О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 154
София, 04.03.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 20.01.2014 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 4327 /2013 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на [фирма], [населено място] против въззивното определение на Великотърновския окръжен съд № 241 от 29.04.2013 год., по ч.гр.д.№ 469/2013 год., с което е потвърдено определението на Горнооряховския районен съд от 21. 01. 2013 год., по гр.д.№ 2119/2012 год. за отхвърляне възражението на настоящия частен жалбоподател, като ответник по делото за неподсъдността му пред същия този съд.
С частната касационна жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за нищожност на договорената между страните клауза за местна подсъдност на спора.
Позовавайки се на използвана бланкетно форма, в която е изготвен договора, източник на възникналия между страните правен спор, жалбоподателя поддържа, че при сключването му е отсъствала равнопоставеност на съконтрахентите и доколкото ищецът по делото е злоупотребил с правото си на „силна” страна, то тази клауза не е следвало да бъде съобразявана от решаващия съд.
В депозирано към частната касационна жалба изложение на основанията за достъп до касационен контрол, към които чл. 274,ал.3 ГПК препраща, частният жалбоподател се позовава на предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по отношение на определения за значим въпрос на материалното право: „При неравноправни договорни отношения, при които е видно, че едната страна диктува условията на другата, без възможност за свободно договаряне, не е ли налице липса на изрично волеизявление от страната, в чиито ущърб са клаузите, респ.нищожност на същите, които очевидно не са в нейна полза и никога не би ги приела, ако не беше диктата на по- силната икономически страна”
Ответната по частната касационна жалба страна не е заявила становище в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната касационна жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС съдебен акт на въззивен съд, от категорията по чл.274, ал.3, т.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното определение, с оглед въведеното от настоящия частен жалбоподател възражение за местна неподсъдност на делото на Горнооряховския районен съд въззивната инстанция е споделила изцяло изградения от първостепенния съд правен извод, че в разглеждания случай общото процесуално правило на чл.108, ал.1 ГПК, във вр. с чл.105 ГПК, на което частният жалбоподател, като ответник се позовава, не намира приложение и съобразно създадената с чл.272 ГПК, във вр. с чл.278, ал.4 ГПК процесуална възможност е препратила към мотивите на първоинстанционния съдебен акт.
Според изложените съждения в съобразителната част на определението на първоинстанционния съд, ищецът [фирма], гр.Г. О. е упражнил надлежно правото си на договорна подсъдност по чл.117, ал.2 ГПК, предвид изрично постигната между страните уговорка в чл.12.1 от сключения помежду им договор за дистрибуция № 1-29/21.12.2011 год., предвиждаща възникналите между съконтрахентите правни спорове във вр. със същия да бъдат решавани от Горнооряховски районен съд, съответно от Великотърновския окръжен съд.
При обосноваване на крайния си правен извод за неоснователност на въведения от ответника по делото отвод за неподсъдност на спора пред съд различен от посочения в чл.108, ал.1 ГПК решаващият съд се е позовал както на горепосочената договорна клауза, така и на основанията на предявените искове – неизпълнение на задължението за заплащане на покупната цена на осъществена въз основа на процесния договор стока и неустойка за забава, които с оглед естеството си не попадат в хипотезата на чл.109 ГПК.
Следователно съобразени решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт позволяват да се приеме, че формулираният от частния касатор правен въпрос, свързан с нищожността на договорната клауза за местна подсъдност на споровете, произтичащи от сключения помежду им договор за дистрибуция и за осъществена злоупотреба с право при договарянето и от страна на ищеца, като съконтрахент не е бил предмет на разглеждане от въззивния съд, поради което няма релевантен характер за постановения краен правен резултат и не може да обоснове приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК.
Възражението за нищожност на договорната клауза, с която общите правила за местна подсъдност, установени от законодателя са били дерогирани е въведено от частния жалбоподател с касационната жалба и принципно по него касационната инстанция въобще не дължи произнасяне.
При липса на основната обща предпоставка за достъп до касационен контрол, която сама по себе си е достатъчна, за да се откаже разглеждане на частната касационна жалба по същество, поддържаното селективно основание не следва да бъде обсъждано- арг. от т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Отделен в тази вр. е въпросът, че критерия за селекция по т.3 на чл. 280, ал.1 ГПК, на който частният жалбоподател се позовава, е аргументиран единствено с възпроизвеждане на законовия му текст, поради което се явява и недоказан – арг. от т.4 на ТР № 1/ 19. 02.2010 год. на ОСГТК на ВКС .
Ответникът по частната касационна жалба не е претендирал деловодни разноски за настоящето производство, поради които и предвид процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК, въпросът за отговорността за същите не следва да бъде обсъждан.
Мотивиран от гореизложеното, съставът на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Великотърновския окръжен съд № 241 от 29.04.2013 год., по ч.гр.д.№ 469/2013 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: