О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 660
гр. София, 16.11.2011 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закрито заседание на девети ноември през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ:1. МАРИО ПЪРВАНОВ
2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
като разгледа докладваното от съдията ВЛАДИМИРОВ ч. гр. дело № 550 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
В. З. Ж. от [населено място], чрез неговия пълномощник, е обжалвал с искане за отмяната му определението от 01.08.2011 г., по ч. гр. д. № 422/2011 г. на Варненски апелативен съд, в ЧАСТТА, в която е потвърдено определението от 11.03.2011 г. по гр. д. № 442/2011 г. на Варненски окръжен съд в частта, с която е допуснато обезпечение, по висящия процес, на предявения от К. за у. на и., п. от п. д. (К.) срещу В. З. Ж., В. С. Н. и Т. У. иск по чл. 28 от ЗОПДИППД за отнемане на имущество на обща стойност 1 297 688. 87 лв. чрез налагане на обезпечителна мярка ВЪЗБРАНА на конкретни два недвижими имота.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа от жалбоподателя, че обжалваното определение е постановено при наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Повдигат се правните въпроси, които уточнени и прецизирани се свеждат до приложението в обезпечителното производство по ЗОПДИППД на института на несеквестируемостта на жилището на длъжника, когато последният притежава и друг жилищен имот, върху който също е насочено принудително изпълнение и обосновава ли това недопустимост на определението на съда по обезпечението в частта, с която е допуснато обезпечение върху такова несеквестируемо право, както и осъществява ли съдът в това производство контрол върху определянето от К. на началото и края на проверявания период.
Ответникът по частна жалба К. за у. на и., п. от п. д. – [населено място], чрез своя пълномощник, заявява, че няма основание същата да бъде допусната до касационно обжалване, а разгледана по съществото й е неоснователна.
Производство по чл. 278 във връзка с чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК.
Върховният касационен съд, ГК, четвърто отделение, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира частната жалба за ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК и срещу определение, което подлежи на касационно обжалване, съгласно изричната разпоредба на чл. 23, ал. 2 от ЗОПДИППД.
Повдигнатите от частния жалбоподател първи два правни въпроси са с предвиденото от процесуалния закон значение – чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Те обуславят атакувания съдебен акт и имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, поради което обжалването следва да се допусне. При произнасяне по искането по чл. 22 от ЗОПДИППД за налагане на обезпечителни мерки проверката на съда се изчерпва единствено с установяване на визираните формални предпоставки за това. Ето защо, въпросът за контрола върху определянето от К. на срока на проверката, не обуславя решаващите изводи на съда по предмета на този спор.
По горните въпроси Върховният касационен съд, в настоящия си състав, намира, че общите правила за обезпечение на иска допускат налагането на обезпечителни мерки и върху имущество, по отношение на което не може да се насочи принудително изпълнение. Провеждането обаче на изпълнителен процес върху несеквестируемо право е недопустимо и нормите, които уреждат несеквестируемостта, са императивни. Разпоредбата на чл. 444, т. 7 от ГПК изрично не допуска насочване на изпълнение върху единствено жилище на длъжника и неговото семейство. Касае се за „несеквестируемостта на жилището на длъжника” като институт на принудителното съдебно изпълнение, която е противопоставима на взискател с парично вземане. Това не е така по отношение на държавата в хипотезите по чл. 3, ал. 1 във вр. чл. 4 от ЗОПДИППД. В този контекст ограничението в обхвата на обезпечителните мерки върху имущество, предмет на отнемане по реда на ЗОПДИППД, установено в чл.23, ал. 7 от закона, не намира приложение. Не съществува пречка за провеждане на обезпечително производство и налагане на обезпечителни мерки върху такова имущество след като на този етап не стои проблема за удовлетворяване интереса на взискателя (държавата) чрез насочване на принудително изпълнение върху него. Затова е допустимо несеквестируемото право да бъде предмет на обезпечителни мерки по ЗОПДИППД и да се иска отнемането му, за разлика от етапа на пристъпване към удовлетворяване интереса на взискателя чрез насочване на принудително изпълнение върху такова имущество. Още повече, че в случая Държавата би имала (при успешното провеждане на иска по чл. 28 от ЗОПДИППД) непарично притезание срещу длъжника, което, реализирано в изпълнителния процес, на още по – голямо основание изключва допустимостта на принудителното изпълнение върху несеквестируемото имущество, предвид установената забрана за осребряването му с оглед удовлетворяване на взискател с парично вземане.
Ето защо е допустимо да се иска отнемането на такова несеквестируемо имущество, което предпоставя и допустимост на налаганата обезпечителна мярка върху него.
Изложеното предпоставя допустимост на определението на съда по обезпечението в частта, с която е допуснато обезпечение върху такова несеквестируемо право.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С оглед на дадените по – горе отговори на поставените въпроси, правилно и в съответствие със закона се явява определението на въззивния съд в обжалваната му част. Не съществува пречка предмет на обезпечителна мярка в случая да бъде и недвижимият имот, съставляващ дворно място в [населено място], ведно с изградените в него две едноетажни масивни сгради, макар да се твърди да е единственото жилище на ответника Ж. – т. е. да се касае за несеквестируемо имущество и при наличие на друг жилищен имот – апартамент № 61 в [населено място], [улица], ет. 13, също предмет на обезпечителна мярка по този закон.
В обобщение, въззивното определение в обжалваната му част е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 01.08.2011 г., по ч. гр. д. № 422/2011 г. на Варненски апелативен съд, в ЧАСТТА, в която е потвърдено определението от 11.03.2011 г. по гр. д. № 442/2011 г. на Варненски окръжен съд в частта, с която е допуснато обезпечение, по висящия процес, на предявеният от К. за у. на и., п. от п. д. срещу В. З. Ж., В. С. Н. и Т. У. иск по чл. 28 от ЗОПДИППД за отнемане на имущество на обща стойност 1 297 688. 87 лв., чрез налагане на обезпечителна мярка ВЪЗБРАНА на два недвижими имота.
ОСТАВЯ В СИЛА определението от 01.08.2011 г., по ч. гр. д. № 422/2011 г. на Варненски апелативен съд, в обжалваната му част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.