О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 169
София, 05.03.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 21.01.2014, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 4681 / 2013 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по частната жалба на [фирма], [населено място] против постановено по реда на чл.248, ал.1 ГПК определение на Софийски апелативен съд № 2057/18.09.2013 год., по гр. д. № 1280/2013 год., с което е оставена без уважение молбата на настоящия молител за изменение на постановеното от същия съд решение № 1487 от 16.07.2013 год., по гр.д.№ 1280/2013 год., в частта за деловодните разноски, касаещи размера на присъдения адвокатски хонорар в първоинстанционното производство.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност, по съображения за допуснато нарушение на закона – чл.38 ЗА и на същественото процесуално правило на чл.78, ал.1 ГПК.
Становището на частния жалбоподател, че присъденото адвокатско възнаграждение е необосновано завишено и прекомерно, като същевременно с това неправилно е изчислено на база минималния трикратен размер по Наредба № 1/2004 год. на ВАС, което е в противоречие с приетото в трайно установената съдебна практика на ВКС по приложението на § 2 от цитираната Наредба.
Ответната по частната жалба страна в срока по чл.276, ал.2 ГПК е възразила по основателността на въведеното оплакване.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ, съгласно т.24 от ТР № 6/06.11.2013 год. на ОСГТК на ВКС на инстанционен контрол по реда на чл.274, ал.2 ГПК съдебен акт на въззивен съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, честната жалба е неоснователна, по следните съображения:
За да постанови обжалваното определение, в частта му, предмет на подадената частна жалба и да остави без уважение възражението на „Д. – О. З.” Е. по чл.78, ал.5 ГПК въззивният съд е приел, че присъденото по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата възнаграждение на процесуалния представител на ищците по предявения пряк иск, основан на чл.226, ал.1 КЗ, за осъществената от него безплатна правна помощ в първоинстанционното производство е съобразено с минималния трикратен размер, изчислен по реда на Наредба № 1/2004 год. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в съответствие с уважената част на исковите претенции.
Определението е правилно и следва да бъде потвърдено, но по съображения, различни от изложените от въззивния съд.
С т.3 на ТР № 6/06.11.2013 год., по т.д. № 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС е прието, че при намаляване на подлежащото на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78, ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 год. на Висшия адвокатски съвет ограничение и е свободен да намали същото това възнаграждение до предвидения в чл.7 от цитираната Наредба размер.
Следователно съобразявайки задължителното за съдилищата тълкуване по приложението на чл.78, ал.5 ГПК, дадено от ОСГТК на ВКС не би могло да се приеме, че минималният размер на разноските за оказаната от адв. М. правна защита и съдействие на ищците в първоинстанционното производство, при намаляването му, поради прекомерност не може да е в отклонение от приетото в § 2 от Наредба № 1/2004 год. на ВАС, както неправилно е счел въззивният съд.
В случая,обаче, макар и решаващите правни изводи на Софийски апелативен съд да не са в достатъчна степен обосновани, то явно е, че възражението на молителя – настоящ частен жалбоподател, основано на чл.78, ал.5 ГПК е възприето за неоснователно и предвид фактическата и правна сложност на делото, което е и определящото.
Именно съобразена последната, която включва както сложността на въведения предмет на спора както правна проблематика, така и осъществените от повереника на ищците процесуални и фактически действия по установяване действителните им права, и обусловената от тях защита в процеса пред първоинстанционния съд, както и общия размер на уважените субективно активно съединени искове, възлизащ на 58 268.20 лв. дава основание да се приеме, че определената по реда на чл.38 ЗА сума от 3650 лв., като адвокатски хонорар на адв. М. за производството пред СГС, не е прекомерна и съпоставката и с минималния такъв от 1615.36 лв., определим по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 год. не налага приложението на чл.78, ал.5 ГПК.
Само за прецизност в тази вр. е необходимо да се посочи, че преценката за прекомерност, при въведено от насрещната срана искане за намаляване на дължимото като разноски адвокатско възнаграждение е изключително процесуално правомощие на решаващия съд и същият не е задължен да се съобрази с въведеното с Наредбата ограничение, ако не са налице предпоставките на чл.78, ал.5 ГПК, както е в разглеждания случай.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 ГПК, във вр. с чл.248 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определението на Софийски апелативен съд № 2057 /18.09.2013 год., по гр. д. № 1280/2013 год., в частта му, предмет на частната жалба на [фирма], [населено място], с вх.№ 11151/17.10.2013 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: