство няма отклонение от общия принцип за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК – всяка от страните е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Адвокатските хонорари на защитниците на проверяваното лице по наказателното дело, което е основание за образуване на производство по отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, не са разноски във връзка със производството по ЗОПДИППД по смисъла на чл. 24, ал. 4, т.7 ЗОПДИППД, но са такива по чл. 24, ал. 4, т.1 ЗОПДИППД, тъй като правото на защита в наказателното производство и осигуряването на необходимите средства за това е неотложна хуманитарна нужда. Съдът е длъжен при всеки случай на искане по чл.23, ал.4 ЗОПДИППД да прецени основателността на същото, включително и размера на необходимите средства за изпълнение на задълженията.
Съобразно изложеното следва да се приеме, че няма основания за отмяна на обжалваното определение и същото следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение №158 от 11.10.2011 г. по ч. гр.дело №156/2011 г. на Софийския апелативен съд.
ОСТАВЯ В СИЛА определение №158 от 11.10.2011 г. по ч. гр.дело №156/2011 г. на Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.