1
Р Е Ш Е Н И Е
№94
гр.София, 28 февруари 2011 г.
в името на народа
Върховният касационен съд трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на осми февруари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Ангелов
Кети Маркова
ЧЛЕНОВЕ:
Севдалин Мавров
с участието на прокурора Мария Михайлова
и при секретаря Лилия Гаврилова,
разгледа докладваното от съдията Борислав Ангелов
наказателно дело № 43/2011 година.
Производството е образувано по жалбата на подсъдимата А. П. Н. против решение № 455 от 10.12.2010 год. по внохд № 754/2010 год. на Софийски апелативен съд.
В жалбата изготвена от адв.С. основното възражение е за явна несправедливост на наложеното наказание.Осъдена е по недоказано обвинение, а с оглед изключителното малката стойност на наркотичното вещество и ниската обществена опасност на деянието се иска наказанието да бъде пробация или глоба.Подсъдимата не е присъствала на разпита на св.Д. пред съдия, за да задава въпроси.Присъдата се основава само на показанията на двама полицейски служители., което според защитата е недопустимо.В съдебно заседание договорният защитник-адв.Т. поддържа жалбата с искане да се отмени решението и делото се върне за ново разглеждане.
Прокурорът даде заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила.
ВКС на РБ, за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда № 303 от 10.12.2010 год. по нохд № 2287/2010 год., Софийски градски съд е признал подсъдимата А. П. Н. за виновна в това, че 09.02.2010 год. в[населено място], без надлежно разрешение разпространила високорисково наркотично вещество, поради което и на основание чл.354а, ал.1, пр.5 НК и при условията на чл.55 ал.1, т.1 НК е осъдена на три месеца лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от три години и глоба в размер на 2 500.00 лв.
С обжалваното решение присъдата е потвърдена.
Върховният касационен съд като обсъди доводите на страните и извърши проверка на решението в пределите на чл.347 ал.1 НПК намира, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Въззивната инстанция за да потвърди присъдата относно авторството на деянието и вината на подсъдимата Н. е приела, че изводите на първата инстанция в тази насока са обосновани и законосъобразни, направени при точно спазване правилата по НПК за събиране и проверка на доказателствата, след внимателният им анализ и преценка, като са изложени съображения кои доказателства се възприемат за достоверни и кои не.В мотивите на решението са изложени собствени съображения за приетите фактически констатации и доказателствените източници които ги подкрепят, както и за правните изводи направени от тях.Основателно са кредитирани показанията на св.Д., дадени пред съдия и приобщени по реда на 281 ал.1, т.1 НПК, в които подробно обяснява начина на уреждане и срещата с подсъдимата и продаденото от нея наркотично вещество за сумата от 20.00 лв.Те напълно се подкрепят от показанията на полицейските служители, които установяват срещата между двамата, размяната на наркотичното вещество и парите.След задържането им, св.Д. го предал на дознателя с протокол за доброволно предаване.Изяснено е количеството и характера на високорисково наркотично вещество.При установените факти материалния закон е приложен правилно, тъй като са осъществени всички обективни и субективни признаци на изпълнителното деяние „разпространение” на високорисково наркотично вещество от страна на подсъдимата.
Не е допуснато и твърдяното жалбата нарушение на чл.223 ал.2 НПК-органа на досъдебното производство да осигури възможност на обвиняемия и неговия защитник да участват при разпита на св.Д. пред съдия, след като преди това Н. не е привлечена и не е придобила това качеството.
Липсва и явната несправедливост на наложеното наказание, което не е свързано с позоваване на смекчаващи обстоятелства, които съдът не е отчел.Установените и налични факти индивидуализиращи отговорността на подсъдимата Н. са съобразени и правилно оценени от съдилищата по същество в мотивите на присъдата и решението.При тези данни наказанието правилно е определено при условията на чл.55 ал.1, т.1 НК, при наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.Именно ниската стойност на наркотичното вещество и ниската степен обществена опасност на подсъдимата са дали основание за налагане на наказание, значително под предвидения закона минимум, в най-нисък размер за наказанието лишаване от свобода, с приложение института на условното осъждане.Закона не позволява определяне на друго по-леко по вид наказание, както се иска в жалбата.С това наказание могат да бъдат изпълнени целите на специалната и генерална превенция визирани в чл.36 НК.
По тези съображения и на основание чл.354 ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на ІІІ н.о.,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 455 от 10.12.2010 год. постановено по внохд № 754 по описа за 2010 год. на Софийски апелативен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
: