Р Е Ш Е Н И Е
№ 608
София, 17 януари 2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вероника Имова
ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева
Севдалин Мавров
при секретар Л. Гаврилова
и с участието на прокурор от ВКП – Николай Любенов
изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева
наказателно дело № 2554/2011 г.
Касационното производство е образувано по жалба на адвокат В. Г. от Ловешки АК, като служебен защитник на подсъдимия А. М., срещу въззивно решение № 185/14.07.2011 година постановено по в н о х д № 150/2011 година по описа на Апелативен съд – Велико Търново.
В искането са въведени всички касационни основания по чл. 348 ал. 1, т. 1-3 от НПК. По първото основание, за допуснато нарушение на материалния закон, се твърди, че съдът неправилно е приложил чл. 115 от НК, вместо алтернативно изброени три по-леко наказуеми състави за убийство – чл. 124, 118 и 119 от НК.
Възраженията по второто основание, за допуснато съществено процесуално нарушение, могат до се обобщят като такива в подкрепа на твърдението за пороци при изграждане на вътрешното убеждение у въззивния съд, постановил атакуваното решение. По-конкретно се възразява срещу анализа или липсата на такъв на показанията на св. Б. А., С. А. и Т. М., както и тези на св. А. Д., Н.Т. и Б. Б.. Оспорват се изводите на съда за липса на нападение спрямо подсъдимия, за да се обсъжда тезата за приложение института на неизбежната отбрана. Поддържа се алтернативно, ако не се приеме наличие на неизбежна отбрана да се приложи закон за по-леко наказуемо престъпление поради действие на подсъдимия в състояние на афект, предизвикан от пострадалия.
По третото основание за явна несправедливост на наказанието е направено искане за значителното му намаляване, като се отчетат доказателствата за условията, при които подсъдимият се е намесил в сбиване, с цел да разтърве двете страни в побоя.
Пред касационната инстанция подсъдимият М. се явява лично и се представлява от служебно назначен защитник В. Г. от Ловешкия АК. Той поддържа касационната жалба по всички посочени в нея основания и доводи в подкрепата им. На искането за преквалифициране на деянието в по-леко, се прави и такова, във всички случаи да се намали наказанието лишаване от свобода.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Позовава се на това, че всички доводи на защита изложени пред ВКС са обсъдени от предходната инстанция, съобразно правилата на чл. 339 ал. 2 от НПК.
В последната си дума, подсъдимият М., поддържа тезата си за самоотбрана в инкриминирания инцидент и прави искане за намаляване на наказанието, тъй като е на 23 години.
Гражданските ищци и частни обвинители А. Т. и А. П. не се явяват, редовно призовани. Представлява ги повереникът им – адвокат В. М. от Ловешкия АК. Пледира за оставяне на жалбата без уважение, а обжалваното решение в сила.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, за да се произнесе, съобрази следното:
Жалбата е неоснователна.
Процесуалната история на делото в съдебната му фаза е следната:
С присъда № 23/13.09.2010 година по н о х д № 426/2010 година, подсъдимият е признат за виновен в това, че на 16.12.2009 година в гр.Ловеч, умишлено е умъртвил Д. Т. – прест. по чл. 115 от НК. Наложено му е наказание 15 години лишаване от свобода, което да се изтърпи при строг първоначален режим в затворническо общежитие от закрит тип.
Осъден е да заплати обезщетение на пострадалите от престъплението в размер на 80 000 лева за причинените неимуществени вреди и 500 лева – имуществени, ведно със законната лихва от деня на деликта.
Осъден е да заплати разноските по делото и съответната държавна такса.
Съдът се е разпоредил с веществените доказателства.
По жалба на подсъдимия и защитата му, Великотърновския апелативен съд, като въззивна инстанция, изменил тази присъда, като преквалифицирал деянието в такова по чл. 119 от НК и намалил наказанието на две години и шест месеца, както и първоначалния режим на общ, а затворническото общежитие на такова от открит тип.
Намалил и размера на присъдените обезщетения – съответно за неимуществени вреди на 40 000 лева и за имуществените на 250 лева. В останалата част потвърдил цитираната първоинстанционна присъда.
По протест на прокурора от ВТАПр и жалба на частните обвинители и граждански ищци, касационната инстанция с решение № 197/5.05.2011 година по н д № 1351/2011 година на І н о, отменил това решение и върнал делото за ново разглеждане, поради констатирани съществени процесуални нарушение и с указания за отстраняване им при новото разглеждане, а именно – а/ приложение на чл. 281 ал. 1, т. 1 от НПК по отношение показанията на свид. А. Т. и Н. Т., както и по отношения обясненията на подсъдимия, дадени на досъдебното производство пред съдия, относно спорното поведение на пострадалия, подсъдимия и това на св. А. Т.; б/ разпит на свидетеля – очевидец В. К. и на св. А. И.. Дадени са конкретни насоки за изясняване на въпросите свързани с обстоятелството имало ли е борба между подсъдимия и пострадалия, някой предоставил ли е нож на подсъдимия с конкретни напътствия, в кой момент и с какво подсъдимият е бил ударен в главата, по какви причини пострадалият се е приближил до борещите се за брадвата.
При новото разглеждане е постановено въззивното решение, предмет на настоящия касационен контрол, с което присъдата на първата инстанция е изменена, като наказанието е намалено на дванадесет години лишаване от свобода. В останалата част, включително гражданско-правната присъдата е потвърдена.
При проверката по делото, за настоящата инстанция се поражда задължението да провери и обсъди, освен възраженията на защитата описани в жалбата и поддържани в съдебно заседание, така и, с оглед задължителния характер на указанията на касационната инстанция, да упражни контрол за изпълнението им от новия състав при новото разглеждане на делото.
От фактическа страна въззивният приел, че в деня преди инкриминирания инцидент, на 15.12.2009 година, в сградата на районния съд в гр.Ловеч, възникнала разпра между подсъдимия А. М., пострадалия Д. Т. и баща му А. Т.. На другия ден непосредствено преди извършване на инкриминираното деяние, бащата на пострадалия – св. А. Т. минал покрай двора на подсъдимия и по повод припомняне от негова страна на инцидента в съда, подсъдимият му заявил да се маха, за да не му „махне рамото”. В този момент подсъдимият бил с брадва, тъй като цепел дърва. Той тръгнал с брадвата към А. Т., последният взел едно дълга дърво и при срещата им подсъдимият замахнал с брадвата и счупил дървото. Тъй като А. бил с вдигнати ръце, удара на брадвата попаднал в тялото му – лявата предмишница, той получил нараняване и потекла кръв. Между двамата последвала схватка за бардвата и въпреки опитите на св. Т. А. да ги разтърве не успял. В момента в който на мястото на схватката пристигнал пострадалия Д. Т. /син на А./с думите към подсъдимия – „П. баща ми, че си го убил” се хвърлил между двамата, за да спаси баща си. В този момент подсъдимият извадил ножа си и нанесъл с него удар на пострадалия Д. Т. в областта на лявата слабинна гънка в горната част на лявото бедро. От проникването на ножа последвало срязване на вена и артерия и остра кръвозагуба, от което Т. починал на път за болнично заведение.
В изпълнение указанията на ВКС, пред въззивния съд е проведен разпит на св. А. И., Т. А., Б. Б. и Н. Т.. На основание чл. 281 ал. 3, т. 3 от НПК са били прочетени показанията на св. В. К., дадени на досъдебното производство, пред съдия. С изброените процесуални действия са изпълнени указанията на касационната инстанция.
При проверката по делото се установи, че при новото разглеждане на делото, съдът е подложил на внимателен анализ свидетелските показания на очерталите се две групи, като е отчел и спецификата на манталитета и изказа на тези свидетели, малкия им капацитет от думи и изрази, както и емоционалната им обвързаност с участниците в инцидента. Въпреки посочените обективни трудности свързани с разкриване на истината, новият въззивен състав е успял да диференцира гласните доказателства. Съпоставил ги е с писмените такива и свидетелските показания на незаинтересованите свидетели и експертните заключения, по правилата на чл. 305 ал. 3 от НПК, като е изложил убедителни и обосновани мотиви защо приема едни от тях, а други отхвърля. Така проверяваният съд е дал отговор на всички неизяснени въпроси при предходните разглеждания на делото, свързани с предмета на доказване – извършено ли е престъплението и участието на обвиняемия в него, както и характера и размера на вредите, причинени от деянието. Даден е отговор и на възраженията на защитата на подсъдимия, относно правната квалификация на деянието. Законосъобразно е отхвърлена тази за необходимост от приложение института на неизбежната отбрана. От показанията на всички свидетели става ясно, че именно подсъдимият е бил с брадва в началото на инцидента и след намесата на пострадалия в защита на баща си, той е получил пробождане от нож, от страна на подсъдимия, който е бил предварително запасан на кръста му. Подсъдимият не се е отбранявал, тъй като спрямо него не е имало нападение, а тъкмо обратното – опит от страна на пострадалия да предотврати нападението на подсъдимия по отношение на ранения му баща. Съдът внимателно е изследвал доказателствата и преди всички механизма на причиненото пробождане с ножа, установено по експертен път, за да отговори на въпросите свързани със субективната страна на деянието, с оглед възраженията на защитата за наличие на непредпазливост по смисъла на чл. 124 НК. Така е установено, че подсъдимият е замахнал с ножа към корема на пострадалия от ляво на дясно и почти хоризонтално, което кореспондира и с неговите обяснения: „…ударих Д. с нож в корема….замахнах към корема му и така стана белята.”/вж.л. 70 и 71 от съобразителната част на въззивното решение./ От тези обективно установени обстоятелства, съдът е извел наличието на евентуален умисъл в поведението му, „тъй като А. М. не е лишен от годност да съзнава, че областта на корема е жизнено важна част от човешкото тяло и прободна рана с нож в нея може да доведе до смъртен резултат”. Не може да се измени посочения извод относно формата на вината, въпреки, че удара не е попаднал в коремната кухина, а по-надолу в слабинната гънка на пострадалия, тъй като на увреденото място се намират кръвоносни съдове, чието пробождане е довело до обилна и смъртоносна кръвозагуба. Съдът е достигнал до този извод след изследване хронологията на сбиването и поведението на участниците в него, като е отчел внезапността на ситуацията-„предвид конфликтната ситуация, внезапната намеса на пострадалия и краткото време за реакция на М.” и правилно е приел, че при тези данни не може да се изведе наличие на пряк умисъл. М. обаче е допускал, че при използването на нож с характеристика / 20 см. дължина на острието/ и силата на удара /раневият канал е 12 см/, както и насоката му към жизнено важен орган, може да причини смъртта на пострадалия Д. Т..
Поради изложеното до тук, настоящият касационен състав намира, че приетата от предходната инстанция правна квалификация на деянието извършено от подсъдимия М., е законосъобразна. Извършеното е престъпление по чл. 115 от НК. Не е налице касационното основание за изменение на въззивното решение, чрез преквалифициране на деянието като по-леко наказуемо.
Решението на въззивната инстанция, с което е отхвърлена тезата на защитата за преквалифициране на деянието, като по-леко наказуемо при условията на алтернативност – чл. 119 или чл. 124 ал. 2 от НК, е взето при спазване на процесуалните изисквания за формиране на вътрешното съдийско убеждение. Поради това настоящата инстанция намира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения от решаващия съд и няма касационно основание за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. След изпълнение от последния въззивен състав на задължителните указания на касационния съд, всъщност е осигурена в пълен обем доказателствената обезпеченост за пълно, всестранно и обективно вземане на решение, относно авторството на деянието и вината на подсъдимия. Затова няма правно основание за касационна отмяна на обжалваното решение.
По отношение на искането за намаляване на наказанието:
ВКС намира наложеното наказание за справедливо и законосъобразно. Предходната инстанция е изследвала възраженията и исканията на защитата в този посока и правилно е преценила като смекчаващо отговорността обстоятелство, младата възраст на подсъдимия – към момента на деянието той е бил на 20 години. Отчетена е особената емоционална наситеност в отношенията между подсъдимия и пострадалия в предхождащите с 24 часа събития между двете групи враждуващи страни. Тези обстоятелства правилно са дали основание на проверявания съд да намали размера на наказанието близо до предвидения минимум от десет години лишаване от свобода за престъплението по чл. 115 от НК, а именно на дванадесет години. То съответства на обществената опасност на деянието и дееца.
По принцип, за касационната инстанция може да се породи задължение за изменение на наказанието, само при наличие на касационното основание – явна несправедливост на наложеното наказание. То е явно несправедливо, когато очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и на целите на чл. 36 от НК. Настоящия състав на ВКС намира, че наложеното наказание на подсъдимия А. М. не е в очевидно несъответствие с посочените параметри, предвидени в закона при индивидуализацията на наказанието. Ето защо то е справедливо, поради което искането за намаляване на размера на наказанието лишаване от свобода, следва да се остави без уважение.
Водим от горното, на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 185/14.07.2011 година постановено по в н о х д № 150/2011 година по описа на Апелативен съд – Велико Търново.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: