Р Е Ш Е Н И Е
№ 33
гр. София, 07 февруари 2013 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА и на прокурора от ВКП А. ЛАКОВ, изслуша докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 2151/2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано на основание касационна жалба от защитата на подсъдимия А. Р. Н. , адвокат – Й. Д. от АК, гр.Варна срещу въззивно решение №121 от 24.10.2012 год., постановено по внохд№228/2012 год. на Апелативен съд гр.Варна.
В жалбата се посочват всички касационни основания по чл. 348, ал. 1,т.т.1,2 и 3 НПК. Претендира се допуснато съществено процесуално нарушение, състоящо се в това, че първостепенният съд не е разяснил правата на свид. Ц. като лице, пострадало от описаното в обвинителния акт престъпление. След изменението на обвинението срещу подсъдимвите Н. и Х., направено от прокурора в хода на първоистанционното съдебно следствие, от престъпление по чл. 198, ал.1 НК, в престъпление по чл. 213а, ал.2 НК, първостепенният съд не е дал указания на пострадалия Ц. за възможността да се конституира като страна – частен обвинител и граждански ищец. Не са обсъдени всички доказателствени източници за установяване обстоятелствата от предмета на доказване. Констатациите за извършеното деяние от подс.Н. спрямо свид. С. М. Али, с цел той да се разпореди с поисканата от подсъдимия парична сума, са направени въз основа на едностранен анализ на доказателствата. В събраните доказателства липсват данни за осъществена заплаха с насилие над личността на пострадалия А. от страна на подс.Н., с цел той да се разпореди с поисканата парична сума. Не е отговорено на доводите на защитата за междуличностен конфликт, изключващ употребата на принуда от страна на подс.Н.. Не е даден отговор на доводите на защитата за липсата на данни за участието на подс.Н. в побоя над свид.А. с причинена лека телесна повреда, в който е участвал само подс.Х. . За нарушение на закона се изтъкват неправилни изводи за общност на умисъла у подсъдимите Н. и Х. при извършване на деянието по чл. 213а, ал. 2 НК. Защитата сочи наличие на ексцес на умисъла на подс.Х. при причиняването на телесна повреда на пострадалия. Иска се оправдаване на подс.Н. по повдигнатото обвинение. За явна несправедливост на наказанието се изтъква подценяване на смекчаващите вината на подс.Н. обстоятелства и на данните за личността на пострадалия свид.А., който преживява само чрез престъпната си дейност.
В жалбата алтернативно се правят следните искания, основани на чл. 354, ал. 1,т.т.2,3,4 НПК – отмяна на решението с връщане делото за ново разглеждане или оправдаване по обвинението, или намаляване на наложеното наказание.
В съдебното заседание пред ВКС подсъдимият се явява лично и със защитата адвокат Д., и поддържат жалбата с исканията в нея.
Подсъдимият Х. е депозирал писмено становище за неоснователност на жалбата на подс.Н..
В последната си дума подс.Н. моли съда да намали размера на наложеното му наказание.
Прокурорът от ВКП намира жалбата за неоснователна.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ПРОВЕРИ ДАННИТЕ ПО ДЕЛОТО, СЪОБРАЗИ ДОВОДИТЕ В ЖАЛБАТА, СТАНОВИЩАТА И ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ И В ПРЕДЕЛИТЕ НА ПРОВЕРКА И ПРАВОМОЩИЯТА СИ, ПРИЕ СЛЕДНОТО:
Жалбата е неоснователна, тъй като не са допуснати основания за касационна отмяна или за изменяване на въззивното решение.
С решение №121 от 24.10.2012 год. по внохд№228/2012 год. на Апелативен съд гр.Варна, образувано по въззивна жалба от защитата на подс.Н., е потвърдена присъда № 72 , постановена на 05.07.2012 год. по НОХД № 535/2012 год. на Варненския окръжен съд. С присъдата А. Р. Н. е признат за виновен, че в съучастие с подс.Х. като извършители, с цел да принуди С. М. А. да се разпореди с вещ – да предаде сумата от 2 000 лева , го е заплашил с насилие и деянието е придружено с причиняване на леки телесни повреди, отнемане на имущество на обща стойност 543,09 лв. и е извършено от две лица, поради което и на основание чл. 213а, ал. 2, т.2,3 и 4 НК и чл. 54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца, което наказание да изтърпи в затвор, при „строг” режим и на глоба в размер на 3 000 лв.
На основание чл.68, ал.1 от НК е постановено да изтърпи и отложеното за изпълнение наказание – лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца по НОХД № 1304/2008 год. на ВОС. Със същата присъда е признат за виновен за същото деяние и подс.А. О. Х. , който на основание чл.213а, ал.3, т.7, вр. ал.2, т. 2, 3 и 4 от НК и вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, което да изтърпи в затвор, при „строг” режим. И на двамата подсъдими е зачетено предварителното задържане. Осъдени са да заплатят направените разноски по делото.
При извършената проверка ВКС намира, че решението на въззивната инстанция не съдържа допуснати касационни основания. Твърдяното „неразясняване” на правата на свидетеля свид.И. Ц., чиято вещ – пръстен, е бил предмет на отнемане наред с други вещи от владението на пострадалия свид.С. Али, се отнася до пострадалото лице и не води до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия и на неговия защитник, защитими с упражняване правото на касационна жалба ( по арг. от чл. 349, ал. 1 и ал. 3 НПК ). Изтъкнатото ограничаване права е извън обсега на правото на защита на подсъдимия и не е предмет на касационна проверка в настоящото производство, инициирано само по жалба от защитника на подсъдимия. От съдържанието на съдебния протокол от 05.07.2012 год. по нохд№535/12 год. на Окръжен съд гр.Варна става ясно, че първостепенният съд е изпълнил задължението си съгл. чл. 287, ал. 3 НПК като е дал възможност на страните да изразят становище по изменението на обвинението, направено от прокурора и да организират защитата си по новото обвинение. Изменението на обвинението е в правната квалификация на описаното в обвинителния акт деяние, без промяна на фактическите обстоятелства на деянието, поради което дадените указания от съда в „Подготвителните действия за разглеждането на делото в съдебно заседание”, се отнасят и за правата на пострадалите от престъплението / спр. л.17 от нохд№535/12 г. на ВОС/.
Въззивната инстанция е изпълнила задълженията си по чл. 339, ал. 2 НПК и е аргументирала основанията въз основа на които е приела за неоснователни доводите, изложени в подкрепа на въззивната жалба.
При формиране на вътрешното си убеждение е направила свой собствен анализ на доказателствените източници с цялостната им проверка и оценка, както изискват чл. 13, чл. 14 и чл. 107 НПК. Констатациите за деянието, авторството на деянието, вината и стоящата извън нея субективна цел, са направени въз основа на кредитираните показания на пострадалия С. А., потвърдени от данните в показанията на свидетелите В. Х., Р. Ж. – приобщени по реда на чл.281,ал.5,вр.ал.1,т.5 НПК, К. К. – приобщени по реда на чл. 281,ал. 5,вр. ал. 1,т. 5 НПК, на свид.И. Ц., обясненията на подсъдимите Х. и Н. , в частта им, в която си кореспондират с тези гласни и писмени доказателствени средства. За установяване на цялостната фактология от предмета на доказване са обсъдени и данните от протокол за претърсване и изземване от 13.08.2011 г., заключението на СМЕ /№ 111-47/11 г. за освидетелстване на подс.Н. и заключението на СМЕ №ІІІ-48/11 за освидетелстване на уврежданията на свид.А. От съвкупния анализ на тези доказателствени източници е установено, че подс.Н. и подс.Х. са участвали заедно в изпълнителното деяние. Заплахата за употребата на сила спрямо свид.А. е отправена и от двамата подсъдими като подс.Н. е инициатор и организатор на участието на подс.Х. и на свид.К. при посещението им в дома на пострадалия А, за да се сдобие принудително с исканата от свидетеля сума. Въздействието от страна на подс.Н. и подс.Х. върху психиката на пострадалия е в заплаха за физическа разправа с него, изразена чрез физическото им присъствие в дома му, заедно със свид.К., за „да уредят по мъжки” отношенията на подс.Н. със свид.А. ( спр. мотивите на решението на стр.31 ). Изводите са подкрепени с анализа на установения агресивен начин по който подсъдимите са посетили дома на пострадалия. Присъствието на подс.Н. на инкриминираната дата 05.07.2012 год. в дома на свидетеля А. е било предхождано от опит за проникване с взлом, чрез счупване на едно от стъклата на входната врата, вследствие на което е порязал ръката си ( спр.заключението на СМЕ /№ 111-47/11 г.). Съдилищата са приели от фактическа страна, че намирайки се в дома на Али подсъдимият Н. е тършувал из вещите му и е искал да получи сумата от 2 000 лева, която е било отказано да му бъде дадена от пострадалия. Установено е, че в същото време подс. Х., действали със съзнанието за преследваната от двамата подсъдими цел, е нанесъл побой на свид.А., поради отказа му да даде поисканата от подс.Н. сума. В същото време, докато подс.Х. е упражнявал принудата над пострадалия, подс.Н. е отнел процесните вещи от владението му. По делото е установено , че иззетите от дома на подс.Н. веществени доказателства ( спр. протокол за претъсване и изземване от 13.08.11 год. ) – монети от различна валута, банкнота от 2 долара, 2 бр. банкноти от по 1 долар, нож „Виск” ,принадлежат на пострадалия и са отнети от подс.Н. по начина , който той съобщава в показанията си.
Въззивната инстанция е отговорила на доводите на защитата, че поведението на подс.Н. спрямо свид.А. не е основано на произволен междуличностен конфликт, а на постигането на конкретната съставомерна цел. В решението съдът е обосновал с общността на умисъла и със специалната цел съвместното участие на подсъдимите в деянието по осъществяване на заплахата спрямо неприкосновеността на пострадалия, придружено и с деянията по причиняване на лека телесната повреда на пострадалия, и с отнемане на вещите му: монети от различна валута, банкнота от 2 долара, 2 бр. банкноти от по 1 долар, нож „Виск”,брадвичка от алуминий, кутия с монета –плакет, фенер, позлатен сребърен пръстен с малахит, ДВД плейър „Самсунг”, дистанционно устройство за телевизор, 1 бр.навигатор за лек автомобил.
Не е нарушен материалният закон. Приетите фактически обстоятелства от двете инстанции по фактите за деянието на подс.Н. са подведени правилно под признаците на чл. 213а, ал. 2, т.2, 3 и 4, вр. ал.1 НК. Установени са всички елементи от обективната и субективна страна на това деяние . ВКС не намира, че са налице основания да се приеме, че деянието, вменено във вина на подс.Н. не съставлява престъпление, поради което той да бъде оправдан. Неоснователни са доводите на защитата на подсъдимия Н., че той не е автор на изпълнителното деяние на изнудването, защото не бил отправил заплаха и не е нанесъл побой на пострадалия с цел да го принуди да се разпореди с паричната сума от 2 000 лева, а това е сторил съучастникът му. От правната теория и съдебна практика е утвърдено разбирането, че при съучастие под формата на съизвършителство ( спр. чл. 21, ал. 1 НК), при което е налице задружна дейност и общност на умисъла, дейците отговарят едновременно за извършеното деяние, независимо от отделния и различен принос на всеки от тях. Това е общо правило валидно както за престъпленията с проста конструкция, така и при тези с усложнена конструкция, каквото е инкриминираното деяние в квалифицирания състав на което по чл. 213а, ал. 2,т. 2 и т. 3,вр. ал.1 НК има поглъщане на признаците и на други две престъпления – против личността и против собствеността. Неоснователно се твърди, че е налице ексцес във вината на подс.Х. относно причиняването на лека телесна повреда на свид.А. и той трябва да отговаря сам за деянието. ВКС не споделя тези изводи. Подкрепя правилността на доводите в решението на ВАС, с които е отхвърлено като неоснователно това възражение на защитата. Независимо, че подс. Х. е участвал сам в нанасянето на удара, с който е причинена леката телесна повреда на пострадалия А., а подс.Н. по същото време сам е отнел вещите от същото местопроизшествие – дома на пострадалия А., всеки от тях е съзнавал участието на другия в общата престъпна дейност и за съвместния им принос във фактическото изпълнение както на заплахата, така и на придружаващите я деяния, подчинени общо на една цел – да принудят пострадалия да се разпореди с поисканата парична сума. Правилни са изводите, че с обективирането на заплахата от дейците, независимо от формите й, престъплението е довършено, без да е необходимо да е осъществено разпореждането на принуждаваното лице с вещта. От установените фактически данни е верен и правният извод, че в съзнанието на всеки от двамата подсъдими е формирана представата за елементите на деянието, включваща връзката между използването на формите принудата и субективния им стремеж чрез нея да мотивират заплашеният да се разпореди с процесната сума. Без правно значение за отговорността при общата умишлена престъпна дейност е кой от съизвършителите, в коя от формите на принуда и съпътстващите я деяния участва. Инстанционните съдилища законосъобразно са дали отговор и на довода на защитата, че за отговорността по чл. 213а НК е без значение дали разпореждането, в резултат на упражнената принуда, ще е по отношение на собствено имущество на принуденото лице или е собственост на трето лице, чието имущество то владее. Ето защо, фактът, че отнетият от подс.Н., при посещението в дома на свид.А.пръстен не е бил собственост на принуждаваното лице – свид.А., а на трето лице – свид. Ц., не следва да промени изводите за отговорността на подсъдимите за инкриминираното деяние .
Не е допусната явна несправедливост на наказанието, което е определено при условията на чл. 54 НК. Размерът справедливо отразява завишената степен на обществена опасност на деянието и дееца като са отчетени в пълна степен и обем смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, които са в превес над отегчаващите. Съобразени са младата възраст и възстановяването на отнетите вещи. Фактът , че пострадалият е осъждано лице, няма отношение към тежестта на извършеното деяние, тъй като при нарушаването на конституционно признаците му права, всеки гражданин законосъобразно и равнопоставено следва да се ползва със защитата им, предвидена в закона. Тежестта на деянието е завишена. За този извод допринасят данните за броя на квалифициращите признаци, при които съвкупно е извършено и съдебното минало на подс.Н.. Ето защо е неоснователно последващо снизхождение чрез намаляване на отмерената в рамките на закона санкция, индивидуализирана в пределите на справедливо отчетено съотношение между формиращите вината обстоятелства.
Воден от тези мотиви ,съставът на ВКС , ІІІ н.о. съгласно чл. 354, ал. 1,т. 1 НПК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №121/ от 24.10.2012 год., постановено по внохд№228/2012 год. на Апелативен съд гр.Варна.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :