О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 146
София, 27.02.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 10.12.2013 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 3724/2013 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частната жалба на [фирма], гр.София, [фирма], гр.В. и [фирма], гр.В., чрез пълномощника им – [фирма] против определение № 11025 от 11.06.2013 год., по ч. гр.д.№ 5742/2013 год., с което Софийски градски съд се е произнесъл по повдигнат от Софийски районен съд спор за местна подсъдност със Силистренския районен съд и е постановил, спорът по гр. д.№ 48478/2012 год. по описа на СРС и по гр.д.№ 862/2012 год.на РС [населено място] да се разгледа като първа инстанция от Силистренския районен съд.
Излагайки подробни съображения за недопустимост и алтернативно за неправилност на обжалвания съдебен акт в подадената частна жалба, касаторите, чрез процесуалния си представител – [фирма], [населено място] искат отмяната му.
Настоящият състав на второ търговско отделение, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса, но е процесуално недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане.
Съгласно чл.274, ал.2 ГПК на обжалване пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се прегражда по- нататъшното развитие на делото и в случаите, изрично посочени в закона.
Определението по чл.122 ГПК, както е указано и в т.9 в. от ТР № 1/ 09.12.2013 год. на ОСГТК на ВКС не попада в нито една от хипотезите на чл.274, ал.2, във вр. с ал.1, т.1 и т.2 ГПК – няма преграждащ развитието на производството по делото ефект, тъй като с него не се прекратява производството пред сезирания с исковата молба съд, а се определя компетентен съд, който да разгледа предявения иск и обжалваемостта му не е изрично предвидена от законодателя.
Същевременно определението по спор за подсъдност не е и от категорията актове по чл.274, ал.3, т.1 и т.2 ГПК, тъй като не е постановено по частна жалба срещу преграждащ по-нататъшното развитие на делото въззивен съдебен акт, нито с него се решава по същество друго производство или се прегражда развитието на последното. Поради това в разглежданата хипотеза не намират приложение постановките на т.5 от ТР № 1/2011 год., по гр.д.№ 1/2011 год. на ОСГК на ВКС, с които е възприето различно разрешение.
Следователно гореизложеното позволява да се обобщи, че при така създадения по действащия ГПК процесуален ред, при който ВКС не осъществява инстанционен контрол на определенията по чл.122 ГПК, а разрешава единствено спорове за подсъдност, в които участва апелативен съд, какъвто не е разглежданият случай, частните жалбоподатели не разполагат със субективно потестативно процесуално публично правомощие да сезират касационната инстанция – абсолютна процесуална предпоставка от категорията на положителните, поради което подадената от тях касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане, като процесуално недопустима.
Водим от изложените съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като процесуално недопустима, частната жалба на ” Е., гр.София, [фирма], гр.В. и [фирма], гр.В., чрез пълномощника им – [фирма] против определение на Софийски градски съд № 11025 от 11.06.2013 год., по ч. гр. д.№ 5742/2013 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, на които да се връчат преписи от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: