О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 110
София, 26.02.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 04.02.2014 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 2319 /2013 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ТД [фирма], [населено място], Шуменска област против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 220 от 29.01.2013 год., по т.д.№ 1732/2012 год., с което е потвърдено първоинстанционното решение на Софийски градски съд № 142 от 25.01.2012 год., по т.д.№ 1493/2010 год. за отхвърляне на предявените от касатора, като ищец, срещу ЗК [фирма], гр.София обективно кумулативно съединени искове: по чл.208, ал.1 КЗ за сумата 105 400 лв. – застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 09009560003 от 23.04.2009 год. за настъпило на 24,25 и 27.04.2009 год. застрахователно събитие – унищожаване поради осланяване на земеделски култури и по чл.86, ал.1 ЗЗД, за сумата 12 052.22 лв. – обезщетение за забава.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила и на материалния закон – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Основно касаторът възразява срещу законосъобразността на извода на въззивния съд, че сключеният между страните застрахователен договор не е породил целените с него правни последици, поради неплатена към датата на настъпилото застрахователно събитие, застрахователна премия, позовавайки се на безспорно извършеното към релевантния за спора момент плащане на същата на застрахователния брокер.
В инкорпорирано в касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по отношение на определените за значими за крайния изход на делото въпроси на материалното право: 1.” Следва ли да се счита за доказано, че първата вноска от разсрочена застрахователна премия е платена при сключване на договора за застраховка, при положение в самия договор не е уговорено друго и сключването му не е оспорено?”; 2. „Представлява ли изявлението, че първата вноска от застрахователната премия е платена в брой, материализирано „в сметка за първа разсрочена вноска”, издадена и подписана от застрахователя и съставляваща неразделна част от застрахователната полица, разписка за платена застрахователна премия?” и 3. „Когато застрахован заплати застрахователна премия в брой на застрахователен брокер, с чието посредничество е сключена дадена застраховка, смята ли се, че премията е платена на застрахователя?”.
Като израз на визираното противоречие със задължителната практика на ВКС по първия от формулираните материалноправни въпроси е посочено решение на І т.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 и сл. ГПК с № 144 от 11.11.2010 год., по т.д.№ 1083/2009 год.. Поддържаното селективно основание по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК по отношение на останалите въпроси на материалното право е аргументирано с различно възприетото разрешение в решение на СГС от 01.07.2011 год., по гр.д.№ 9829/2010 год., като според кастора, третият от формулираните въпроси се явява и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Позовавайки се на допуснати от въззивния съд нарушение на процесуалния закон, касаторът твърди, че в противоречие със задължителната практика на касационната инстанция е и даденото в обжалвания съдебен акт разрешение на релевантните за изхода на делото въпроси на процесуалното право: 1. „Какви са последиците за ищеца от недаване на указания за кои от твърдяните факти и обстоятелства не сочи доказателства? Преклудирано ли е в този случай правото му да иска събиране на нови доказателства в производството пред въззивната инстанция и недопускането на нови доказателства от въззивния съд съставлява ли процесуално нарушение?; 2. „Ограничен ли е въззивният съд при произнасяне по правилността на фактическите и правни констатации от въведените във въззивната жалба основания?; 3. „ Може ли съдът да признае, или отрече претендирани права, без са обсъди в мотивите си доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност за всички правнорелевантни факти?; 4.”Може ли съдът да обоснове фактическите си и правни изводи на изрично изключени от делото доказателства, предвид относимостта им към спора, предмет на друго гражданско дело?”; 5.”Когато по делото не е изслушана съдебно- счетоводна експертиза, която да е констатирала дали е водено редовно счетоводството на търговец – застраховател, може ли да се приеме, за доказано, че датата, на която е отразено в счетоводните книги дадено плащане, е именно датата, на която то е извършено?” и 6.”Когато докладчик по делото във въззивната инстанция е съдия, участвал в решаването на същото дело на първа инстанция, налице ли е основанието по чл.22, ал.1, т.5 ГПК и следва ли този съдия сам да се отзове?”.
Въведеното противоречие по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК е обосновано: по първия от поставените процесуално правни въпроси с постановени по реда на чл.290 и сл. ГПК решения на ВКС: № 549 от 29.10.2010 год., по гр.д.№ 56/2010 год. на ІV г.о. и № 389 от 18.10.2011 год., по гр.д.№ 1672/2010 год. на ІV г.о., по втория – с решения на ВКС: № 361 от 26. 05.2010 год., по гр.д.№ 1471/2009 год. на ІV г.о., № 176 от 08.06.2011 год., по гр.д.№ 1281/2010 год. на ІІІ г.о. и № 290 от 22.06.2010 год., по гр.д.№ 759/2009 год. на ІV г.о., по третия – с решения на ВКС: 536 от 19.12.2012 год., по гр.д.№ 89/2012 год. на ІV г.о. и № 239 от 14.11.2012 год., по гр.д.№ 1207/2011 год. на ІІ г.о., а по четвъртия – № 174 от 29. 04. 2011 год., по гр.д.№ 640/2010 год. на ІV г.о.. По отношение на последния от горепосочените въпроси на процесуалното право, касаторът счита за приложимо селективното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като според последния, производството по делото пред всяка една инстанция протича през две фази – събиране на доказателства и постановяване на решение.
Ответната по касационната жалба страна не е заявила становище в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване, поради следното:
За да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от ТД [фирма] срещу ЗК [фирма] иск с правно основание чл.208, ал.1 КЗ за сумата 105 400 лв., представляваща застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 09009560003 от 23.04.2009 год. за претърпяни от ищеца имуществени вреди в резултат на настъпило на 24, 25 и 27.04.2009 год. застрахователно събитие – унищожаване ,поради осланяване, 527 дка праскови, въззивният съд е приел, че ищецът не е установил при условията на пълно и главно доказване в процеса, че застрахованото имущество съществува към датата на сключване на застрахователния договор, поради което при ангажираните от насрещната страна доказателства, сочещи на значителна вероятност в твърдението и, че към същата тази дата застрахованите земеделски култури вече са били погинали, то той е недействителен. Алтернативно е счетено, че дори и застрахователното правоотношение между страните да е валидно възникнало, недоказано е твърдението в исковата молба, че сключената застраховка е породил последиците по чл.187 КЗ към заявената от ищеца дата на настъпване на застрахователното събитие.
При обосноваване на решаващия правен извод, че заплащането на първата вноска от дължимата застрахователна премия не е извършено на застрахователя от застрахователния брокер [фирма] в деня на отразеното при последния плащане от застрахования Софийски апелативен съд се е позовал на уговорения в застрахователната полица срок на действие на застрахователното покритие, началото на което е от 24 часа на датата на постъпване дължимата застрахователна премия по сметката на застрахователя, чийто падеж е 23.04.2009 год., т.е. датата на сключване на самия застрахователен договор, на извършеното от застрахования плащане в брой на сумата 2 845.80 лв. на брокера [фирма], отразена като приход по ПКО № 482/ 24.04.2009 год. в касата на „У. Ц.- ОФИС Д.” и на разпоредбата на чл. 155, ал.2 КЗ, според която прякото погасително действие на извършените от застрахования плащания на застрахователния брокер се презюмира само в хипотезата, когато последният не е създал условия да гарантира изпълнението на задълженията си по начините на ал.1 на чл.155 КЗ, които отрицателни презумпционни предпоставки в случая отсъстват, а и въобще не са били навеждани като довод.
Допълнително са изложени и съображения, че доколкото от заключението на изслушаната съдебно – почеркова експертиза се установява, че квитанция към ПКО № 124/23.04.2009 год. е химизирано копие със синьо оцветяване, но текста в горната част „кв.№ 124” и датата” 23.04.2009год.” са написани със синьо мастило и с различно спрямо останалия текст пишещо средство и са изпълнени от лице различно, от изготвилият основания ръкописен текст в документа, състоящ се от приходен касов ордер № 482/24.04.2009 год. и квитанцията, то последната няма обвързваща съда доказателствена сила относно вписаната в него дата, като такава на заплащане на първата вноска на разсрочената застрахователна премия на застрахователя, изрично оспорил същата в срока за отговор на исковата молба и преценявана наред с останалия доказателствен материал по делото, изключва нейната достоверност.
Заплатената вноска от застрахователната премия при вече настъпило увреждащо застрахователно събитие, според съжденията на въззивния съд в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, изключва да е налице основание за ангажиране договорната отговорност на застрахователя по реда на чл.208, ал.1 КЗ за безспорно произтеклите от същото имуществени щети за ищеца, като застрахован. С оглед изхода на спора по главния иск, въззивният съд е преценил като неоснователна и акцесорната искова претенция, основана на чл.86, ал.1 ЗЗД.
Следователно съобразени решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт позволяват да се приеме, че притежаващ характеристика на материалноправен въпрос, относим към предмета на спора е единствено последният формулиран от касатора, но той макар и значим за създадената с КЗ уредбата на плащането на застрахователните обезщетения или суми няма обуславящо значение за крайния правен резултат по делото, поради което не може да обоснове общия селективен критерий по чл. 280, ал.1 ГПК.
Решаващите съображения на въззивния съд, че въпреки извършеното от застрахования плащане на първата вноска от разсрочената застрахователна премия на застрахователен брокер разпоредените от чл.187 КЗ последици не са настъпили и застрахователният договор не е влязъл в сила към момента на осъществяване на застрахователното събитие са изградени не само с оглед приетото въз основа на доказателствения материал по делото отсъствие на отрицателните предпоставки на чл.155, ал.2 КЗ, поради което е отречена приложимостта на въведената с тази норма необорима презумпция, че при неизпълнени законови задължения на застрахователния брокер плащането всякога се счита за получено от застрахователя, но и поради възприета за недостоверна датата, вписана като удостоверяваща момента на извършената от застрахования парична престация на посредника му в квитанция № 124/ 23. 042009 год. към ПКО.
Липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, според т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, е сама по себе си достатъчна за да се откаже достъп до касационния контрол.
Отделено от това, в случая е недоказано и селективното основание по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно т.3 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС въпросът е решаван противоречиво от съдилищата, когато разрешението му на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение, е в противоречие с възприетото разрешение на същия по приложението на конкретната правна норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен или въззивен съд, или на решение на състав на Върховния касационен съд, постановено по реда на ГПК / отм./. Видно от решаващите мотиви в цитирания от касатора съдебен акт на СГС правният извод, че застрахователният договор между страните е влязъл в сила към настъпване на застрахователното събитие и е породил правните си последици е изграден въз основа на преценката на конкретния доказателствения материал по делото – приложена с исковата молба и неоспорена от ответника в срока по чл.131 ГПК сметка, подписана от застрахован и застраховател, поради което е отречена и основателността на възражението на последния за незаплатена застрахователна премия. Затова и различният правен резултат по делата не е породен от различно тълкуване на разпоредбата на чл.155 КЗ, предоставяща възможност за сключване на застрахователен договор чрез застрахователен брокер, който действащ по възлагане на потребителя на застрахователна услуга, не е пълномощник на застрахователя, а от различие във фактите и доказателствата по отделните дела. Основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК е мотивирано с възпроизвеждане на законовия му текст и с разпоредби на европейското законодателство, поради което според задължителните постановки в т.4 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС не следва да бъде обсъждано . Единствено в тази вр. следва да се посочи, че при наличие на съдебна практика по приложението на чл. 155 КЗ, на която самият касатор се позовава и която не е доказал да е противоречива, нито че е необходимо промяната и, поради изменение на обществените условия и правна мисъл, съпътстващи създаването и, соченият критерий за селекция е въобще неприложим.
Останалите два въпроса в първата част на изложението, които явно са повлияни от възприетото в цитираната задължителна практика на касационната инстанция – решение № 144 от 11.11.2010 год., по т.д.№ 1083/ 2009 год. на І т.о. на ВКС, но без да бъдат съобразени различните обстоятелства по делата и приложимия закон – чл.387, ал.1/ отм./ ТЗ, не само не са обуславящи за изхода на делото, с оглед противопоставеното защитно възражение на ответника ЗК [фирма] и извода на въззивния съд, че издадената от застрахователния брокер квитанция за осъщественото от застрахования плащане няма достоверна дата, но са и фактически – разрешаването им всякога е въз основа на преценката на събраните доказателства и въведените от страните доводи и твърдения, поради което не попадат в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК – арг. от т.1 на ТР№ 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Що се касае до определените за значими въпроси на процесуалното право, то те по своето правно естество са твърдения за допуснато нарушение на конкретни съществени съдопроизводствени правила, което касаторът е въвел и като касационно основание с касационната жалба. Следователно доколкото в производството по чл.288 ГПК, дори и при евентуална основателност на оплакването за процесуална незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, извън правомощията на касационната инстанция е да извършва касационна проверка по същество на основанията по чл.281, т.3 ГПК, поради неотносимостта им към предпоставките по чл.280,ал.1 ГПК, независимо от начина, по който са формулирани, то те не могат да обосноват общата предпоставка за достъп до касационен контрол. Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че с действащия ГПК не са отречени правомощията на въззивния съд, като съд по същество на възникналия правен спор, а ограничението е свързано с установената в чл.266 ГПК забрана попълване на делото с нови доказателства и въвеждане на нови обстоятелства, като в разглеждания случай въпросът по т.2 от втората част на изложението е и некоректно поставен, доколкото с подадената въззивния жалба касаторът е обжалвал изцяло решението на първостепенния съд. Същевременно изводите си за неоснователност на иска Софийски апелативен съд е изградил въз основа на всички събрани и относими към делото доказателства, като е обсъдил и доводите на страните, поради което не е налице и формално несъответствие с цитираната от касатора задължителна практика на касационната инстанция по приложението на чл.12 ГПК. Всъщност чрез така поставените въпроси, част от които хипотетично, ТД [фирма] изразява несъгласието си с изградените от решаващия съд правни изводи, било поради твърдяното несъответствие с доказателствения материал, било поради визираните процесуални нарушения, които, както се посочи и по- горе са касационни основания, на са ирелевантни за достъпа до касационно обжалване. Отделен остава и въпросът, че доводите за липса на съдебна практика, сами по себе си не биха могли да обосноват значимост на правния въпрос, свързан с приложение на конкретна законова разпоредба, за точното прилагане на закона и за развитие на правото по см. на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК- арг. от т.4 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС. Също в тази вр. следва да се посочи, че по процесуалноправния въпрос, дали по отношение на съдия, участвал в състава на въззивния съд, постановил въззивното съдебно решение, но участвал и при събиране на доказателства в производството по делото в първата инстанция е приложимо процесуалното правило на чл.22, ал.1, т.5 ГПК, норма аналогична на чл.12, ал.2 ГПК/ отм./, освен, че не съществува спор в съдебната практика и правна доктрина, е налице и задължителна практика на касационната инстанция. Същата е в смисъл, че основанията за отстраняване на съдия от разглеждане на делото са изчерпателно посочени от законодателя и не могат да се тълкуват разширително. Следователно разглеждането на делото и събирането на доказателства в друга инстанция от лице, взело участие като съдия и в производството, в което обжалвания съдебен акт е постановен, което не е изрично предвидено като основание за отвод, не води до приложението на чл. 22, ал.1, т.5 ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 220 от 29.01.2013 год., по т.д.№ 1732/2012 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: