О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 440
София, 21.06.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, в закрито заседание на 18.06.2013 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 2530/2013 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1, във вр. с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на Н. А. В. от [населено място] против определение № 1869/21.11.2012 год., по в.ч.гр. д. № 1428/2012 год. на Пловдивския апелативен съд, в частта, с която е оставена без разглеждане частната и жалба с вх.№ 17629/ 02.07.2012 год. срещу определение № 1696/ 30.05.2012 год., по в.гр.д.№ 1296/2012 год. на Пловдивския окръжен съд.
Частният жалбоподател въвежда оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за допуснато нарушение на материалния закон и на съществените съдопроизводствени правила, поради което иска отмяната му и връщане на делото на въззивния съд за произнасяне по същество на подадената частна жалба.
Ответната по частната жалба страна [фирма], [населено място] е възразила по допустимостта и алтернативно по нейната основателност в срока по чл. 276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното определение състав на Пловдивския апелативен съд за първи път се е произнесъл по допустимостта на подадената от настоящия частен жалбоподател частна жалба срещу постановено от Пловдивския окръжен съд по реда на чл. 435, във вр. с чл.436, ал.1 и ал.4 ГПК определение. Следователно на осн. чл.274, ал.2, пр.1, във вр. с ал.1,т.1 ГПК определението на въззивния съд, предмет на настоящата частна жалба, подлежи на обжалване пред тричленен състав на ВКС по реда на чл.274, ал.2, изр.1 ГПК и не попада в обсега на приложното поле на чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3 ГПК, на което частният жалбоподател се позовава.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалвания съдебен акт съставът на Пловдивския апелативен съд е приел, че макар и присъединен взискател по изпълнителното дело по см. на чл.456, ал.2 ГПК по отношение на длъжника Ч. Т. К., в полза на В., като частен жалбоподател не е възникнало процесуално потестативно правомощие на жалба, поради отсъствие на правен интерес. Изложени са съображения, че първоинстанционният съдебен акт на ПОС, с който е оставена без разглеждане, като просрочена, жалбата на друг присъединен взискател по изп.д.№ 1279/2011 год. – [фирма], подадена срещу отказа на ЧСИ П. И. с рег.№ 821 на КЧСИ и с район на действие ПОС, да допусне това търговско дружество до участие като наддавач в проведената на 28. 07.2011 год. публична продан на недвижим имот, поради невнесен задатък, както и против отказа за конституирането му, като взискател по отношение на третото задължено лице – ипотекарен длъжник [фирма] засяга процесуалните права само на този присъединен в изпълнителното дело взискател, поради което то не поражда неизгодни за настоящия частен жалбоподател правни последици, а това само по себе си изключва наличието на правен интерес за последния – абсолютна процесуална предпоставка от категорията на положителните, за наличието на която съдът следи служебно.
Определението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Правото на обжалване предпоставя интерес от обжалването, какъвто в разглеждания случай отсъства за частния жалбоподател В..
Първоинстанционният съдебен акт на ПОС по ч.гр.д.№ 1296/2012 год., с който е оставена без разглеждане, като недопустима жалбата на взискателя по изп.д.№ 1279/2011 год. – [фирма] срещу определени като незаконосъобразни откази на ЧСИ П. И. с рег.№ 821 на КЧСИ , относими към процесуалното качеството на търговското дружество и допускането му до участие като наддавач в обявената за нестанала публична продан по съображения, че същата е просрочена не води до неизгодни за настоящия частен жалбоподател В. правни последици, нито правни невъзможна или затруднява защитата на последната срещу евентуално незаконосъобразните действия на ЧСИ, които биха могли да засегнат нейни права в изпълнителното производство.
Следователно правилно въззивният съд е счел, че в случая липсва една от абсолютните положителни процесуални предпоставка за упражняване правото на жалба – наличие на правен интерес от търсената правна защита, което е достатъчно, за да обуслови и недопустимост на подадената от жалбоподателя В. частна жалба.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че пред настоящата инстанция жалбоподателят въобще и не е изложил доводи във вр. с наличието на правен интерес от предприетото от негова страна обжалване на първоинстанционното определение на ПОС, а е обсъждал единствено обосноваността на извода на въззивния съд относно приетата недопустимост на частната жалба на А. СТРОЙ” Е. с вх.№ 412/2012 год. срещу действията на ЧСИ П. И. с рег.№ 821 на КЧСИ и то без да съобрази обстоятелството, че въззивната инстанция не е споделила извода на първоинстанционния съд за просрочието и, а е изложила съвсем различни правни съждения
Ответната по частната жалба страна не е претендирала деловодни разноски за настоящето производство, поради което при този изход на делото касационната инстанция не дължи произнасяне по отговорността за същите- арг. от чл.78, ал.3 ГПК.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1869/21.11.2012 год., по в.ч.гр. д. № 1428/2012 год. на Пловдивския апелативен съд, в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба на Н. А. В. от [населено място] с вх.№ 17629/ 02.07.2012 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: